Падежите са част от богатството на всеки език. В някои езици като например в руския има запазена падежна система, докато в родния ни език има само остатъчни падежни форми от съществувала някога падежна система, които са най-отчетливи при някои наречия и местоимения. Знаете ли какви падежи в българския език са използвали дедите ни?
Колко падежа има в българския език?
Необходими ли са падежите?
Думата падеж е с латински произход. Някои езици имат запазени падежни системи, докато при други падежи липсват. Макар да са богатство за езика, падежите според някои лингвисти и други професионалисти пораждат затруднения при изучаването на езика особено при изучаване на езици с падежна система от хора, чиито роден език няма такава. Това обаче не е винаги вярно, защото българският език е сред най-трудните за изучаване езици за чужденците, макар да липсва съхранена падежна система.
Колко от тези интересни български думи знаете
Учените имат и различно, противоположно мнение за значението, ролята и важността на падежната система. Докато някои учени сочат липсата на падежна система като загуба за езика, която се отразява на богатството и яснотата му, други обясняват, че редица механизми като засилената употреба на предлози, промени в словореда и т.н. компенсират липсата на падежна система в езика.
Темата у нас поражда спорове между учените още пред Възраждането. Предполага се, че българите по-трудно изучават някои езици със запазена падежна система, намирайки ги за откровено трудни, именно защото падежната система в езика ни не е съхранена изцяло, а се използват само остатъчни падежни форми. Някога обаче падежи в българския език е имало и сега ще научим повече за тях и какво се е съхранило.
Най-досадните правописни грешки в българския език
Падежи в българския език в миналото
Като един от най-старите езици в Европа българският език е претърпял много промени в хода на историческото си развитие. Докато в съвременния български език липсва запазена падежна система и има само остатъци от падежни форми, които дори не се възприемат като падежи и не се изучават като такива, то в старобългарския език е имало цели 7 падежа:
- именителен
- родителен
- дателен
- винителен
- творителен
- местен
- звателен
В повечето славянски езици падежната система е запазена, докато в българския език тя е изместена от употребата на предлози – тенденция, необичайна за славянските езици.
Можем да кажем обаче, че макар да не се възприемат като падежи в езика ни има остатъчни падежни форми – например пълните дателни форми, които са архаизъм и които вече не се използват, са заменени с винителните форми с предлог:
- Вместо архаичното и някога употребявано „Разсърдих се нему“ днес се използва „Разсърдих се на него“
Пример за остатък от дателен падеж можем да открием в народните песни и народното творчество, макар извън него така да не се говори в книжовния български език – Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян – „Мама Стояну думаше“ е заглавието на народната песен, част от примера.
Как да не бъркаме правописа на сложните думи на български?
Остатъчни падежни форми от винителен падеж са думи като зимъс, нощес, есенес, пролетес, лятос, които означава през зимата,през нощта, през есента и т.н. Днес в книжовния език се използват формите с предлог, но възрастните хора продължават да казват зимъс вместо през зимата например.
Остатъчни падежни форми от родителен падеж са например „Своего рода“, което означава „по своя род“, „по своята същност“ и църковни изрази като „от лукаваго“ и „светаго духа“.
Остатъчни падежни форми от творителен падеж са например духом, ходом, пешком, пълзешком, бегом, нощем, денем и други, като част от тях се използват ежедневно в езика ни, например „сбогом“, „цифром“, „словом“ и др.
Как "Рибния буквар" тотално променя българския език?
