Миналият четвъртък британски експерти изобличиха „месианските” планове на британския канцлер на Министерството на финансите Риши Сунак, който преди това обяви многомилиардни вливания в британската икономика като част от програма за подкрепа на икономиката и здравната система на фона на пандемията от коронавирус. Според експерт от Института за бюджетни изследвания (IFS) Пол Джонсън, анализирайки планираните разходи, значителна част от тези инжекции не са нови пари, а просто преразпределение на разходите.
Това пише журналистът на The Times, Матю Сайед, в свой материал, цитиран от агенция "Фокус". Както отбелязва Сайед, най-поразителното в тази история не е предполагаемата измама от страна на самото правителство, а реакцията спрямо нея - много вестници и канали игнорираха заключенията на Джонсън. Трудно е обаче да ги обвиняваме в това - „мошеничеството“ на властите стана толкова разпространено в Обединеното кралство, че обществеността едва ли я забелязва.
„Говоря за това, защото сме на кръстопът“, продължава авторът. „Конфронтацията между това, което условно може да се нарече „Западът“, и Китай вече описано като студена война. Подобни формулировки не ме изкушават твърде много, но не мога да оспоря факта, че между Китайската комунистическа партия под ръководството на Си Дзинпин и либералния демократичен ред се води битка с исторически размери. За разлика от миналата Студена война, която се въртеше около балансирането на ръба на ядрената война и идеологията, сегашната ще бъде битка за квантовите компютри, изкуствения интелект и глобалното влияние. И отрезвяващата истина тук е, че Западът може да загуби тази битка“.
Според Сайед „корупцията“ в рамките на либералната система е придобила едно изключително тревожно качество и изобщо не става въпрос за Доналд Тръмп или милионите различни скандали, които се случват сега в целия „демократичен свят“. Напротив, най-характерният признак за упадъка на Запада не са грънките сюжети, а истории като гореспоменатата измама от страна на Сунак - тоест тези, които западната общественост вече не забелязва, смята колумнистът на The Times. Както подчертава журналистът, британският историк Едуард Гибън е бил абсолютно прав, когато в известната си книга „Залез и упадък на Римската империя“ пише: „Окото на един съвременник едва ли би могло да забележи, че във всеобщото благосъстояние се крият зачатъците на упадъка и разложението“ - в края на краищата разложението на системата се забелязва пъро не от тези, които са вътре в нея, а от тези, които са отвън.
Според Сайед това обяснява все по-агресивното поведение на китайската „клептокрация“ - Политбюро на Китайската комунуистическа партия (ККП) разбира добре слабостите на Поднебесната империя, включително корупцията, вътрешните противоречия и спада на икономическия растеж, а желанието на Пекин да направи скок към глобалната експанзия в момента не е свързано с надценяване на силате, а с убедеността в слабостта на Запада. „Подобно на Гибън, който оценява Рим, поглеждайки назад към историята, Китай усеща слабостта. Пекин забелязва мащабното разцепление в рамките на нашите общества, абсурдни конфликти за идентичност и нарастващата неприязън на много западняци към собствената им история и техните властови институции. И в Китай възприемат всичко това като възможност постепенно да формират световен ред, обслужващ собствените им интереси, и в ущърб на нашите интереси“, констатира анализаторът на The Times.
„Същото се отнася и за Русия на Путин, която от икономическа гледна точка е на ръба на срива, но все още демонстрира своите външнополитически мускули и провежда хакерска операция срещу западни цели“, пише Сайед. Западните анализатори обясняват политиката на Москва с вътрешната руска динамика и личните качества на президента Путин, който от тяхна гледна точка „си представя себе си като Петър Велики“, но всъщност причините се крият „не в това как ги виждаме ние, а в това как те ни виждат“ - и "коварният бивш агент на КГБ", подобно на китайския лидер, също вижда упадъка на Запада, убеден е журналистът.
Според автора основните заплахи за Запада се крият именно в онези неща, които западната общественост вече не забелязва - легализираната корупция, твърде тесните връзки между политиците и бизнеса, както и несправедливите закони, които обслужват интересите на конкретни хора. Например, американският философ Франсис Фукуяма отбелязва, че в американския данъчен кодекс има 10 хиляди страници, в които са изброени всички видове изключения, преференции и компенсации. Що се отнася до пазарната икономика, тя „закостеня право под носа ни“ - правилата на играта са толкова изкривени в полза на вътрешните хора, че новите компании просто не могат да пробият, което възпрепятства иновациите, възмущава се журналистът. Например в списъка със 100-те най-големи компании за капитализация в Европа няма нито една, основана преди по-малко от 40 години, пише той. Не можем да не си спомним, че броят на лобистките организации, официално регистрирани във Вашингтон и Обединеното Кралство, се е увеличил от 175 през 1971 г. до 12 хиляди през 2013 г. и подобна тенденция се наблюдава в целия западен свят, оплаква се още коментаторът на The Times.
„Разбира се, тук не се опитвам да защитя Русия или Китай - бих могъл да напиша хиляди думи за корупция и ужасни репресии в тези страни“, казва Сайед. „Просто искам да кажа, че най-добрият начин да разберем действията им е да ги гледаме през призмата на нашата слабост“. Те вярват, че не се захващат с непосилни задачи, а само проверяват стабилността на западния ред, който изгнива отвътре и вече не може да организира силна международна подкрепа“. Но последното вече се е превърнало в реалност - в ООН Обединеното кралство не успя да убеди международната общност да се противопостави на закона за държавна сигурност, приет от Пекин срещу Хонконг: Лондон получи само 26 гласа, докато 53 страни застанаха на страната на Китай, което очевидно стана резултат от инициативата „Един пояс - един път“, аргументира се журналистът.
„Все още залагам на либералната демокрация, защото имаме по-просветена система“, заключава Сайед. „Но най-добрият начин да преодолеем гордостта за нас може да бъде само опит да се поставим на мястото на другите страни, които сега ни гледат в недоумение - и на нашите съюзници, и на противниците“.
