На пръв поглед всичко говореше за единството на западните държави, които застанаха рамо до рамо в желанието си да се противопоставят на действията на Русия спрямо Украйна. И все пак скорошната среща на европейските външни министри беше забележителна, защото никой не очакваше изведнъж да възникне напрежение между Украйна и нейните най-важни съюзници по ключов аспект от настоящия конфликт.
Как да предотвратим войната да не стане безкрайна? Ще бъде ли намерено дипломатическо решение в дългосрочен план? И ако да, кое е то? Тези въпроси са особено неприятни за Украйна, предвид огромната цена, която тя плаща за своята съпротива.
Напрежението се повиши след започването на отдавна планираната украинска контраофанзива през юни тази година като тя постигна бавен напредък в опитите си да преодолее силно защитените и минирани руски позиции в източната част на страната.
Това стана известно от съобщения в медиите за срещата на европейските министри, които цитираха изказвания на не назовани американски и западни служители, критикуващи военната тактика на Украйна. Още: Общи обществени поръчки с минимум по три държави: ЕС реши как да укрепи отбраната
В отговор на репортери украинският външен министър Дмитрий Кулеба не подбра думите си: „Препоръчвам на всички критици да млъкнат“, отвърна той, „елате в Украйна и се опитайте сами да освободите поне един квадратен сантиметър“.
Вашингтон реши да действа бързо, за да успокои Киев. Ден след речта на Кулеба, говорител на Съвета за национална сигурност каза, че през предходните няколко дни украинските сили са постигнали „забележим напредък“ към втората линия на руската отбрана.
Резултатът от боевете през следващите 8 седмици обаче може да бъде критичен, тъй като трябва да се вземат решения как да се процедира в следващата фаза на конфликта. Докато страните се опитват да съгласуват стратегията си, е напълно възможно приоритетите на Киев да не съвпадат с гледната точка на Вашингтон и европейските съюзници на Украйна.
Съюзниците се формираха около Киев с една цел: те искат да видят украинската контраофанзива да постигне възможно най-голям напредък, преди да настъпят проливните дъждове и студеното време, (което вероятно ще се случи през ноември) и ще направят невъзможно да се предприемат значителни бойни действия.
В момента обаче е малко вероятно да се очаква голям пробив, който да промени радикално ситуацията в полза на Украйна. Още: Дания: 10 танка Leopard са вече в Украйна, идват още
И ако това не се случи, тогава Украйна и нейните съюзници ще бъдат изправени пред въпроса: какво да правят по-нататък?
Какво следва?
За Украйна отговорът е ясен: най-добрият начин да се сложи край на конфликта е нейните съюзници да отстояват още по-твърдо ангажимента си към „суверенитета и нейната териториална цялост“. И да й предоставят оръжията, от които тя се нуждае, за да победи, пише американското издание The Christian Science Monitor (CSM).
Да, огромното количество западно военно оборудване помогна на Украйна да продължи битката, но много доставки бяха извършени по доста фрагментирани начини.
Киев все още настоява да му се предоставят два вида оръжия, които според западните военни анализатори са необходими за контранастъпление: по-модерно оборудване за разминиране и американските тактически балистични ракети ATACM с по-голям обсег. Те ще позволят на Украйна да атакува руски линии за доставки, както и да нанася удари по цели в контролирания от Русия Крим. Още: САЩ пращат на Украйна нова партида касетъчни боеприпаси
Причината за спорадичните прекъсвания на доставките на оръжие подчертава разликата между политическите разчети, залегнали в стратегията на администрацията на Байдън за Украйна, и подхода на Киев.
Президентът Джо Байдън ръководи обединения отговор на съюзниците в началото на инвазията в Украйна, предприета от Владимир Путин. Той обеща да подкрепя Киев „колкото е необходимо“. Но той също така внимателно следи действията на Путин.
От самото начало Белият дом се опасяваше, че може неволно да наруши „червените линии“, начертани от руския президент и да го провокира да разшири още повече конфликта. Именно това доведе до забавяне на доставките на някои оръжия.
Съюзниците на САЩ в Европа близо до Русия, а именно Полша и скандинавските страни, са съгласни с Украйна, че всички тези действия рискуват да играят в полза на Владимир Путин, като отклонят вниманието от най-важното нещо: необходимостта да се отблъснат нашествениците. Въпреки това опасенията на Байдън изглежда се споделят от някои големи европейски държави като Германия и Франция.
Бъдещето не е чак толкова светло
Ако безизходицата на бойното поле продължи през 2024 г., Украйна може да се изправи пред още по-неприятна перспектива: този натиск ще доведе до необходимостта от дипломатическо уреждане и подписване на споразумение, в резултат на което Русия на практика ще запази контрола над окупираните части от украинската територия.
Този сценарий досега е бил публично обсъждан само от няколко души на Запад - най-вече от бившия френски президент Никола Саркози. Съюзническите правителства обаче си затварят устата.
Но, както се опасяват украинците, това може да се дължи само на факта, че преговорите засега са просто нереалистични. Още: Важни данни или скрап: Западните военни трофеи на Русия от войната в Украйна
Засега Киев трябва да бъде уверен, че европейските външни министри са потвърдили ангажимента си към мирния план, обявен миналата година от украинския президент Володимир Зеленски, който призовава за пълното изтегляне на всички руски войски и създаването на специален трибунал, който да съди руските военни престъпления.
Тези условия обаче, разбира се, са неприемливи за Путин и ще останат такива, освен ако руската армия в Украйна не се сблъска с големи проблеми, които я застрашават с военно поражение в бъдеще.
Именно това е целта, към която се стреми Украйна. Ето защо Киев продължава да настоява, че най-сигурният начин да доведе страните до дипломатическо решение е да предостави на Киев оръжията, от които се нуждае, за да направи големи промени на бойното поле и то без оглед на всякакви „червени линии“.
Автор: Нед Темко
Превод: Ганчо Каменарски
