Не бихме ви съдили строго, ако на този въпрос ни отговаряте с въпроса „Какво да има в българския език?“ За дифтонги не се говори често да не кажем изобщо, поради което е напълно разбираемо думата да ви звучи като такава на чужд език и да ви липсват знания по темата. Вижте какво е дифтонг и има ли той почва в езика ни.
Как "Рибния буквар" тотално променя българския език?
Какво е дифтонг?
Дифтонг е комбинация от две съседни гласни в една сричка. Думата е със старогръцки произход – от гръцката дума за двукратно, съчетана с тази за глас, буква. В буквален превод – „с два звука“. На български език ги наричаме двугласни. Биват два различни вида – възходящи и низходящи, като видът се определя в зависимост от местоположението на сричкообразуващия компонент в състава на дифтонга – ако първият е такъв, то дифтогът е низходящ, а ако е вторият – възходящ. В писмеността обикновено се обозначават чрез диграфи – устойчиви съчетания на две букви, които се четат еднакво във всички случаи, като произношението им не съвпада с това им в азбуката. Дали обаче тази дефиниция ни помага да разберем има ли дифтонги в българския език? Вероятно не съвсем…
Как да не бъркаме правописа на сложните думи на български?
Дифтонги в българския език
Дифтонгите не са характерни за всички езици. В повечето езици не се откриват дифтонги. От по-популярните езици по правило не присъстват в унгарския, японския и руския език, а изобилстват в италианския, румънския, португалския и естонския език. Срещат се и в немски, френски, испански, чешки, английски езици. А има ли дифтонги в българския език? Макар да не съумях да открия сричка от две гласни, материали от славянската филология, свързани с дифтонги в славянските езици, дават следната информация: „Низходящи дифтонги – основна гласна+полугласна. За български: ei и ai и полугласната „у” само в чужди думи като пауза, кауза. Възходящи дифтонги – полугласна+основна гласна: ia, ie, io, iъ: „стая”.“ http://poliphilology.blogspot.com/2014/03/14.html
Кои са най-често срещаните лексикални грешки
За дифтонги в българския език говори в своята книга „Увод в българската фонетика“ от далечната 1960 година Стойко Стойков. Като дифтонги са посочени в българския език например 'уй' и 'ой' или можем да открием в думи като чуй, буй, бой, вой, кой, лой, мой, комвой и др. Интересно е обаче, че достъпните източници сочат й като съгласна, а не като гласна, ако говорим за буквата. Ако обаче имаме предвид звука, то й заедно с „йо“, „ю“ и „я“ спадат към полугласните звуци в българския език.
Като дифтонги в българския език са посочени още ju в юли, aj – в майка, uj – във вуйчо например, ej – пейка и така-нататък.
