Тъй като Земята се върти около звездата, разположена на почти 150 милиона километра, тя получава заредени частици от Слънцето, които влияят на природата на Космоса в цялата Слънчева система. Тази гореща светеща топка от водород и хелий прави възможен живота на нашата планета. Слънцето също така управлява космическото време, което може да има пряко въздействие върху живота ни.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Слънцето, уви, няма да бъде вечен източник на светлина и енергия. Еволюционният му път продължава милиарди години, през които звездата се развива, остарява и умира.
Да осветиш тъмнината
Известно е, че възрастта на Слънцето е приблизително 4,6 милиарда години. Много учени смятат, че нашата звезда и останалата част от Слънчевата система са се образували от гигантски въртящ се облак от газ и прах, наречен слънчева мъглявина. Всъщност Слънцето не е уникална или особено сложна звезда.
Термоядреният синтез във вътрешността на Слънцето ще спре след около пет милиарда години, така че очевидно няма нужда да се тревожим за неизбежната смърт на нашата звезда. И все пак учените имат много въпроси към Слънцето.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Учени изясниха защо короната на Слънцето е по-гореща от повърхността му
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Космическото време пряко зависи от Слънцето, което изхвърля поток от заредени частици в околното пространство – слънчевия вятър. Понякога частици изригват от слънчеви петна (по-хладни области на слънчевата повърхност), създавайки слънчеви изригвания, които могат да доведат до прекъсване на електрозахранването на Земята и да причинят щети на орбиталните спътници.
Температурата на повърхността на Слънцето (тоест видимата за нас част от него) е около 5500 градуса по Целзий. Повърхността на звездата се нарича фотосфера. Излъчването от фотосферата се нарича слънчева светлина, на която са необходими приблизително осем минути и двадесет секунди, за да достигне земната повърхност и нашите очи.
Космическото време
Изхвърляйки заредени частици в космическото пространство - слънчевия вятър - Слънцето по този начин формира космическото време, оказвайки непосредствено влияние върху геомагнитните бури на Земята. Последните възникват, когато плазмени изблици от повърхността на Слънцето изригват през коронални дупки - петна с ниска плътност във външната атмосфера на звездата.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Скоростта, с която изхвърлената плазма достига Земята има важно значение, тъй като колкото по-висока е скоростта, толкова по-силна е геомагнитната буря. Слънчевият вятър се разпространява средно със скорост 450 километра в секунда, но тази скорост може да се увеличи пет пъти поради някои слънчеви явления.
Загадъчни вълни на Слънцето се разпространяват с необяснима скорост
Най-мощната геомагнитна буря в историята на наблюденията е започнала поради изхвърляне на коронална маса през септември 1859 г. Изследванията показват, че ако геомагнитна буря от такъв мащаб удари Земята днес, стойността на щетите ще бъде около 2 трилиона долара.
Космическото време включва всички без изключение условия и събития на Слънцето, които могат да засегнат космическите и земните технологични системи, а чрез тях – и човешкия живот и дейност.
Слънчевите цикли
Слънцето преминава през естествен цикъл на всеки 11 години, достигайки пик и спад на своята активност. Цикълът се характеризира с увеличаване и намаляване на слънчевите петна - тъмни зони по повърхността на Слънцето. Най-голямото количество слънчеви петна във всеки слънчев цикъл се нарича от учените "слънчев максимум", а най-малкият - "слънчев минимум".
Изригванията, които се случват по време на слънчевия максимум, не вредят на хората на Земята, освен на метеочувствителните и хората с хронични сърдечни заболявания. Те обаче имат значително влияние върху радиокомуникациите. Наскоро учените съобщиха за мощно слънчево изригване, което е довело до прекъсване на радиовръзките в Австралия, западната част на Тихия океан и Източна Азия.
На снимки на НАСА се вижда голямата група слънчеви петна AR2993-94, което свидетелства за пробуждането на Слънцето в новия му цикъл на активност, започнал през 2019 г. Очаква се той да достигне своя пик през 2025 г.
Учени разгадават 300-годишна мистерия на Слънцето
Слънчевите изригвания могат да повлияят на радиокомуникациите, електрическите мрежи, навигационните сигнали и да представляват риск за космическите кораби и астронавтите, напомнят от НАСА.
Изследователите също така отбелязват, че слънчевите изригвания и изхвърлянето на коронална маса ще станат често явление през следващите няколко години, което ще повиши нивото на опасност от слънчевата активност. Досега Земята е избягвала най-лошите последици от слънчевите бури, но това може да се промени в бъдеще.
Слънчевите петна са станали повече
Слънчевите петна са един от начините за измерване на нивото на активност на Слънцето. Като правило, колкото повече слънчеви петна наблюдаваме, толкова по-активна е звездата. Наскоро изследователите откриха огромни купове от слънчеви петна, някои от които са толкова големи, че биха могли да погълнат цялата Земя.
Откритите "активни региони" с номера 2993 и 2994 (AR2993 и AR2994) вероятно ще бъдат последвани от трета група. Изследователите смятат, че именно тя е причинила мощно слънчево изригване, което е преминало покрай Земята в средата на април. Всяка група на повърхността на Слънцето се състои от няколко слънчеви петна, покриващи площ, по-голяма от диаметъра на Земята.
Част от активността на Слънцето може да е оптична илюзия
Слънчевите петна се появяват по външната повърхност на Слънцето (короната), като остават върху нея от няколко часа до няколко месеца, след което започват да се разпадат, обясняват астрономите.
Причината за тяхната поява вероятно е временно понижение на температурата на повърхността на звездата при създаването на магнитно поле. Астрономите документират промените в честотата на петната на Слънцето, откакто са били забелязани за първи път от Галилей и други астрономи през 1600-те години.
Слънчевите бури, както и ураганите на нашата планета, се оценяват по петобална скала. Като цяло НАСА смята, че Слънцето през 2022 г. ще се държи сравнително спокойно.
Изследователите също така наблюдават близките звезди и дори са каталогизирали активността на звездните петна на 58 други подобни на Слънцето звезди. Можете да се запознаете с работата им в научното списание Astronomical Journal.
ВИЖТЕ ОЩЕ: За кого са опасни магнитните бури и какво да правим?
