Какво би се случило, ако хората пресушат Средиземно море, превръщайки го в гигантско солено езеро? Дали дивата природа ще оцелее и ако да, колко време ще отнеме да се възстанови?
Това може да изглежда като диви теоретични въпроси, но не и за Херман Зьоргел, баварски архитект, който посвещава голяма част от живота си точно на този проект: изграждане на гигантски язовир през Гибралтарския проток, пресъхването на Средиземно море и колонизиране на земята, открадната от морето.
Потънало село възкръсна заради сушата в Гърция
Зьоргел организира лекции и документални филми и набира средства до 50-те години на миналия век за проект, който, според него, ще насърчи сътрудничеството между Африка и Европа и ще захранва двата континента чрез гигантски водноелектрически мегапроекти.
Това, което той не знаел, било, че мечтата му вече се е сбъдвала в края на миоцена, преди 5,5 милиона години, като обикновен резултат от природни сили.
Когато Средиземно море изчезна
От 70-те години на миналия век няколко поколения морски геолози и геофизици са потвърдили съществуването на слой сол с дебелина от един до три километра, погребан в повечето от по-дълбоките части на Средиземно море.
Това са почти милион кубически километра сол, които свидетелстват за кратък период, когато Средиземно море е било изолирано от Световния океан – кратко в геоложки смисъл, тъй като епизодът е продължил около 190 000 години.
Виновникът не е бил, разбира се, ексцентричен немски архитект, а тектоника на плочите. Средиземноморският басейн, хванат в капан между два континента, които днес продължават да се приближават с до два сантиметра всяка година, е откъснат от Атлантика. Водите му бързо се изпаряват поради сухия климат на региона, оставяйки след себе си огромни количества сол.
Този епизод, известен като Месинската криза на солеността (месин е последният период от миоцена), е най-голямото изчезване на Земята след метеорита, унищожил динозаврите и сложил край на мезозойската ера преди 65 милиона години.
Не са необходими геоинженерни експерименти, за да се отговори на първоначалния ни въпрос: Колко издръжлив е морският живот в лицето на екологична криза от такъв мащаб?.
Отговорът сега е публикуван в списание Science в изследване, ръководено от Константина Агиади от Виенския университет, в сътрудничество с Испанския национален съвет за научни изследвания и 28 други учени от 25 европейски института.
След събиране на всички средиземноморски данни за вкаменелости отпреди между 12 и 3,6 милиона години, резултатите предполагат, че местният морски живот е практически изчезнал, когато Средиземно море е било отрязано, и че последвалото повторно заселване от атлантически видове е довело до средиземноморска фауна, по-подобна на тази, която намираме там днес.
Местни, изчезнали и мигриращи видове
Преди кризата 779 вида можело да се считат за ендемични (т.е. документирани само в Средиземно море). От тях само 86 все още присъствали след пиковата соленост. Всички тропически корали, които били изобилни в Средиземно море преди тази катаклизмична промяна в околната среда, са изчезнали.
Някои очевидно ендемични видове сардини обаче успели да оцелеят. Сирените – морски бозайник, свързан с днешните морски крави и дюгони (известни също като морски крави), също са оцелели.
Тъй като данните от вкаменелости са ограничени и фрагментирани, не е сигурно, че всички тези видове са били ендемични или че не биха оцелели извън Средиземно море. Но за тези, които са били ендемични, къде са успели да оцелеят и какви убежища са намерили, за да избегнат радикалното повишаване на нивата на сол и температура?
Тези въпроси остават без отговор, но учените са установили, че промените в популациите са резултат от замяната им с атлантически видове след повторното наводняване на Средиземно море, а не от бързата адаптация към новата хиперсолена среда. С други думи, животът не е имал достатъчно време да се адаптира и изчезналите видове са заменени от атлантически видове, които са мигрирали в Средиземно море.
Няколко емблематични вида, като голямата бяла акула и делфините, се появили в Средиземно море едва след кризата. Още по-интересно е, че сегашното богатство на фауна в Западното Средиземноморие идва едва след повторното наводнение – преди това Източното Средиземноморие (Йонийско и Левантийско море) е било дом на по-голям брой различни видове.
Уроци по масово изчезване
Въздействието на изолацията на Средиземно море върху неговата фауна и флора е било катастрофално, унищожавайки повечето от неговите екосистеми. Друго важно откритие е, че са били необходими повече от 1,7 милиона години, за да се възстанови числеността на видовете. Това бавно възстановяване на богатството на средиземноморските екосистеми дава първата подробна количествена оценка на това как дивата природа реагира на изчезване от такъв мащаб.
Днес биоразнообразието на Средиземно море е много високо благодарение на наличието на множество ендемични видове. Резултатите от изследването предполагат, че това е било така и преди 6 милиона години, но че по-голямата част от тези ендемични видове са изчезнали, когато са били откъснати от Атлантическия океан.
Може би друг урок, научен от това проучване, е, че колкото и изкушаващо да е да вярваме, че проектите за геоинженерство могат да ни позволят да поддържаме текущия си темп на емисии и унищожаване на екосистемите, геоложкото минало на Земята ще разкрие повече от всеки експеримент.
Когато Средиземно море се свързало отново с Атлантическия океан, то било повторно заселено от огромния резерв от видове в Световния океан, но въпреки това били необходими милиони години, за да се възстановят екосистемите на Средиземно море по отношение на богатството. Все още никой не знае колко време ще отнеме на морския живот да се възстанови от вида на промяната в глобален мащаб, която е в ход в момента.
Източник: The Conversation
