Този, който чувства превъзходството си над останалите обича да изказва мнението си и да участва в политиката. Добра новина ли е това, пита германското издание Süddeutsche Zeitung.
Золтан Фацекас от бизнес школата в Копенхаген и Питър Хейтмит от университета в Пенсилвания показват в свое изследване, че нарцисизмът и политическата активност са взаимно свързани. Според резултатите от тяхното изследване тенденцията към самовлюбеност е стимул за участие в политически процеси под формата на дискусии, петиции, демонстрации и други.
Учените са анализирали данните на над 5 хил. души от САЩ и Дания. Сред останалите въпроси анкетираните били попитани и как участват в процесите за вземане на политически решения. Анкетираните били помолени и да попълнят въпросник, свързан с нарцистичните черти на личността (NPI-40). Като цяло по-активни били хората, показали по-високи резултати на теста NPI-40 - те по-често контактували с депутати, по-често подписвали петиции, жертвали пари за политически цели и били по-активни в онлайн и офлайн дискусии.
Общата картина е такава, че в политическия процес по-активно участват хора, които вярват в себе си и се смятат за по-добри от останалите. Тази взаимовръзка се наблюдава независимо от политическите възгледи - леви или десни, прогресивни или консервативни. Определената взаимовръзка между тенденцията към нарцисизъм и политическата активност винаги е била еднаква, отбелязват учените.
Така изследването показва, че усещането за собствената важност и известно превъзходство над останалите не винаги има лоши последици. Демокрацията съществува, благодарение на това, че гражданите участват в политическия живот, а не стоят безмълвни по време на обсъжданията.
Но това е нож с две остриета - ако решенията се взимат само от хора с голямо его, а скептиците мълчат, то общественото благосъстояние ще пострада, тъй като класическият нарцисист е заинтересован преди всичко от своята лична изгода.
