Как се е празнувал Гергьовден в миналото?

Денят на Българската армия и църковен празник, посветен на Свети Георги Победоносец – Гергьовден, е и част от българския фолклорен празничен календар – най-цветният, пъстър и очакван пролетен празник, изпъстрен с обреди и обичаи, пищни трапези с агнешко, народно веселие и поверия за здраве и късмет. Днес обикновено празникът се отбелязва с военни ритуали, народно веселие и кулинарни изкушения, приготвени от домакинята с агнешко, закупено от магазина, но в миналото Гергьовден се празнувал по различен начин.

Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни

Още: Гъвкава диета - гъвкаво ядем каквото си искаме

Как се е празнувал Гергьовден, какви са били традициите, обредите и обичаите, задължителна част от 6 май, какви ритуали са изпълнявали дедите ни за здраве и плодородие е тема, която заслужава внимание, защото опознаването на тези традиции е част от историята и корените ни, част от същността ни.

Къде по света се празнува Гергьовден?

Празникът в миналото – как се е празнувал Гергьовден?

Още: Какво задължително се слага на маса на Бъдни вечер

Още: Ползи и приложение на белия пипер

В миналото хората почитали Свети Георги и празника, посветен на него, по малко по-различен начин от този, познат ни днес. Сред ритуалите, които се изпълнявали, най-интересни днес за нас вероятно ще са:

• Ритуалното къпане в реки по изгрев или в утринната роса по поляните за здраве и късмет. Жените, които не успявали да заченат, се къпели в росата голи, за да ги зарадва съдбата с рожба.
• Брането на билки преди изгрев слънце – ритуал, който познаваме днес като част от традициите за Еньовден, но който дедите ни изпълнявали и на Гергьовден с убедеността, че на деня на светеца билките са най-лековити. Събраните билки слагали над входната порта, в дома си, в обора при добитъка – за здраве и плодовитост.
• Заравянето на първото червено яйце, боядисано за Великден, на нивата за плодородие, благосклонна природа без градушки и богат добив. Земята изхранвала семейството в онези години и ритуалите за празниците почти винаги включвали и ритуали за берекет.
• Припомняйки си как се е празнувал Гергьовден в онези далечни години, не може да не отбележим и начина, по който се приготвяло агнешкото за трапезата. За жертвено животно се избирало първото родено през годината бяло мъжко агне, главата му се украсявала с цветя и венци, поставяли се свещи на рогата му, четели се молитви и се прекадявало с тамян, освещавало се в църквата, вече сготвено. Ритуали се спазвали и при самото колене на жертвеното животно, като традицията повелявала жертвоприношението да се извърши в дома до огнището или под плодни дръвчета. По кръвта се извършвали гадания каква ще е годината, а в някои части от страната изхвърляли кръвта и костите на животното в течаща вода, за да тече много мляко през годината, да има берекет и благодат. И тъй като празникът бил и ден на овчаря, на пастира, отвсякъде се носел аромат на млечни продукти, приготвени за трапезата - първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината, и на агнето, печащо се цяло на шиша на огъня.
• Ритуално се извеждало стадото на паша за първи път пред годината именно на Гергьовден, като пастирът ги повеждал със зелена пръчка от свежо зелено и младо дърво, извършвало се обредно доене на овцете и се украсявала главата на първата овца, излезнала от обора  в този ден, с цветя. Широко разпространен е и обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените, за здраве и плодовитост. Стадата изхранвали дедите ни, осигурявали поминък на семейството и били част от него, което обяснява защо толкова много ритуали за Гергьовден, който е и ден на овчаря, са свързани с добитъка. В нощта преди празника се дояла в кофа с вързан  на нея червен конец и монета на дъното ѝ ритуално овцата, първа родила агнетата през годината.
• В селата празникът се чествал от всички заедно, насядали на импровизирана трапеза на земята обикновено край параклиси, кръстени на Свети Георги или на поляната. Народното веселие включвало гергьовденски хора и много закачки. Сред песните преобладавали тези с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за Свети Георги Победоносец. Младите също не скучаели – ергените кичели вратите на избраниците си с китки, за да покажели чувствата и намеренията си, а момите слагали венци на главите си и лепели репей по носиите си, за да се лепят момците по тях, да се задомят и Бог да ги дари с чедо.