Една от неизбраните и неотчетни комисии на ООН реши миналата седмица, че децата трябва да имат правото да съдят националните правителства за неспособност да се борят с изменението на климата.
Колоритният социолог Франк Фуреди нарече призива на Комитета на ООН за правата на детето "политическа експлоатация на деца" и предположи, че ООН злоупотребява с правата на по-младите поколения, за да прокарва своя собствена програма.
Политическата и културна ерозия, за която говори Фуреди, и вълнението, което действа като поквара на истината и морала, се превърна в основна норма в почти всички сфери на живота. Отричането, нихилизмът, апокалиптичните манипулации и изкривяването, които продължават не само в реалния живот, но и във виртуалния свят под формата на изобилие от цифрови фантазии, превърнаха почти всички ни в "роби във фермата на Google". Още: Каква е отговорността на политическите лидери за климатичните промени
Разглеждайки последния доклад на ООН за екологичните кризи от тази гледна точка, виждаме, че някои подинституции на най-голямата глобална структура не само експлоатират децата, но и демонстрират пълен провал с изкривената си представа, осъждат и обвиняват цялото човечество и особено възрастните.
Лозунгите
Докладът твърди, че децата, а не възрастните, притежават необходимата мъдрост, за да решат проблемите, пред които е изправена нашата планета. "Исканията на децата за спешни и решителни действия за борба с глобалните екологични щети трябва да бъдат изпълнени", се посочва в документа.
С други думи проблемът е във възрастните, решението е в децата. В известен смисъл това е културно изкривяване, което променя ролите на децата и възрастните. Децата са мъдри и внимателни, докато възрастните са егоисти и безразлични, пише турското издание Sabah. Още: 1 милиард жертви на климатичните промени прогнозира научен доклад
Докладът цитира някои деца, които казват: "Околната среда е нашият живот!“, „Възрастните трябва да спрат да вземат решения за бъдеще, което няма да видят!", "Ние сме ключът към разрешаването на климатичните промени, защото животът ни е застрашен!"
Най-абсурдният от тези лозунги несъмнено е призивът възрастните да "спрат да вземат решения за бъдеще, което няма да видят".
Това ще означава край на политическия и обществен живот. В края на краищата почти всяко голямо политическо решение вероятно има влияние върху бъдещето. Следователно не може да се отрече отговорността на възрастните да гледат дългосрочно на проблемите, пред които е изправено обществото.
Използвайки моралния статус на децата за собствените си идеологически цели, комисията на ООН предотвратява демократичния дебат по важни въпроси като климата и налага своята собствена визия в якобински стил на света. Така безотговорната, хитра ООН е готова да представи всеки, който се противопостави на нейния дневен ред, като враг на децата и бъдещите поколения. Това е изключително регресивна тенденция. Това е глобална картина на културен и морален упадък. Това е разграждането на истината.
Автор: Берджан Тутар
Превод: Ганчо Каменарски
