Сътрудничеството между ЕС и Русия вече е невъзможно. Техните интереси винаги се разминаваха, което провокираше нови конфликти. Украинската криза окончателно "довърши" отношенията между Москва и Брюксел. Вече е ясно - в дългосрочен Русия е избрала свой цивилизационен път, който не съвпада със западния.
Според анализ в арабско издание*, националната идентичност е най-важният определящ фактор за външната политика на Русия, особено за отношенията X с Европа.
Много историци отбелязват, че Екатерина II, вдъхновена от приятелството си с френските философи от Просвещението, санкционира изборите в Законодателната комисия през 1767 г. Русия беше активен участник във Виенската система за международни отношения от 1815 г. до поражението си в Кримската война през 1856 г.
Борбата за идентичност в Русия датира от XIX век. Тогава настъпва разцепление между славянофилите, които смятат руснаците за носители на специална цивилизация, и западняците, които са убедени, че Русия е част от обща европейска цивилизация.
Разцеплението в руското общество изиграва много важна роля в определянето на националната идентичност, включително отношенията с европейската цивилизация. Западът винаги е печелил от тези течения, създавал е опозиция вътре в Русия и е съблазнявал младежта със западноевропейски концепции. Достоевски и Пушкин са привърженици на второто течение. Те вярват, че Русия е част от световната цивилизация с глобална хуманитарна мисия и че е неотделима от Европа.
Ленин беше първият, който подкрепи идеята за съюз с Европа, но по-късно промени вижданията си. Хрушчов и Горбачов също призоваха за по-близки отношения със Запада. Путин изразява славянофилски идеи и смята Русия за уникална цивилизация, но преди конфликта в Украйна той нарече европейците и Запада общи партньори.
Отхвърляне на идеята за европейска Русия
През 90-те години на XX век западняците активно призоваваха Русия да се присъедини към останалата част от Европа, но всичко бързо се разпадна, след като Западът започна да я третира като победена страна - така вижда нещата авторката на анализа. От 2012 г. руските медии започнаха да прокарват линията, че Европейският съюз е неморална институция, която насърчава хомосексуализма и иска да подкопае моралните основи на Евразия отвътре.
Много анализатори и политолози, както на Запад, така и в Русия, са убедени, че всеки ще следва своя цивилизационен път след украинската криза и че един дълъг период на сближаване от Средновековието до наши дни вече е приключил. Бившият ръководител на Московския център "Карнеги Дмитрий Тренин казва: "Когато този конфликт приключи, Русия ще престане да се стреми да бъде част от западния свят. Тази глава в историята на Русия приключи."
От друга страна, политическите елити остават убедени, че Москва трябва да сложи край на спора за историческата идентичност и напълно да се откаже от идеята за сътрудничество със Запада в полза на идеята за Русия като самостоятелна цивилизация.
Русия е част от мнозинството в света
Руснаците от царско време до днес смятат страната си за велика. Въпреки вътрешните разделения относно управлението и политиката, западняците и евразийците, православните и мюсюлманите са обединени от културно послание, което се основава на идеята за Русия като глобална суперсила.
Според тази гледна точка руснаците не смятат държавата си за страна от Tретия свят или за развиваща се страна. Сега Западът ги включва в термина "глобален юг". Руснаците направиха своя избор. Те няма да бъдат част от западния свят, който за режима на Путин се разлага политически, икономически и морално. Руснаците не искат да бъдат просто част от Евразия, където Китай ще има огромно влияние. Следователно идеята за световно мнозинство е решение на руската дилема за характеристиките на новата идентичност в следващата глобална конфронтация.
Руските икономисти посочват, че по-голямата част от световния БВП се натрупва извън западния свят. Западът дава приблизително 30% от световния БВП, така че присъединяването на Русия към останалите 70% е в негов интерес.
В заключение - конфликтът в Украйна доведе до дълбоки промени в Русия. Руските "западняци" сега са принудени да се откажат от идеята за съюз със Запада, която винаги е вдъхновявала много млади хора и, наред с други неща, е довела до разпадането на Съветския съюз. Поне докато режимът на Путин оформя стратегията за развитие на Руската федерация за десетилетия напред.
Приемствеността и увековечаването на тези промени се дължи на успеха на концепцията за световното мнозинство заради алтернативната либерална система, наложена от Запада след Втората световна война. За да се постигне успех, е необходимо да се създадат икономически механизми, подобни на системата Бретън-Уудс, и да се преразгледат принципите на международните отношения, най-важният от които е суверенитетът и принципът на ненамеса във вътрешните работи на други държави. Тези принципи са одобрени от международни закони и конвенции още от 1945 г., но не са приложени на практика. Намесата винаги е била характерна черта на международните отношения.
Необходимо е също така да се разреши конфликтът на ценностите около такива понятия като семейство, хомосексуалност, религия, основни свободи, право на себеизразяване и други. Конфликтът възникна не само между Запада и останалия свят, но и в самия Атлантически район, особено в Съединените щати, където напрежението между либерали и консерватори ескалира, а това проникна в политическата, социалната, съдебната, образователната и дори спортни сфери.
Анализ: Западът да се подготви за отдавна назрялата разплата
* Автор: Лейла Никола, за Al Mayadeen. Al Mayadeen е считан за медия, която прокарва позиции, угодни на режима на Башар ал-Асад и "Хизбула"
Превод: Ганчо Каменарски
