Знаете ли къде е планината Славянка?
Славянка е разположена на границата между България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. До 1951 г. е позната като Алиботуш. Свързана е с Пирин чрез Парилската седловина. По билото на Славянка минава държавната граница между България и Гърция, като по-голяма част от площта й се намира на българска територия.
Планина с много имена
Славянка е известна с многото имена, с които е наричана във времето. В далечното минало са я считали за част от Пирин, така че старите имена на Пирин са се отнасяли и за нея. Траките я наричали Обрелус, т.е. “снежна планина”. Гърците също наричали южния дял на планината Орбел - пропаст, бездна. С името Орбелия в онзи период била наричана областта край долното течение на Струма.
Още: Най - зловещите пророчества на Едгар Кейси: Голяма част от Европа ще се промени само за един миг
Още: Не я изхвърляйте: 7 неща, които стара ви четка за зъби ще почистите перфектно
Каква част от Стара планина се намира в Сърбия?
Старославянското име на планината е Юденица, което е свързано с поверието за юди и самодиви, обитавали планината. Най-популярно е славянското име Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология живял по върховете, разпръсквал гръмотевици и предизвиквал бурно време.
Турците е наричали Беридие - стръмна отсечена, но най-популярното име от османския период е Алиботуш, свързано с популярна легенда.
Легендата за Алиботуш
В миналото в северното подножие на планината се провеждал голям есенен панаир, на който се стичали хиляди хора от Мелнишко и Неврокопско. Най-редовен посетител на панаира бил богатият турчин Али бей, господар на близкото село Лъки. Говорило се, че когато тръгвал за панаира, той скривал лирите си в единия си ботуш. Научил за това един хайдутин - местен закрилник - и решил да открадне лирите, които да раздаде на селяните, редовно ограбвани и обиждани от бея.
Още: 5 сънища, които предупреждават за опасност в реалния живот
Още: 3 зодии, които могат значително да увеличат парите си след 19 април 2025
Цял ден дебнел хайдутинът пазачите на бея да се разсеят. След обяд, доволни от търговията, пазачите задрямали, хайдутинът грабнал ботуша и се скрил в дебрите на планината. Стреснали се стражарите и скочили с викове “Али бей, боуша, Али бей, ботуша…” Спуснали се турците след хайдутина, пребродили планината, но не успели да го намерят. Разгневил се беят, но признал смелостта на комитата и се провикнал високо “Халал да ти е, българино, на Али бей ботуша заради голямата ти храброст” и разпоредил панаирът да се премести в село Пърлис. А планината започнала да се нарича Алиботуш.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Само ЕДНА зодия ще победи демоните си този април
Още: Ръцете долу! Ще охраняват статуя, за да НЕ пипат гърдите ѝ
Кои са 5-те най-високи планини в България
Планината на цветята
Наричат Славянка “Планината на цветята”, защото тук виреят над 1700 висши растения, което я прави уникална не само за България, но и в европейски мащаб. В Славянка се срещат над 20 вида български ендемични растения, като 5 от тях не се срещат никъде другаде в страната. Най-широко разпространеният дървесен вид е черен бор, който заема ниските части на планината.
В Славянка се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите. Горите от черна мура са на 60-120 г., като някои дървета достигат и до 400 години.
Не по-малко интересен е животинският свят. Срещат се типичните за страната видове - сърна, дива свиня, заек, лисица, язовец. Могат да се видят и много средиземноморски видове - чакал, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, македонски гущер, рядката котешка змия и др.
Кой е най-високият връх на Славянка?
От общо 37 планини в България, Славянка е на шесто място по височина след Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Осогово.
Най-високата точка на планината е Гоцев връх с височина 2212 м, разположен на самата гранична линия. Други високи върхове са: Шабран (2196 м), Голям Царев връх (2186 м), Малък Царев връх (2087 м), Салюва джамия (2027 м).
Още: Кога се появяват болки в корените на косата?
Още: В кои райони на България се отглежда памук?
В миналото върхът е наричан Алиботуш, но през 1951 г. е прекръстен на Гоцев връх в чест на големия български революционер Гоце Делчев.
Гоцев връх се издига на основното планинско било, между върховете Царев връх на запад и Шабран на изток. Изграден е главно от протерозойски мрамори, а почвите наоколо са кафяви горски и обрасли във високопланинска тревна растителност с доста разнообразни видове, включително и ендемични.
Гоцев връх не е сред най-популярните туристически дестинации. По време на Желязната завеса е попадал в 10-километровата гранична зона, забранена за посещаване. Днес Гоцев връх е част от Маршрута Е-4. Включен е в инициативата на Българския туристически съюз “Покорител на 10-те планински първенци”.
