Знаете ли къде е планината Славянка?
Славянка е разположена на границата между България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. До 1951 г. е позната като Алиботуш. Свързана е с Пирин чрез Парилската седловина. По билото на Славянка минава държавната граница между България и Гърция, като по-голяма част от площта й се намира на българска територия.
Планина с много имена
Славянка е известна с многото имена, с които е наричана във времето. В далечното минало са я считали за част от Пирин, така че старите имена на Пирин са се отнасяли и за нея. Траките я наричали Обрелус, т.е. “снежна планина”. Гърците също наричали южния дял на планината Орбел - пропаст, бездна. С името Орбелия в онзи период била наричана областта край долното течение на Струма.
Каква част от Стара планина се намира в Сърбия?
Старославянското име на планината е Юденица, което е свързано с поверието за юди и самодиви, обитавали планината. Най-популярно е славянското име Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология живял по върховете, разпръсквал гръмотевици и предизвиквал бурно време.
Турците е наричали Беридие - стръмна отсечена, но най-популярното име от османския период е Алиботуш, свързано с популярна легенда.
Легендата за Алиботуш
В миналото в северното подножие на планината се провеждал голям есенен панаир, на който се стичали хиляди хора от Мелнишко и Неврокопско. Най-редовен посетител на панаира бил богатият турчин Али бей, господар на близкото село Лъки. Говорило се, че когато тръгвал за панаира, той скривал лирите си в единия си ботуш. Научил за това един хайдутин - местен закрилник - и решил да открадне лирите, които да раздаде на селяните, редовно ограбвани и обиждани от бея.
Цял ден дебнел хайдутинът пазачите на бея да се разсеят. След обяд, доволни от търговията, пазачите задрямали, хайдутинът грабнал ботуша и се скрил в дебрите на планината. Стреснали се стражарите и скочили с викове “Али бей, боуша, Али бей, ботуша…” Спуснали се турците след хайдутина, пребродили планината, но не успели да го намерят. Разгневил се беят, но признал смелостта на комитата и се провикнал високо “Халал да ти е, българино, на Али бей ботуша заради голямата ти храброст” и разпоредил панаирът да се премести в село Пърлис. А планината започнала да се нарича Алиботуш.
Кои са 5-те най-високи планини в България
Планината на цветята
Наричат Славянка “Планината на цветята”, защото тук виреят над 1700 висши растения, което я прави уникална не само за България, но и в европейски мащаб. В Славянка се срещат над 20 вида български ендемични растения, като 5 от тях не се срещат никъде другаде в страната. Най-широко разпространеният дървесен вид е черен бор, който заема ниските части на планината.
В Славянка се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите. Горите от черна мура са на 60-120 г., като някои дървета достигат и до 400 години.
Не по-малко интересен е животинският свят. Срещат се типичните за страната видове - сърна, дива свиня, заек, лисица, язовец. Могат да се видят и много средиземноморски видове - чакал, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, македонски гущер, рядката котешка змия и др.
Кой е най-високият връх на Славянка?
От общо 37 планини в България, Славянка е на шесто място по височина след Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Осогово.
Най-високата точка на планината е Гоцев връх с височина 2212 м, разположен на самата гранична линия. Други високи върхове са: Шабран (2196 м), Голям Царев връх (2186 м), Малък Царев връх (2087 м), Салюва джамия (2027 м).
В миналото върхът е наричан Алиботуш, но през 1951 г. е прекръстен на Гоцев връх в чест на големия български революционер Гоце Делчев.
Гоцев връх се издига на основното планинско било, между върховете Царев връх на запад и Шабран на изток. Изграден е главно от протерозойски мрамори, а почвите наоколо са кафяви горски и обрасли във високопланинска тревна растителност с доста разнообразни видове, включително и ендемични.
Гоцев връх не е сред най-популярните туристически дестинации. По време на Желязната завеса е попадал в 10-километровата гранична зона, забранена за посещаване. Днес Гоцев връх е част от Маршрута Е-4. Включен е в инициативата на Българския туристически съюз “Покорител на 10-те планински първенци”.
