Той е най-дълго управлявалият монарх в Европа. Застава на престола едва 4-годишен и управлява цели 72 години. Привърженик на теорията за божественото право на монарха, според която кралската власт има божествен произход и е независима от всички светски ограничения. Едно от олицетворенията на европейския абсолютизъм е френският крал Луи XIV.
Кралят Слънце
Роден е на 5 септември 1838 г. в Сен Жармен с рожденото име Луи Дийодоне (Луи, дарен от Бога). В историята остава като Луи XIV дьо Бурбон или като Краля Слънце заради разкоша, в който живее. Застава на трона като малолетен и до навършването на пълнолетие регенти са майка му Ана Австрийска и кардинал Мазарини.
Още като дете, избухва въстанието на Фрондата, което Луи XIV преживява и от което придобива убеждението в принципа на абсолютната монархия и дадените на монарха права директно от Бог.
Доказателство за убеждението му в принципа на абсолютизма на монархията са думите “Държавата, това съм аз”. На 13 април 1655 г. по време на заседание на парламента 17-годишният монарх се появява в ловен костюм. В отговор на председателя на парламента, който в изказванията си няколко пъти поставя на първо място страната, след поредното използване на думите “държавата и краля”, Луи XIV го прекъсва и заявява “Държавата, това съм аз!”
Близо до врага и Блудници в Лондон, Луи XIV във Версай и Ресторантът в Стокхолм по EPIC DRAMA
Златният век във френската история
Независимо от противоречивата личност на краля, времето, в което той управлява, е известно като Златния век на Франция. Това е период на консолидация и единение на държавата, на увеличаване на военната й мощ, политическата й роля в световните дела, интелектуален и културен разцвет. Френската нация достига изключителни постижения в науката, изкуството, промишлеността. Зад всичко това стои процъфтяващата търговия. Дипломацията на Франция доминира над всички останали европейски династии. В същото време Луи XIV води многобройни войни, което налага постоянно увеличаване на данъците.
Икономически разцвет на Франция
Изключителният икономически разцвет на Франция през този период се дължи на ключовата фигура на Жан-Батист Колбер, главния министър на Краля Слънце. Той е инициатор на проекта за създаване на абсолютистко управление. Колбер е първият, който въвежда активна държавна намеса в икономиката чрез митническата си политика и изграждане на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Той основава камарата на търговията, пренасочва капиталите за внос и износ, създава предпазна система от мита и данъци, които не позволяват на чужденците свободно да търгуват във френските колонии. Той възстановява неплатения труд, изискван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните работили извънредно без заплащане.
Във външната политика Луи XIV се опитва да наложи икономическа и политическа хегемония на Франция в Европа, затова води завоевателни войни с Холандия, Англия и др.
Прищявка на Луи XIV е причина жените да започнат да раждат в легнало положение
Живот в разкош
През 1662 г. на мястото на старата ловна хижа на баща си във Версай, Луи XIV започва изграждането на новото седалище на правителството на Франция, което става символ на кралски излишества и невероятен разкош. Комплексът е направен по поръчка на Луи XIV, който иска дворец, който да отговаря на величието на управлението му.
Най-впечатляваща е Огледалната зала, която е с площ от над 750 кв.м и е украсена с огромни огледала, позлатени статуи и смайващи полилеи. С великолепието си привлича и сводестият таван, изрисуван от Шарл льо Брун със сцени от управлението на монарха. Тук през 1919 г. е подписан и Версайският договор, с който официално приключва Първата Световна война. Разкошът се допълва и от околностите - сградите от розов мрамор и пищните градини от XVII в.
По-късно Наполеон Бонапарт често отсяда в двореца, а Шарл дьо Гол превръща северното крило на двореца в официална президентска резиденция, която все още приема гости на държавния глава.
Версай е в центъра на Френската кралска власт повече от век - до 1789 г., когато група революционери го опустошават. Тълпата изпраща тогавашния крал Луи XVI и Мария Антоанета в Париж, където са обезглавени.
Днес Версай си остава национална икона. В началото на XIX в.части от двореца са отворени за посещение и превърнати в музей.
