Последното нещо, от което световните финансови пазари се нуждаят в момента, е повече проблеми в допълнение към агресивното повишаване на лихвените проценти. Но проблемите се задават и идват от неочакван източник. Говорим за бързото влошаване на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия. Така започва анализ на Хавиер Блас за Bloomberg, който поставя въпросът дали водени от Джо Байдън САЩ ще подгонят Саудитска Арабия като организатор на картел, пречещ на световната търговия с петрол. Ето какво още казва:
Рияд вече се противопостави на Вашингтон, като взе решение в рамките на картела за добив и търговия с петрол ОПЕК+, който включва Русия, да намали производството на петрол. Тази стъпка доведе до стабилизиране на цените на петрола в диапазона 90-100 долара за барел. В резултат на това инфлацията може да се окаже по-стабилна и по-продължителна от очакваното, а централните банки най-вероятно ще бъдат принудени да затегнат паричната политика. Това ще има отрицателно въздействие върху инвестициите в облигации. Отделно, по-евтиният петрол ще удари по способността на Русия да финансира ефективно войната си в Украйна, но с действията си ОПЕК+ позволява на руския диктатор Владимир Путин да диша малко по-свободно. Тези обстоятелства раздразниха САЩ.
Днес отношенията между Америка и Саудитска Арабия са най-лоши след убийството на журналиста Джамал Хашоги през октомври 2018 г. Когато Рияд се съгласи да намали производството на петрол, между кралството и Белия дом избухна словесна война. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия излезе с изявление, в което се подчертава, че Вашингтон е настоял ОПЕК+ да отложи намаляването на производството с един месец. То сигнализира, че проблемът всъщност са междинните избори за Конгреса в САЩ. Белият дом отговори, като обвини саудитците, че си търсят извинения.
Какво ще се случи? Въпросът сега е дали в сила ще влезе оръжието NOPEC. Това е американски законопроект, чието име буквално означава "Не на картелите в производството и износа на петрол". По същество той се опира на антитръстовия закон на Шърман, който беше използван преди повече от сто години за унищожаване на петролната империя на Джон Д. Рокфелер. Законът "Шърман" е първият антитръстов закон в САЩ, който обявява за престъпление препятстването на свободната търговия чрез създаването на монопол и сключването на сговор с тази цел. Той предвижда плащане на обезщетения при доказване на вина, както и ефективен затвор, но с течение на времето се вижда, че не е описал и обхванал добре ключови понятия - например що е то монопол, както и конспирация. Сега, ако законопроектът NOPEC стане закон, Белият дом ще може да съди в американски съд Саудитска Арабия и нейните съюзници, които в момента са защитени от държавен имунитет, за манипулиране на световния петролен пазар.
Има много реална възможност този законопроект да бъде приет. Но колкото и Байдън да иска да накаже Саудитска Арабия и ОПЕК за намаляване на производството, би било много по-разумно да избегне превръщането в реалност на този закон. В противен случай саудитците биха могли да продадат притежаваните американски финансови активи, да насочат износа на петрол към други купувачи и открито да говорят за ценообразуване на петрола в други валути.
През последните 25 години NOPEC неизменно е инструмент за договаряне на Вашингтон - постоянна заплаха, която не е прераснала в закон. Всички американски президенти, както републиканци, така и демократи, се противопоставиха на приемането му. Въпреки това Джо Байдън, когато беше сенатор, по едно време подкрепи подобен законопроект. Сега той декларира желанието си да работи с Конгреса за ограничаване на влиянието на ОПЕК.
Ако NOPEC стане закон (и това е голямо "ако"), страните членки на картела може да отговорят, като продадат част от финансовите активи, които притежават в Америка. Това означава, че NOPEC ще струва на САЩ доста скъпо.
Към края на юли, 2022 година, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Кувейт и Ирак общо притежаваха около 246 милиарда долара от американския дълг. Това са правителствени данни на САЩ. В действителност делът може да е дори по-висок, тъй като страните от Близкия изток също притежават активи, които държат в данъчни убежища като Люксембург, Каймановите острови, Бермудите, Швейцария и Ирландия. Те едва ли представляват повече от 5-10% от общия държавен дълг на САЩ и тази сума е значително по-малка от 970 милиарда долара дълг, държан от Китай. Но ако членовете на ОПЕК бързо се отърват от тези активи, и без това паническият пазар на съкровищни облигации ще изпита силни сътресения.
"Има много реална опасност този дипломатически спор да се засили. Няма да се изненадаме, ако в следващите дни видим признаци, че страните от Персийският залив са готови да продадат своите американски финансови активи, ако законът NOPEC бъде приет", коментира Хелима Крофт, петролен анализатор с връзки във Вашингтон и Рияд в RBC Capital Markets.
От това, което се чува от дипломатическите среди в Близкия изток, тези признаци вече са съвсем ясни. Празни заплахи ли са? Може би. В крайна сметка, ако страните от ОПЕК започнат да продават активи, те ще понесат загуби, тъй като нямат много други възможности за инвестиране на пари. Но дали някой във Вашингтон е готов да тества колко реални са тези заплахи?
NOPEC отдавна се счита за крайна мярка. Никой не казва какво ще последва, ако се приеме този закон. Ще поиска ли правителството на САЩ антитръстово разследване срещу ОПЕК? Ще съди ли саудитците в американски федерален съд? Евентуално ще могат ли Съединените щати да поискат обезщетение? И струва ли си всичко това в светлината на възможното възмездие?
Белият дом трябва да помисли върху тези въпроси и да реши дали иска да им отговори. Републиканският сенатор от Айова Чък Грасли включи NOPEC като поправка към годишния бюджетен законопроект на Пентагона. Така вече има сериозен шанс той да бъде гласуван в Сената през ноември. Не е ясно дали тази поправка ще събере достатъчно гласове. Последният път, когато този законопроект беше близо до одобрение, беше през 2007 г., когато Камарата на представителите (345 гласа за и 72 против) и Сената (70 за и 23 против) гласуваха за него. Но Джордж У. Буш заплаши да наложи вето и законопроектът остана само идея на хартия.
Джо Байдън трябва най-накрая да реши каква е неговата позиция. През 2000 г., когато цените на петрола се покачиха, той написа писмо като сенатор до тогавашния президент Бил Клинтън, изисквайки Белият дом да съди ОПЕК или във федерален съд на САЩ, или в Международния съд в Хага. През 2007 г. сенатор Байдън беше съавтор на версия на законопроекта NOPEC, но след това се въздържа от гласуването. Засега Белият дом не е казал дали подкрепя инициатива за превръщането на законопроекта в закон или не.
NOPEC е вързан с движението на цените на петрола. Ако европейският сорт петрол Brent струва по-малко от 100 долара за барел, NOPEC може да умре тихо. Но ако цените се повишат дори малко, има шанс след тежка борба предложението да бъде прието. И в този случай е възможно NOPEC да създаде много повече проблеми, отколкото да реши.
Анализ: Таванът на цената на руския петрол може да не е толкова стабилен, колкото се очакваше
Превод: Ганчо Каменарски
