Турция ще отиде на изборите в неделя в едно от най-решителните гласувания, избирайки президент и парламент. Двумесечната предизборна кампания ще приключи този уикенд, оставяйки последната дума на около 60 милиона регистрирани гласоподаватели.
Кратък преглед на използвания език и обещанията на президентските и парламентарните кандидати не оставя никакво съмнение, че 25 юни ще отбележи нова ера за турската политика и за Турция.
Системата за управление на Турция ще бъде официално и ефективно променена в президентство с изпълнителна власт с избирането на новия президент, който ще концентрира значителна част от властите в ръцете си.
Кабинетът на министър-председателя ще бъде премахнат и парламентът ще трябва да изготви собствени работни разпоредби в следизборните времена, в съответствие с новата управленска система (не трябва да се забравя, че правителството все още не е използвало властта, обещана на правителството, която му позволява да хармонизира определени закони чрез постановления, в съответствие с конституционните изменения от миналата година, породили въпроси за причината за забавянето на всички тези работи). Това пише в свой анализ Серкан Демирта от "Хюриет дейли нюз".
Въпросът сега е кой ще използва всички тези власти в новата система? Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който управлява Турция от края на 2002 г., изглежда е най-силният кандидат за президентство с около 45% подкрепа на народа. Основният кандидат на опозиционната партия на Народно-републиканска партия (НРП) Мухарем Индже организира неочаквано успешна кампания и успя да създаде това, което той нарича "дълбока вълна" зад него. Той вероятно ще привлече повече гласове от неговата партия, с прогнози, че той ще надхвърли 25% от гласовете.
Резултатът за лидера на Добрата партия (ДП) Мерал Акшенер остава в сянката на стремежа на Индже, но нейната способност да отговори на изискванията на прослойките с ниски доходи с популистки обещания вероятно ще ѝ донесе около 10% от гласовете. Народноднодемократичната партия (HДП) на Селахаттин Демирташ, който трябваше да води кампанията си зад решетките, се очаква да получи около 10% от гласовете.
Ключовият въпрос е дали президентът ще бъде избран на първия кръг или дали двамата най-големи кандидати ще трябва да отидат на балотаж, което също би се случило за първи път в турската политика. Ако Ердоган не успее да спечели в първия кръг, опозицията вероятно ще тълкува това като огромен шанс да го победи във втория кръг и да се обедини около Индже за втория кръг на 8 юни.
Тази психология в опозицията може да бъде допълнително засилена, ако Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото движение (ПНД) не успеят да спечелят мнозинство в парламента. Достоверните проучвания на общественото мнение предполагат много оспорвана надпревара между съюза ПСР-ПНД и опозиционния алианс. Те също така показват, че НДП ще премине прага от 10%: лоши новини за ПСР, която в противен случай би могла да увеличи броя на местата, които би спечелила.
Друг ключов аспект е свързан със сигурността на изборите поради изменения избирателен закон, който проправя пътя за преместването на избирателните урни "поради съображения за сигурност" в редица източно-югоизточни провинции. Законът предизвика силни критики от страна на опозицията, тъй като оправомощава местните държавни служители като ръководители на комисиите за гласуване, като същевременно позволява намесата на правоохранителните органи в района на гласуване отново поради съображения за сигурност. Както управляващите, така и опозиционните партии обявиха, че предприемат свои собствени мерки, за да поддържат безопасността на изборите, като и от двете страни ще работят с десетки хиляди хора в изборния ден.
Цялата предизборна кампания отново ни показа колко вредна е липсата на свободни и обективни медии в Турция. Много кандидати и политически партии не успяха да намерят начин да бъдат изслушани от обществеността чрез държавни или частни телевизии и бяха подложени на истинско медийно отсъствие. Ердоган и неговите висши партийни представители доминираха в медиите, с което се промениха позициите на игралното поле.
Въпросите ще намерят отговорите си късно на 24 юни, но едно нещо е доста сигурно: Турция ще навлезе в нова ера, независимо дали чрез промяна в политическото ръководство или чрез промяна в системата на управлението, допълва БГНЕС.
