Всяка държава има най-крайни точки, разположени на изток, запад, север и юг, своя най-ниска точка, както и най-висока, която всъщност е първенецът на конкретната страна – най-високият връх на най-високата планина. Най-крайната северна точка на България е в област Видин и е устието нарека Тимок, най-крайната южна точка е в област Кърджали – връх Вейката, а за най-западна точка на страната ни, за която се води спор дълги години, според последните и най-прецизни измервания през 2014 година на НСИ е определена седловина край връх Връшка чука в област Видин.
Коя обаче е най-източната точка на България? Оказва се, че тя е най-позната на всички ни, тъй като се намира на брега на морето, близо до популярен роден морски курорт.
Най-източната точка на България – коя е тя?
На Черноморския бряг, на 6 километра източно от град Шабла в област Добрич се намира най-източната точка на България – нос Шабла. Някогашният античен град Карон Лиман, от които са открити останки от пристанище и вълнолом, се е намирал именно там. Бреговете на нос Шабла, представляващ варовикова скала, покрита с льос, са стръмни и сравнително високи, достигащи до 8-10 метра, а на него величествено извисява старата си снага най-старият фар по бреговете на Черно море на българска земя.
Историята на най-стария фар у нас
Най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн е популярен и като най-високият морски фар у нас – цели 32 метра. Сигналът на фара, функциониращ до ден днешен, е бяла светлина, просветваща на всеки 25 секунди по 3 пъти. Работата на фара е изключително ценна и важна за плавателните съдове, тъй като е ориентир, предпазващ ги от сблъсък с огромния като размери подводен риф срещу къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово.
Коя е най-западната точка на България?
Счита се, че фарът е построен през 1768 година и във връзка с Руско-турската война в периода 1768–1774 г. Зазидан в сградата каменен надпис сочи именно тази година като година на построяване на фара. Караулката, която се намира на южната страна на този фар, се предполага, че е построена по-късно – след 1844 г., защото не е изобразена на рисунка от тази година. Вероятната година на построяването на караулката е 1856 година, когато фарът е ремонтиран от български майстори по френски проект и фарът, многократно изоставян и претърпял множество ремонти дейности през годините, отново светва.
На мястото на най-стария фар у нас още по време на римската епоха е функционирало съоръжение за навигация на моряците и помагащо им да разберат, че са по средата на пътя между устието на Дунав и Босфора, зърнат ли светлините на този фар. Важността и ключовото значение на фара личат и от факта, че в него е вградена султанската тугра при големия ремонт от 1856 година – нещо, което се е случвало изключително рядко и само след личното одобрение на падишаха.
През годините до днес се налагат още няколко ремонта на фара – през 1901 година той е пострадал от разрушителното земетресение с магнитуд от 7.2 по Рихтер, което налага да се укрепи, следват боядисването му в цвета, познат днес, електрифицирането му през 1957 година, нова оптика през 1987 година и съвременно обновяване, след което с тържествен ритуал на Военноморските сили през август 2006 година са отбелязани 150 години от официалното откриване на това морско съоръжение. Вградена е и капсула със завет за идните поколения. Цялата тази история на фара заслужава вниманието ви, не се задоволявайте само с четене за нея, когато говорим за най-източната точка на България, а посетете нос Шабла и я съпреживейте.
