Дванадесетгодишната Мая ще открие света на магията, далеч от своето обично семейство, за да се срещне със своята скрита сила, да намери невероятно забавни, но и безкрайно предани приятели и най-вече, да се пребори със своя най-голям среднощен страх. Читателят на тази книга, написана като приказка с елементи от литературата за израстването и фентъзи-романа, ще поеме на изпълнено с опасности, но и много смях, пътешествие, за да участва във вечната битка, която доброто води със злото. Може ли едно невръстно момиче да играе ключова роля в търсенето на Дървото на живота? Може ли магията внезапно да се превърне в ежедневие? Може ли онова, което ни изглежда логически невъзможно, всъщност да бъде единственият път към нас самите?
Тези отговори поднася „Пътешествието на Мая в търсене на Дървото на живота“ от А. А. Георгиев. Премиерата бе в зала 7 на НДК преди седмица. Романът бе представен от Саня Борисова и Александър Кадиев и вече набира първите си ревностни читатели. Актьорите четоха откъси от книгата, артистично вживявайки се в главните персонажи. Видео трейлър на романа, пресъздаващ част от сюжетната линия на книгата, битката между добрата магьосница Елеонор и обладания от тъмни сили гоблин, пък трупа популярност в Youtube - ето как изглежда така той.
Книгата може да се поръча тук. Тя ще бъде представена на 1 юни, събота, от 18.00 ч. в Нова конгресна зала на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
"Книгата е далеч от нравоучителното поднасяне на готови отговори, в нея можем да открием по-скоро история за необходимостта да променяме своята гледна точка към реалността. Особено, ако тя ни изглежда посивяла, застрашителна, безалтернативна и започнем да се чувстваме в нея като щракнал зад гърба ни капан. Страница след страница, читателят навярно ще си припомни усещането, че на изхода от своето детство е трябвало да изгуби нещо, за да заживее в света на възрастните. Дали това ще се случи и с Мая? Дали безвъзвратно ще загуби вълшебството от света на малките, или ще успее да пренесе през прага на зрелостта частица от тази скъпоценна детска свобода и вяра, че светлината може винаги да открие начин да разпръсне мрака?", казва за романа Мария Калинова, която преподава в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и е редактор на книгата.
Ето и някои избрани момента от романа:
1. Небесен вятър, въпреки своето драконово спокойствие, излъчваше силен интерес:
– Каква е тази сила?
– Това е…. – Майсторът замълча за момент като направи драматична пауза. Драконът наостри уши. – Безупречността.
– Безупречността ли?
– Да. Това е да правиш най-доброто за себе си и за другите.
2. Майсторството не е в това да победиш някого. Майсторството е да помогнеш на другия да разбере защо е загубил. Тогава и двамата сте победители, макар че врагът ти е паднал.
3. Все още не мога да разбера. – каза Небесен вятър силно объркан.
„Истинската победа е да повдигаш себе си и другите.“ Този принцип идва от Любовта. Той е най – трудният за разбиране, но приложиш ли го, вече нищо не може да те докосне.
4. Помниш ли, бях ти казал преди, че е добре да побеждаваш така, че и двамата да печелите. – каза Майстора.
Драконът замислено кимна в отговор и добави:
– Признавам си, че все още не разбирам за какво говориш. Как да се приложи на практика?
– Всичко, което срещаш в живота си, е твое отражение. Външният конфликт е проява на вътрешния конфликт. Ако ти нямаш такъв в себе си и външния конфликт ще изчезне.
5. Домът на Елеонор, Светлата магьосница, се намираше на синьо-зелената Небегра – свят, облян от слънце, където съществата живееха в мир и благоденствие. Замъкът беше кацнал на скат на планината, от който се виждаше пъстра долина със сребърно езеро в центъра си. Водните пръски от кристално чистия водопад недалеч от замъка създаваха дъги и прохлада в горещите обедни часове.
6. Елеонор го хвана за ръката и му каза, че го разбира, защото и тя е минала по този път. Слънчев лъч я погледна невярващо.
– Моля те да ме послушаш. Не бъди надменен, защото така отваряш сърцето си за мрака. Да унищожаваш е сигурен начин да бъдеш унищожен или да преминеш на страната на Тъмната сила. И не забравяй, че всички сме едно.
7. Някакво усещане за натиск в тила я накара да се обърне предпазливо назад. Зад нея нямаше никой, но тя забеляза, че бялото петно се е разделило на две. Като се проясни, разбра, че това бяха белите очи на нейния преследвач. Мая се парализира от страх и макар че искаше да избяга, нито един мускул по тялото й не се подчини. От тъмното постепенно се появи човешка фигура, това беше мъж, чиито очертания трепкаха като жив, черен огън.
8. Мая направи стъпка върху черната земя. Вдигна поглед и успя да различи черните облаци на фона на черния хоризонт.
– Не отново. – отчаяно каза Мая.
Пред нея, сякаш току -що появила се, зееше пропастта с реката от лава на дъното. Момичето инстинктивно се обърна, усещайки че я дебне опасност. Фигурата, сякаш направен от жив, черен огън, бавно се приближаваше, пронизвайки мрака с белите си очи…
9. Мая вдигна рамене и заразглежда по-нататък. Огромен старинен глобус на някаква пъстра като дъга планета се въртеше във въздуха на педя над повърхността на бюрото. По глобуса тя можеше да види ято пролетни птици, въртящи се урагани, плискането на вълните, изригването на вулкани. Отдолу на махагонова плочка имаше вградени много различни скъпоценни камъни. Около един от тях – бял кристал – имаше жълта светлина, а под него пишеше „Кристален свят“. Мая прекара длан под или над глобуса, но не откри опори или въженца.
– „Много интересно. Това е истинска магия.“ – възкликна наум Мая.
