Може ли Германия да откаже доставки на енергия от Русия и ако да, кога? Как Берлин стана силно зависим от руския газ? Журналистът Екхард Клайн търси отговори на тези въпроси в Der Spiegel.
Малко западни страни са толкова зависими от вноса на енергия от Русия, колкото Германия. От там се внасят почти 50% въглища и 34% петрол. Впечатляваща е и връзката на страната с руския газ – повече от половината от синьото гориво идва от Русия.
Никоя друга страна в ЕС и целия свят не внася толкова газ от Русия, колкото Германия. Фактът, че страната е изпаднала в такава неприятна ситуация, е резултат от погрешно историческо развитие.
От 70-те години на миналия век Германия все повече разчита на природния газ като енергиен носител. Поради планираното постепенно спиране на въглищата и ядрената енергия зависимостта от Русия като най-голям доставчик на енергия стана още по-силна.
Към това се добавят и някои местни характеристики – например и досега две големи петролни рафинерии в Саксония-Анхалт и Бранденбург се снабдяват с петрол по руски тръбопроводи. Това е наследството на ГДР.
Повече от 90% от газа, консумиран в Германия, идва по газопроводи, предимно от три държави - Русия, Норвегия и Холандия. Доставките от Норвегия и Холандия трудно могат да бъдат увеличени. Реални опции са доставките на газ от Азербайджан, Алжир и Мароко.
Алтернатива може да бъде втечнен природен газ (LNG), който може да се доставя с танкери от страни-производителки като САЩ, Катар и Австралия. Въпреки това Германия все още няма пристанище за приемане на LNG - то е в етап на планиране.
Поради това федералното правителство търси възможности за локализиране на плаващи терминали в Северно и Балтийско море, които биха могли временно да бъдат използвани през зимата на 2022-2023 г. След няколко години планираните LNG терминали на сушата могат да приемат такива обеми газ, които ще надхвърлят доставките на газ от Русия.
