Като малки обичахме да си измисляме и да си разказваме страшни истории късно край блока с всички деца от квартала. Някои звучаха налудничево, но всички бяха страшни за деца на нашата възраст. Това са 3 от историите, които помня и до днес...
1. Един младеж се разхождал вечерта сам из града. Срещнал непознат. Заговорили се и решили да продължат разходката си заедно. Оказало се, че имат много общи неща и говорили с часове. Накрая на вечерта стигнали до блока, в който живее непознатия и той попитал младежа дали иска да се качи, за да разгледа колекцията му от футболни картички. Младежът се съгласил. Качили се, разгледали, пили по едно кафе в ранните часове на нощта и младежът си тръгнал. На слизане по стълбите се сетил, че в джоба си оставил една от футболните картички, за това се върнал. Почукал на вратата веднъж. Почукал втори път, накрая започнал да тропа силно, но никой не му отворил. Изведнъж вратата на съседа до него се отворила и той каза "Младеж, какво правиш? В този апартамент не живее никой вече 15 години... отдавна почина собственикът му."
2. Свикнал бях да мисля, че моята котка има проблеми със зрението: не може да фокусира погледа си, когато ме гледа. Докато не разбрах, че тя гледа нещо зад мен.
3. Забравих си ключовете в апартамента на приятелката ми, на която току-що бях на гости. Почуках силно на вратата, а от съседния апартамент се показа жена и каза "Защо чукаш, момче? В този дом от 25 години вече не живее никой."
