През първата половина на 2016 година, както и през 2015 година, Ирак беше свидетел на масови протести както в столицата Багдад, така и в южните традиционно стабилни райони. Причините за недоволството бяха много – корупционни схеми, забавени реформи, липса на стабилност…
Наред с всичко това, обществото е ядосано и заради режима на тока и недостига на енергия в населени места. Стигна се дотам, че работниците в рафинериите нямаха работещи климатици в домовете си при близо 40 градуса жега - за разлика от домовете на техните по-богати граждани. Тези протести сериозно разклатиха политическия живот в страната. Те не получиха нужната видимост, заради войната срещу „Ислямска държава“, но реално са една от причините за последвалото сътресение в кабинета на премиера Хайдар ал Абади и вероятно ще предизвикват в обществото много повече недоволство в бъдеще.
Защо държава като Ирак, чиито недра крият огромни залежи от петрол и би трябвало да обезпечава нуждите си, има проблем с електроенергията дотам, че трябва да се съкращава? Само въпрос на корупция? Може би, но не съвсем.
Войната в Залива през 1991 година пренаписа до голяма част съвременната иракска история. По време на войната е бомбардирана и унищожена електрическата мрежа на страната до такава степен, че тя не е възстановена напълно до днес заради последвалите санкции. Това е една от основните причини сега електрозахранването да е така слабо в днешен Ирак.
43-дневната въздушна кампания на водената от САЩ коалиция започва удари на 17 януари 1991 година. Войната вече е започнала на 2 август 1990 година. По това време, американски официални лица настояват, че атака ще е само срещу транспортни и военни цели. Когато са поразени ключови инфраструктури, официално се твърди, че това не е преднамерен удар, но реално не е така. Стратегическата бомбардировка е насочена не само към парализиране на армията на Ирак, но и за да унищожи инфраструктурата на страната. Докато първа цел на тези действия е да накарат Ирак да напусне територията на Кувейт, Вашингтон се надява разрушението да доведе и до свалянето на Саддам Хюсеин.
Следвайки тази стратегия, електрическата мрежа на Ирак е унищожена. Първо, метални листове падат върху електроцентрали, което предизвиква късо съединение в системата и причинява спиране на тока. След това са бомбардирани 28 централи с 215 въздушни удара. Национална мрежа е извън строя още през първата седмица на войната.
Ефектите на бомбардировките стават очевидни след като приключва войната. През март 1991 година, ООН изпраща екип в Ирак, за да проучи пораженията. Екипът заявява, че ситуацията е „близко до апокалиптична“ и „Ирак е върнат обратно в прединдустриалната епоха“. Липсата на електричество парализира обществото – няма достатъчно енергия дори за изпомпване на течаща вода. Има недостиг на вода за пречиствателни станции, а това довежда до разпространение на болести. Доклад на Харвард показва, че 4 месеца след войната в Ирак е възстановена едва 20% от електрическата мрежа преди конфликта. По първоначални изследвания от онова време, с външна помощ Ирак може да възстанови пораженията по електроснабдяване най-малко за 5 години. Това не се случва заради международните санкции над Ирак до момента на инвазията през 2003 година, когато е свален Саддам Хюсеин.
Заради разбитата инфраструктура, Ирак е принуден да предприема драстични мерки и като резултат в малките градове се появява глад. Населението постепенно попада и под влиянието на радикални групи, призоваващи за отмъщение. Тяхната дейност става под погледа и вероятно помощта на държавните институции, които виждат в това възможност за консолидация на разклатените позиции след войната.
До 2003 електрическата мрежа е изградена, но заради санкциите инфраструктурата е под нужното ниво. Новите сражения, военните поражения, плячкосването, сриват отново мрежата. Иракското общество има големи надежди, че САЩ ще се заемат с изграждане на нова мрежа, но Временното коалиционно управление се фокусира върху огромни проекти с чужди компании, които ще отнемат години, за да бъдат завършени. Междувременно, бунтовническите атаки ескалират срещу новото правителство, което от своя страна вече е започнало „лов на вещици“. Бивши баасисти и сподвижници на Саддам се включват в редиците на крайни организации, включително Ал Кайда в Ирак – днешната „Ислямска държава“. Заради нападенията и лошото планиране възстановяването на мрежата е саботирано и електроенергията продължава да бъде лукс за мнозина иракчани.
Производството и мощността до една степен се възстановяват все пак, но не в размер достатъчен, за да се справи с потреблението и търсенето. Това довежда до постоянни спирания на тока, особено през летните горещи месеци, което доведе до неспирни протести от 2015 насам…
Ирак все още е далеч от времето, когато ще реши проблема с електрическата си мрежа, който започва с Войната в Залива през 1991 година. Вашингтон иска да подкопае Саддам със смазване на електрическата мрежа, но надеждите за преврат не се материализират, а мрежата никога не е възстановена напълно. На 2 август тази година се отбелязаха 26 години от Първата война в Залива. А протестиращи в Багдад се шегуват, че по улиците е по-хладно от домовете им…
Автор: Руслан Трад
