На 13 януари 1878 година – преди 140 години, в Чирпан се ражда Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов. Освен че е признат за един от най-големите поети на 20 век, Яворов има ключово място в историята на гр. Банско и освобождението на града. Войводата, освободител на Банско, Христо Чернопеев пише в свой дневник:
„На 6 октомври рано заехме позицията. Аз след като ги заобиколих, качих се на камбанарията, откъдето наблюдавах. Всички очаквахме, че ще бъдем нападнати, още повече и затова, че ни съобщаваха какво много от разбитите на границата турски части и аскери от Мехомия се прибират в града. Около обед вместо да ни нападнат турците, почнали да строят в Мехомия окопи, като най-много окопи направиха откъм Банско. Вечерта с около 60 души, повечето от местни хора пристигна Иван Вапцаров и поета Яворов.
На 7 октомври осветихме българското знаме и го покачихме на високата кула. При освещаването държа реч поета Яворов."
Населението на Банско посреща изключително радушно четниците. И особено се радва на Яворов, когото тук всички знаят от съвместната му работа с Гоце Делчев. Отново четникът Георги Венедиков свидетелства в своите спомени: "В Банско аз видях колко голям е Яворов като македонски войвода и колко обичан е от поробеното население. Покрай Яворов и ние, четниците му, бяхме на уважение."
Във всички церемонии главната роля като че ли някак спонтанно и от само себе си е отредена и се изпълнява от Яворов. Дори има случай, в който един от четниците почва да чегърта полумесеца на входа на черквата, който е редом с кръста. С повелителен жест Яворов го спира. Да остане за историята, да се знае от поколенията как народът ни е оцелявал. Тъй стои полумесецът и до днес. На черквата в Банско, в която с авторитета си на войвода, Яворов поздравява хората като „жители на първото свободно селище на българското отечество Македония“.
