Люлин е квартал, за който се измислят много шеги и от който тръгват лафове, които се помнят дълго време. Историите и легендите са доста колоритни, а от binar са събрали петте основни елемента, които превръщат квартала в легенда.
1. Природата.
Да, точно така. Свикнали сме да свързваме Люлин с бетон и сиви хоризонти, но истината е, че смятаният за най-големия парк в София – Западен парк – е разположен в непосредствена близост до квартала.
Е, да, Западен парк не е от най-облагородените зелени площи в столицата, мястото е диво и е известно с вещерските си сборища (факт), но посред бял ден е идеално за разходка, колоездене, пикник и уединение.
2. Младото население.
Интересен факт е, че Люлин е един от кварталите с най-младо население в София. Това не се потвърждава само от популярния конкурс за красота „Мис Люлин”, но най-вече от дванадесетте училища на територията му, допълнени от 11 обединени детски заведения и 4 целодневни детски градини. Изобщо – детски смях кънти между панелите. И това не бива да звучи зловещо.
3. Метрото.
Да, не е нормално в 21 век да се радваш, че разполагаш с подземен градски транспорт, но някак си всички разкази за пределната откъснатост и периферност на Люлин увисват в нищото, щом до центъра стигаш за 10 минути. Има физически по-приближени места с ужасно зле уреден транспорт и пътуване по пет часа до НДК. Така че… А и метростанциите, които обслужват квартала са цели 3. Това си е половината метро в София… Кажи-речи…
4. Културата.
Не знам дали Мария Илиева вече се е изнесла от Люлин, но дори сред по-малко известните има все пак известни и колоритни личности, които с право са се прославили отвъд пределите на квартала.
Кой не е чувал за спортния гуру и рапър от гетото Alex P?!?!
Добре, де, ако не си, можеш да го направиш тук. Римите в Люлин не свършват с рапа. Особено ако познаваш или си срещал Сашо Стиха. Едно момче, завършило историческия факултет в СУ, което винаги се появява с тефтерчета в ръка. Сашо обикаля из софийските централни барове, чете поезията си за огнени лъвове, октоподи и газове и разказва истории. Често те са свързани със Западен Парк, откъдето се прибира пеша през нощта, защото е смел.Ако го срещнеш, накарай го да ти разкаже за земетресението, което го заварило там. Или за срещата му с чичковци полицаи посред нощ, на които обяснил културно, че броди в мрака за вдъхновение и съвсем не е опасен.
5. Фолклорът.
Безспорно, както още в началото на текста стана ясно, Люлин е едно от местата в космоса, за което хората са измисляли и продължават да измислят всякакви приказки, разкази, но най-вече вицове, смешки, закачки и шегички, които в крайна сметка са нещо хубаво и ценно. Най-малкото защото хуморът, всъщност, ни прави хора.
Много квартали биха завидели на народното творчество, което се сипе ежеминутно връз името на многохилядния комплекс. А това, че си в комплекс, не значи, че трябва да си с комплекси, така че колкото повече – толкова повече и нека, нека има. Със сигурност достойнствата на ж.к. Люлин не се изчерпват с това. Корекции, предложения, допълвания и развитие на темата са добре дошли.
