Балканите често са определяни като турската врата към Европейския съюз. Но в продължение на много години Турция, самата тя балканска държава, поддържаше нисък геополитически профил в региона, представяйки се като покровител на балканските мюсюлмани и почти нищо друго.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Сега обаче, когато ЕС е зает да се бори с енергийна криза на фона на войната в Украйна, Турция се стреми да задълбочи връзките си с региона. На свой ред мюсюлманите и християните в Босна и Херцеговина, Сърбия и други страни най-накрая виждат в Турция това, което тя иска да бъде видяно: влиятелен, безпристрастен партньор.
"Не съм наивен и знам, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган винаги ще бъде на страната на мюсюлманско-босненските интереси", заяви Милорад Додик, сръбският член на съвместното президентство на Босна и Херцеговина, по време на посещението на турския лидер в Сараево миналата седмица. "Но той уважава всички и докато политиката му е такава, аз ще го уважавам."
Посещението на Ердоган в Сараево беше насочено към засилване на икономическите връзки между Турция и региона, като той обеща да развие двустранната търговия с Босна и Херцеговина до 1 млрд. долара годишно, в сравнение с 845 млн. долара през 2021 г. Един от резултатите от пътуването беше безвизовото пътуване между Турция и Сърбия и Турция и Босна и Херцеговина.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Ердоган също така изрази ангажимент за по-активно политическо участие на Балканите, като съдейства за посредничество в разрастващата се конституционна криза в Босна и Херцеговина, дошла в резултат на неразрешени съперничества и противоположни интереси между трите етнически групи, живеещи в страната - бошняци, сърби и хървати. Босна и Херцеговина все още се управлява съгласно условията на мирния договор от 1995 г., известен като Дейтънското споразумение, който разделя страната на бошняшко-хърватско образувание, наречено Федерация Босна и Херцеговина, и на образувание с преобладаващо сръбско население, наречено Република Сръбска. Но последната дума в страната има Върховният представител на ЕС за Босна и Херцеговина, а не местните лидери. Въпреки че споразуменията слагат край на войната между бившите югославски републики, критиците днес виждат в това споразумение фактически неоколониализъм. Дори Ердоган намекна за това миналата седмица, когато заяви пред журналисти в Сараево, че представителят на ЕС Кристиан Шмид е отишъл твърде далеч, като е настоял за изменение на федералния избирателен закон на Босна и Херцеговина. „Шмид не трябва да се намесва в процеса", каза Ердоган.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Въпреки че ЕС и САЩ продължават да са основните чуждестранни сили, които действат на Балканите, Турция се възползва от възможностите, където може. Ердоган изрази интерес към провеждането на тристранна среща на върха със Сърбия и Босна и Херцеговина.
През януари Турция и Сърбия се съгласиха също да посредничат между бошняшки, хърватски и сръбски лидери в опит да сложат край на безизходицата в Босна и Херцеговина. Ако разговорите се проведат, вероятно в Истанбул, Ердоган несъмнено ще използва срещата на върха, за да запази териториалната цялост на Босна и Херцеговина.
Със сигурност Турция и Сърбия не винаги са били в добри отношения. Турция беше сред първите страни, които признаха едностранната независимост на Косово от Сърбия през 2008 г. Но за разлика от ЕС и САЩ, Турция никога не е оказвала натиск върху Сърбия да признае суверенитета на Косово, което остави отворена вратата за Анкара и Белград да укрепят един ден двустранните си отношения.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Този ден изглежда настъпи. В момента над 1300 турски компании оперират в Сърбия, като в тях работят около 8000 души. Миналата година търговското салдо между двете страни достигна 1,73 млрд. долара, а сега Белград се надява да развие военно сътрудничество с Анкара. Така например се очаква двете страни скоро да проведат съвместни военни учения, а Сърбия се интересува от закупуването на произведени в Турция дронове Bayraktar.
"Не го крием, Сърбия планира да закупи "Байрактари", заяви сръбският президент Александър Вучич по време на съвместна пресконференция с Ердоган миналата седмица. "Знаем, че целият свят иска да ги купи, така че ние сме на опашката и чакаме".
ОЩЕ: Производителите на Байрактари: Никога няма да продадем наши дронове на Русия
Ангажиментът на Турция към регионалната стабилност беше демонстриран на 2 септември, когато турският външен министър Мевлют Чавушоглу се обърна към инициативата "Отворени Балкани" - икономически и политически съюз между Албания, Северна Македония и Сърбия. Сред обещанията на Чавушоглу беше и това да помогне на блока да посрещне енергийните си нужди тази зима.
За сръбското ръководство турската политическа и икономическа дейност в страната представлява "златен век" на отношенията между Белград и Анкара. "Ще се погрижим да поддържаме приятелството си на най-високо ниво, да го пазим ревниво", заяви Вучич.
И все пак, като се има предвид, че Сърбия има търговски дефицит с Турция - както и всяка друга балканска държава с изключение на Словения - всъщност Анкара е тази, която печели най-много от нарастващото икономическо сътрудничество в региона.
В настоящия момент Турция се представя за неутрален участник, заинтересуван от бизнес с всички страни.
"Балансираното и справедливо отношение на нашата страна се оценява от всички народи в тази географска област", заяви Ердоган преди пътуването си миналата седмица. "Ние ще продължим да поддържаме тази позиция и в бъдеще."
--------------------------------------------------
Никола Микович – сръбски политически анализатор, ориентиран предимно към външната политика на Русия, Беларус и Украйна, със специално внимание към енергетиката и газовата политика. Коментар за „Азия Таймс“.
