"Ключова препоръка към българското правителство е сериозно да преразгледа своята “позиция на неучастие“ по отношение на бъдещето на проекта "Белене". В световен мащаб не съществува прецедент, в който ядрени проекти са изпълнявани без участие на държавата. Възможни са различни форми, елементи и степени на участие, сред които такива, вариращи от директно спонсориане, гаранции по заеми, данъчни кредити, дългосрочни споразумения за изкупуване на енергия и договори за разлики в цените". Това е основното заключение на Анализ на риска за различни варианти на проекта АЕЦ "Белене", изготвен от Виенския международен център за ядрена компетентност по препоръка на Българския атомен форум (БУЛАТОМ). Председател на БУЛАТОМ е Богомил Манчев, чието име нашумя покрай скандала с "Риск Инженеринг" и разследването за консултантските проекти по отношение на АЕЦ "Белене". В крайна сметка досъдебното производство беше частично прекратено.
Припомняме, че поне досега държавата, в лицето на енергийния министър Теменужка Петкова поддържа тезата, че частен инвеститор трябва да поеме основната тежест от проекта, а държавата да е отговорна само за ядрения риск. Сега, поръчаният от БУЛАТОМ анализ препоръчва да се търси чужд инвеститор, който да действа по модела "строй, притежавай, експлоатирай", а НЕК на по-късен етап да изкупи проекта. Такъв е моделът на строящата се в момента в Турция АЕЦ "Аккую".
Специално по отношение на рисковете, според доклада за "Белене" "на практика" отсъствали регулаторният риск, рискът от недопроектиране и лицензиране на проекта, риска от липса на референтен блок, както и рискове, свързани с "обществена и регионална приемливост".
По отношение на т.нар. политически и социални фактори, авторите на доклада казват, че рискът от тях можел да се намали "чрез обществено обсъждане и изслушване, получаване на междупартийна политическа подкрепа, изтъкване на екологичните преимущества на ядрената енергетика или разработване на политика за управление на отпадъците с правителството".
Като пазарен риск е посочено, че "българската електроенергийна система все още функционира при относително неустановен режим на регулиране, който понастоящем не осигурява стабилност и предсказуемост на паричния поток".
В анализа е засегната и геополитиката като неразривна част от ядрената енергетика. Посочено е, че в света има само 6 доказани доставчика на ядрено оборудване, като това са Русия, САЩ, Франция, Китай, Япония и Южна Корея и от тях с най-много договори за доставка е Русия, следвана от Китай, докато САЩ, Франция и Япония "изпитват определени затруднения от загуба на опит в строителството".
