Mладенов: Искам близнаците в националния, но няма да им се моля

Новият селекционер на баскетболния отбор на България Георги Младенов заяви, че е готов да върне обратно в представителния тим близнаците Деян и Калоян Иванови. Той обаче бе категоричен – в никакъв случай няма да се моли на двамата състезатели да облекат отново националния екип. Договорът на Младенов е за три години, а първото предизвикателство пред него е квалификацията за Евробаскет 2015. България е в група с Черна гора, Израел и Холандия. Младенов говори пред NEWS7.

- С какви надежди поемате българския национален отбор по баскетбол?

Едва ли някой мой предшественик е бил на поста с друг цел освен да класира отбора на европейско първенство. Не се различавам и аз. Точно затова в отбора ще бъдат викнати всички състезатели, които в момента могат да помогнат. Искам най-доброто. Само така ще може да се опитаме да се класираме на шампионата на Стария континент.

- Това ли беше целта, която ръководството на федерацията постави – класиране на европейското първенство?

Ръководството нищо не е искало от мен. Но в края на краищата това са моите цели, а и не вярвам те да се различават особено от целите на федерацията. Колкото до това дали ще успеем – в тази квалификация всички искат да се класират, не само ние. Ще направим всичко възможно да се поздравим с успех. Ако не се класираме – няма да бъде някаква огромна трагедия. Но ще искам от момчетата поне да играят като отбор и да си оставят сърцата на игрището. Всеки един състезател да знае, че трябва да помогне на отбора с каквото може. Това искам – да сме отбор в пълния смисъл на думата. Няма да настоявам от момчетата да бъдат приятели, но ако и това стане, извън терена, то ще е началото на нещо много добро. Но вътре трябва задължително да бъдат едно цяло. Само така може да успеем. Дано не ставаме като орела, рака и щуката. Ще е трудно, но помислете си пък, че успея да се справя с това предизвикателство. Това ще е моята най-голяма победа.

- Кое ще е първото нещо, което ще искате да промените?

С предшественика ми Тити Папазов бях в постоянна връзка, докато той беше начело на България. Като че ли той се предовери на избраниците си, възоснова на качествата им, на това че са професионалисти... Там сбърка. Сега момчетата трябва да разберат, че в следващите два месеца и половина, време, в което ще се подготвяме, трябва единствено да се подобряваме като отбор. Иначе условията, които имаме са великолепни, програмата е наредена, билетите за контролите са купени. Дано да разберат, че националният отбор значи едно – чест. Това се позабрави в годините..

- Ще върнете ли близнаците Деян и Калоян Иванови?

Целта ни е да се класираме, затова трябва да съберем всичко най-добро, което имаме. Да, те се разделиха неособено добре с националния отбор и дори чух думи като „затворена страница“. Но с техните качества те ще помогнат много. Невероятни таланти и характери. Ще отидем с президента на федерацията Георги Глушков при тях, ще говорим, но в никакъв случай няма да се молим. Те трябва да са наясно с едно нещо – българският баскетбол ги е направил това, което са в момента и е дошло времето и те да върнат нещо на спорта ни. Врата е отворена и от само от тях зависи дали ще завърнат и ще дадат нещо на България.

- А колко и какво искате Вие да дадете на България?

Не мога нито да кажа, нито да покажа. Беден ми е речникът за това. Моят таван е небето, нека да звучи и смешно. Ето това искам да вкарам в главите на играчите.

- Може ли да се каже, че българският баскетбол е обединен в момента?

Надявам се да е така. Още преди години съм казал – всички трябва да сме като едно. Българските треньори трябва да страдат, когато техни колеги губят в европейски мачове и да се радват съответно на успехите. Защото съм виждал някои треньори, които се радват зад гърба на свои колеги, които са паднали. Не може така. Вижте в Сърбия как е. Там треньорите са като „мафия“ - обединени, всеки за всеки.

- Няколко думи за съперниците ни Черна гора, Израел и Холандия.

Сериозни имена. Не ме е страх, надявам се и момчетата да не ги е страх. Една е топката, пет на пет сме, правилата са едни. Винаги има шансове. Готов съм да мина през иглени уши, само и само да успеем.