Психиката на едно дете може да бъде трайно увредена много по-лесно, отколкото при по-възрастен човек. Когато детето е било наранено вербално или физически, то подсъзнателно помни това и то му носи отрицателни емоции и тревожност. Най-често травматичните състояния при децата са в резултат от раздялата или караниците в техните семейства.
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?
1. Детето спира да се доверява на други хора
Тази травма се появява в резултат на раздяла (развод) на родителите му. Тя се наблюдава и когато семейството му престане да му обръща достатъчно внимание. Например, намират си гледачка, която да го гледа и да се грижи за него, често пъти го оставят на баби и дядовци, не си играят достатъчно с него, не излизат и не прекарват времето си заедно. Тогава самото дете започва да изпитва угризение на съвестта, че едва ли не то е виновно за това, че няма нормални родители. Така възпитано, детето спира да се доверява на други хора, а когато порасне, то иска постоянно да упражнява контрол над живота на половинката си с цел да избегне евентуално предателство или изневяра.
2. Родителите прилагат тежки наказания
Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Ако детето случи на родители, които го наказват строго още от ранната му възраст, то това ще се запечата в ума му за дълго време. Когато такова дете порасне в наказания и лишения, неговият характер е лабилен и всеки започва да злоупотребява с него. Към такъв човек хората около него винаги са зле настроени, той е вечната жертва, а другите са лошите и властните.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лекар: В коя седмица започва да се чува пулсът на бебето?
3. Хиперобгрижване
Когато детето не може да взима самостоятелни решения, това е в резултат на прекаленото обгрижване на родителите или бабите и дядовците. Такова дете е свикнало друг да намира решения на проблемите му. Ако остане само, то се чувства безпомощно. Когато стане голямо, това дете трудно изгражда връзка с някой друг, защото не знае как да го постигне.
