Поредица от драматични промени във военната ситуация в Либия отслаби надеждите на един командир, че ще успее да управлява тази богата на нефт северноафриканска страна и позволи на Турция и Русия да укрепят позициите си в един от най-важните региони на света. Това пише американското издание The Washington Post в материал, представен от Агенция Фокус.
През последните няколко седмици турските дронове и системи за противовъздушна отбрана помогнаха на признатото от ООН правителство да си върне контрола над почти целия запад от Либия, като го възвърна от силите на Халифа Хафтар, който се радва на подкрепата на Русия и който се опитва да завземе столицата на страната – Триполи, от миналата година. Миналата седмица Хафтар обяви изтеглянето на бойците си от фронтовата линия край Триполи. Но неговите противници продължиха да напредват, в резултат на което успяха да превземат редица крайбрежни селища и ключова въздушна база.
В момента силите на Хафтар са принудени да сдържат атаката на противника в последната си крепост в западната част на страната. „Хафтар преживява най-тежката си криза за шест години“, казва Анас Ел Гомати, либийски аналитик и политически анализатор от Института Садек в Триполи. Според служители и анализатори на ООН обаче този конфликт далеч не е приключил и сега нараства безпокойството, че той може да вкара Турция и Русия в поредната косвена конфронтация и да превърне Либия във втора Сирия.
76-годишният Хафтар все още контролира голяма част от територията на Либия и се радва на силната подкрепа на външните сили. Миналата седмица висш служител в Триполи заяви, че руски военни самолети са пристигнали от Сирия, за да помогнат на Хафтар и добави, че руски наемници също помагат на този командир. Специалният пратеник на ООН за Либия Стефани Уилямс предупреди Съвета за сигурност на ООН, че въпреки оръжейното ембарго, наложено от тази организация, в страната се наблюдава „обезпокояващо увеличение на военния потенциал“.
„Достигнахме още една повратна точка в този конфликт“, каза тя и добави, че ескалацията може да доведе до „истинска хибридна война“. В много отношения Либия вече е в състояние на такава война - един от най-интернационализираните конфликти в света - защото сега битката там се води за нефтени и газови ресурси, територии, както и за реализиране на идеологически и геостратегически амбиции. Според ООН в този конфликт вече са загинали няколко хиляди цивилни - включително над 200 души от 1 април тази година - и само миналата година около 200 000 души са напуснали домовете си.
Обединените арабски емирства, Египет, Саудитска Арабия и Йордания също подкрепят Хафтар, чиято офанзива под Триполи през април 2019 г. бележи началото на един от най-кървавите периоди след въстанията в Арабската пролет през 2011 г. и намесата на силите на НАТО, довела до свалянето и убийството на диктатора Муамар Кадафи. Междувременно мненията на европейските държави бяха разделени. Държави като Франция и Гърция подкрепят Хафтар, докато Италия и други подкрепят правителството в Триполи. САЩ официално подкрепят правителството в Триполи, но те изпратиха смесени сигнали за готовността си да влязат в диалог с Хафтар, който има американски паспорт и преди това е бил информатор на ЦРУ. В събота, 23 май, офисът на турския президент Реджеп Ердоган обяви, че по време на телефонен разговор президентът Доналд Тръмп и президентът Ердоган са обсъдили редица въпроси, включително ситуацията в Либия и Сирия.
Днес Турция и Русия станаха влиятелни играчи в Либия. И двете могат да стигнат до милиарди долари договори за нефт, газ и строителство, както и достъп до военни бази, които ще им помогнат да разпространят влиянието си върху голяма част от Африка. Малцина очакваха, че Турция ще успее да обърне хода на войната толкова бързо. Преди по-малко от пет месеца предимството беше на страната на Хафтар, който използваше руски оръжия и наемници, както и дронове, получени от ОАЕ. Той контролира източната и южната част на Либия, както и повечето петролни съоръжения в страната. Силите му – група бойци, които действат под общото название Либийски арабски въоръжени сили, уверено се придвижваха към Триполи, а през януари превземат стратегически значимия град Сирт на брега на Средиземно море. По това време правителството в Триполи, наречено Правителство на националното съгласие (ПНС), вече беше подписало няколко споразумения с Турция, предоставяйки й достъп до газови находища в Средиземно море. В замяна Анкара увеличи мащаба на военната си помощ, като изпрати дронове, наемници, военни инструктори, бронетехника и оръжия в Либия. През април групировките, свързани с ПНС, успяха да се противопоставят успешно на своите противници и завзеха няколко населени места, разположени по крайбрежието западно от Триполи. Но най-значителният им успех през последните няколко месеца беше военновъздушната база Ал Уатия, разположена на около 130 км от столицата и която беше под контрола на Хафтар от 2014 година. Това позволи да се укрепи бойният дух на правителствените сили, които показаха заловената руска система за ПВО „Панцир“ по улиците на Триполи. Турските дронове успяха да превземат и унищожат още няколко „Панцира“, което се превърна в срам за Москва и другите военни съюзници на Хафтар. В събота силите на ПНС започнаха настъпление към град Тархуна, последният опорен пункт на Хафтар в Западна Либия.
Сега траекторията на този конфликт зависи от реакцията на основните чуждестранни съюзници на Хафтар, преди всичко Русия и ОАЕ, както и от опитите им да „контролират нарастващото влияние на Турция“, както пише Тарек Мегериси, анализатор от Европейския съвет по външни отношения. В четвъртък, 21 май, командващият ВВС на Хафтар обеща да проведе „най-голямата въздушна кампания в историята на Либия“, включително срещу турски цели. По времето, когато той направи това изявление, министърът на вътрешните работи на ПНС Фати Башага каза пред Bloomberg News, че най-малко шест руски изтребителя МиГ-29 и два самолета Су-24 са пристигнали, за да помогнат на Хафтар от Сирия. Експертите в сферата на сигурността и анализа определиха това като предупреждение към Турция.
Репортери на Washington Post не успяха да проверят присъствието на руски самолети в Либия. Но ако Москва наистина изпрати своите МиГ в Либия, това представлява значителна ескалация. Досега Москва подкрепяше Хафтар главно чрез стотици наемници от групата Вагнер, частна военна компания, свързана с Кремъл. Москва не отговори на съобщенията за пристигането на руски самолети в Либия. Въпреки това миналата седмица тя се присъедини към Анкара в призивите си за прекратяване на огъня и процес на политическо уреждане под егидата на ООН в очевиден опит да се избегне конфронтация.
През януари Русия и Турция вече се опитаха да постигнат примирие, но Хафтар неочаквано отказа да участва в този процес, което постави руския президент Владимир Путин в неловко положение. През януари европейските страни и САЩ също се опитаха да намерят политическо решение на конфликта в Либия. Но преговорите в Берлин не попречиха на ОАЕ да разширят военната си подкрепа за Хафтар, което накара Турция да заеме по-агресивна позиция.
Поражението на Хафтар в западната част на страната предизвика разцепление в лагера му, за което пишат анализаторите. За това помогна и скорошното му решение за анулиране на политическото споразумение и декларацията му за пълен контрол над Източна Либия, което отблъсна от него много политически съюзници и влиятелни племена. „Призивът на Хафтар да се върне на властта на военното правителство се оказа непопулярен“, каза Ел Гомати. „Неговите политически съюзници в източната част на Либия не му се доверяват, чувстват слабостта му и в резултат на това вече са започнали предварителни преговори с ПНС. Неговите международни привърженици искат да го подкрепят, но смятат неговите военни решения за неефективни, а политическите решения за непоследователни. Той води твърде много вътрешни и външни битки едновременно“.
Възможно е Русия вече да търси алтернативи на Хафтар. Москва подкрепи нова политическа инициатива, предложена от председателя на парламента Агила Салех. „Прозорецът от възможности за Европа се затваря“, каза Мегериси. „Тя трябва да действа бързо, ако иска да защити интересите си и да запази ролята на бариера за разширяване на влиянието на Русия в тази страна“, продължи той, „и ако тя иска да предотврати развитието на друг конфликт по сирийския модел в съседство с нейните граници.
