Обувките с извити нагоре върхове, разпространени от Близкия изток до Монголия, на пръв поглед изглеждат неудобни и странни. Този модел обаче има дълбоки исторически корени и практически цели, които трябва да бъдат обсъдени.
Религиозни корени
Още: Барселона и Майорка може да се "превърнат в пустиня" до 2050 г.
Според исторически данни, обувките с извит нос водят началото си от Индия, където се появяват едновременно с подобни модели в Монголия и Бурятия. Една от причините за появата им е свързана с религиозните вярвания: извитите нагоре пръсти позволяват на будистите да избягват докосването на тревата, което се смятало за важно в контекста на уважението към живота. В някои случаи на върховете били окачвани камбанки, за да отблъскват насекоми и дребни гризачи.
Практическо приложение за ездачи
В Монголия и Забайкалието обувките с извити пръсти намирали употреба сред ловците и ездачите. Петата на тези обувки осигурявала по-добро сцепление на стремето, което било жизненоважно за поддържане на баланс по време на езда. В случай на падане върхът на обувката лесно изскачал от стремето, което позволявало на ездача да избегне сериозни наранявания.
Още: Морски пръски отгледали сложни микробни общности в най-сухата пустиня
Защита от пясък
Някои изследователи твърдят, че истинската родина на обувките с извити нагоре пръсти е Египет, където те са били използвани за защита от пясък. Завитият нагоре нос предотвратявал навлизането на пясък в обувката, което било особено важно в пустинни условия. В Централна Азия такива обувки също помагали да не се закачат дългите вълнени килими по време на ходене, което добавя удобство в ежедневието.
Още: Необичайно проливни дъждове заливат пустинята Сахара
Харем панталони и обувки: симбиоза от стилове
В Турция обувките с извит нос придобили популярност благодарение на широките дрехи - шалварите. Първоначално носовете се удължавали така, че да се виждат изпод крачола, а след това започнали да се сгъват и връзват на глезена. Това не само дако възможност да се направи визията по-стилна, но и осигурило комфорт по време на движение.
По този начин обувката не е просто елемент от традиционното облекло, а обувка, в която се преплитат исторически, религиозни и практически аспекти. Тяхната история отразява богатото културно наследство на Изтока и продължава да вдъхновява дизайнери и фенове на модата по целия свят.
