Потенциална намеса на подкрепяната от Техеран ливанска шиитска милиция "Хизбула" и несигурността относно ролята, която играе самият Иран, са рискови фактори, които биха могли да тласнат безпрецедентния конфликт между Израел и "Хамас" в по-широка регионална война, казват анализатори. Засега няма индикации за предстояща офанзива на "Хизбула" срещу Израел, въпреки нарастващото напрежение по границата. Иран, поне официално, настоя, че не е замесен в нападението на палестинската въоръжена група срещу Израел. А някои съседни арабски страни, които се стремят да подобрят отношенията си с Израел, виждат шанс да играят ролята на посредник.
Но ситуацията е изключително нестабилна. Хиляди вече са убити и от двете страни, след като "Хамас" започна на 7 октомври опустошителните си атаки срещу израелски цивилни цели, което предизвика масивни израелски ответни удари по гъсто натъпканата Ивица Газа. Досега, според данни на израелските здравни служби, на палестинското здравно министерство и на Палестинския червен кръст, са загинали поне 1128 палестинци в Газа и на Западния бряг, ранени са над 5500, а загиналите израелци са поне 1200 и са ранени над 3000. Но дори когато Израел обмисля сухопътна офанзива в Газа, той може да се изправи пред кошмарен втори фронт на северната си граница срещу "Хизбула", с която влезе във война през 2006 г. В сряда двете страни си размениха огън за четвърти ден, като Израел вече включи в ударите изтребители пето поколение F-35. По-рано тази седмица "Хизбула" съобщи, че трима нейни членове са били убити при израелски удари в Южен Ливан. "Дълбоко сме обезпокоени от това, че "Хизбула" е взела грешно решение и е избрала да отвори втори фронт на този конфликт", каза пред журналисти във Вашингтон високопоставен служител на отбраната на САЩ, пожелал анонимност: Втори фронт срещу Израел: Засега откъм Ливан и Сирия има ограничени обстрели (ВИДЕО)
First tacit confirmation from the Israeli Air Force that F-35Is are participating pic.twitter.com/Pxhd7XkZAI
— OSINTtechnical (@Osinttechnical) October 11, 2023
Опасността е по-голяма
Според анализ в германския таблоид "Билд", представен от Le Beck International - базирана в Близкия изток консултантска компания за сигурност и управление на риска, потенциално най-лошият сценарий за Израел е не борба на два фронта, а на пет! Става въпрос не само за евентуална намеса на "Хизбула", но и на хутите от Йемен, на подкрепяни от Иран милиции от Сирия и Бахрейн. Дори и от Ирак може да се появи опасност. Специално за Сирия Le Beck дава оценка, че оттам може да дойдат до 500 000 ислямисти, за да воюват с Израел.
Israel faces war on five fronts: with Hamas, Lebanon, Syria, Iran and Palestinian militants in the West Bank, - Bild, citing experts from the Le Beck Middle East Center.
— NEXTA (@nexta_tv) October 11, 2023
"Iran and its allies have made the Palestinian problem a pillar of their ideology and therefore cannot simply… pic.twitter.com/jypZ6EieuL
"Сдържана реакция"
Засега няма ясни признаци "Хизбула", която според различни оценки е по-страховита бойна сила от палестинския си съюзник "Хамас", да започне собствена офанзива, макар че отделни малки военни сблъсъци са налице.
"Пожарът не е в интерес на Ливан, който преминава през тежка политическа и икономическа криза", каза Хосни Абиди, директор на базирания в Женева Център за проучвания и изследвания на арабския свят и Средиземноморието (CERMAM). "Да, има риск от разпространение, но дори Хизбула има сдържана и предпазлива реакция", добави той.
За Агнес Левалоа, вицепрезидент на Института за средиземноморски близкоизточни изследвания и изследвания (IREMMO), активността на "Хизбула" в Южен Ливан е предупреждение. "Но не мисля, че е в техен интерес това да ескалира", смята тя.
Стивън Кук, старши сътрудник в Съвета за международни отношения, смята, че е "малко вероятно" да има някакъв вид "междудържавен конфликт" между арабска армия и Израел. Но той добави, че има "реална опасност" от ескалация между "Хизбула" и Израел, което би бил "кошмарен сценарий". "Това е нещо, за което мисля, че всички трябва да бъдат нащрек", добави той.
"Hezbollah" published footage of an attack on IDF soldiers at the border with an anti-tank missile.
— NEXTA (@nexta_tv) October 11, 2023
Two Israeli army soldiers were injured. pic.twitter.com/GmM9PkPEdB
Ключови регионални сили като Египет и Саудитска Арабия изглеждат по-нетърпеливи в сравнение с миналото за успокояване на напрежението и повишаване на международния им престиж с ролята им на посредници. Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, фактическият владетел на кралството, който търсеше нормализиране на връзките с Израел, каза на палестинския президент Махмуд Абас в телефонни разговори, че работи за предотвратяване на "разширяване на конфликта".
Освен това, турският президент Реджеп Ердоган започна преговори с "Хамас" за освобождаване на израелските заложници. Турският президент, който предложи да посредничи за възстановяване на мира, активизира преговорите с близкоизточните си колеги. Късно в сряда той разговаря със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман и с алжирския президент Абделмаджид Тебун, съобщи Анадолската държавна агенция. Тя цитира думите на Ердоган, че от името на Турция "ние сме готови да направим всичко по силите си", включително посредничество и "честен арбитраж", за да прекратим бързо конфликта.
Амбиция да е посредник за мир изрази и издирваният от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин. Тонът му е в смисъл на равнопоставеност на Израел и "Хамас", но има нюанси - Путин вече призова за "създаване на независима суверенна палестинска държава".
Реакцията на Арабската лига след вчерашната ѝ среща също не беше изненадваща - искане за незабавна хуманитарна помощ за Ивицата Газа. Те призоваха за "незабавно" изпращане на храна, гориво и хуманитарна помощ до бедния и гъсто населен крайбрежен анклав. Газа е едно от най-гъсто населените места на планетата, с 2,3 милиона души, живеещи на ивица земя от 362 квадратни километра. Тя е под израелска блокада от 2007 г., когато Хамас пое контрола над територията от светското движение Фатах на палестинския президент Махмуд Абас. Единственият вход към Газа, който не се контролира от Израел, е Рафах на границата с Египет. Рафах беше бомбардиран от Израел три пъти тази седмица, а Египет го затвори.
Войната в Израел: Без храна, ток и гориво, ситуацията в Газа е критична (ВИДЕО)
Поемане на риска
Най-големият риск може да дойде от Иран, който винаги е отказвал да признае Израел и го е смятал за основен регионален враг на Ислямската република. Иран отдавна подкрепя "Хамас" финансово и военно, но върховният лидер аятолах Али Хаменей отрече "слуховете", че Техеран е замесен в нападението на "Хамас", като същевременно призова "целия ислямски свят" да подкрепи палестинците. Реакцията беше необичайно бърза и категорична от Хаменей, който често чака дни, преди да коментира подобни въпроси. Френският президент Еманюел Макрон коментира, че смята за "вероятно" "Хамас" да е получил външна помощ в нападението си срещу Израел, като подчерта, че няма "официална следа" за каквото и да е "пряко участие" от Иран.
От своя страна Израел никога не е изключвал военни действия за осуетяване на ядрената програма на Иран и се смята, че стои зад няколко операции в Иран през последните години, включително зад убийството през ноември 2020 г. на ядрения учен Мохсен Фахризаде.
"Сътрудничеството на Иран с "Хамас" не е нещо ново, но не виждам Техеран да поема риска от регионален пожар", каза Левалоа. За Дени Бошар, съветник по Близкия изток във Френския институт за международни отношения (IFRI), ключовият въпрос е кой е основният враг на Израел в този конфликт: "Само "Хамас" ли е или Иран?". "Съществува преди всичко риск от пожар, ако Израел смята - правилно или погрешно - че тази операция е била подбудена от Иран", подчерта той.
Същевременно, президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че изпращането на американски военни кораби и самолети по-близо до Израел трябва да се разглежда като сигнал към Иран, който подкрепя палестинската ислямистка групировка "Хамас" и ливанската "Хизбула". "Дадохме на иранците ясно да разберат: Внимавайте", каза Байдън.
Израелският военен министър: Започваме пълномащабно настъпление, Газа няма да бъде същата
Иран все пак печели?
И преди настоящата криза едно от условията на Саудитска Арабия за нормализация беше Израел да предприеме положителни стъпки за прекратяване на страданията на палестинския народ и за начало на преговори за осъществяване на националните им стремежи за собствена държава в границите от 1967 година със столица Източен Йерусалим, припомня египетският анализатор Манал Лофти, предаде БТА.
Тези саудитски искания бяха най-голямото препятствие пред ултранационалистическия кабинет на израелския премиер Бенямин Нетаняху. След операцията "Потопът от Ал Акса" е още по-трудно правителството му да направи отстъпки на палестинците.
Ескалацията може да осуети нормализацията и да попречи на администрацията на Байдън да преподреди Близкия изток, а това ще бъде отчетено като сериозна победа за Техеран и съюзниците му в региона.
Ако израелската армия реши да извърши мащабна военна операция вътре в Газа и използва прекомерна сила, това ще подложи на огромен натиск арабските държави, които наскоро нормализираха отношенията си с Израел и тези, които искат нормализация. От друга страна, ако израелската армия оцени сухоземна военна операция в Газа като твърде опасна и реши да не отговаря по този начин, това ще бъде възприето като победа за "Хамас" и доказателство за ограничените възможности пред Израел, независимо от военната му мощ. Това отново ще бъде в полза на Иран, посочва Лофти.
Може би най-голямата награда, която Иран може да спечели от настоящата ескалация е провалът на политическия проект на Нетаняху, основан на заобикалянето на принципа "земя за мир" в полза на "мир за мир". В някои леви израелски вестници, водени от "Хаарец" вече се чуват гласове, които настояват той да подаде оставка и да не ръководи отговора на Израел на "Потопът от Ал Акса".
Иран обаче не би искал да изглежда като най-облагодетелстваната от ескалацията страна, тъй като това ще попречи на усилията за подобряване на отношенията му със страните от Персийския залив и по-специално със Саудитска Арабия. Това би могло да тласне държавите от Залива отново в обятията на САЩ, което е в противоречие с дългосрочните стратегически интереси на Иран, заключава Манал Лофти.
Коментарът е на агенция "Франс прес". Превод: БГНЕС
