Присъства чувство на дисхармония, както и за противоречащи си гледни точки между трите страни членки на НАТО България, Румъния и Турция относно военните ангажименти на Алианса в Черно море.
Румъния подкрепя морско присъствие на НАТО в Черно море от началото на 2016 г. насам. Въпреки това България не иска да провокира Русия, въпреки че миналата година се съгласи да изпрати 400 войници на многонационалната военноморска бригада в Румъния.
Турция междувременно остава в очакване. Анкара подкрепя ограничено подкрепление на НАТО в Черноморския регион, но единствено ако не влияе върху интерпретацията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 година. Турция си затваря очите пред извънредната милитаризация на Русия в анексирания Кримски полуостров, въпреки че не признава присъединяването. Нейната военна намеса в Северна Сирия, където тя иска да постави под контрол и "Ислямска държава" , и кюрдските групировки, няма да бъде възможна без руско сътрудничество.
По-студените отношения на Анкара с ЕС и със САЩ след неуспешния опит за преврат от юли 2016 година също така тласкат Турция към топли отношения с Москва, въпреки факта, че досега бяха на ръба на войната заради руската подкрепа към сирийския президент Башар Асад и турската подкрепа за определени групи от сирийската опозиция.
Трите морски страни на НАТО също така се притесняват от военното присъствие на другите в Черно море заради продължаващите спорове относно риболовните права и други въпроси. Румъния, България и Турция и техните съответни политики в Черно море напомнят на орел, рак и щука, при които ракът отстъпва, лебедът лети нагоре, а щуката тегли към морето. Трите държави може да са склонни към обща военна линия, единствено ако и когато Русия провокира една или всичките от тях.
Ако струпването на сили на НАТО в Балтийските страни е добър пример за това какво може Алиансът да направи за своите партньори, когато са обединени, страните членки на НАТО около Черно море са разделени, което ги оставя уязвими на тормоз и заплахи от враждебна Русия.
Руското военно струпване в Черно море
В отговор на засиленото присъствие на НАТО в Черноморския регион постоянният пратеник на Русия в НАТО Александър Грушко заяви през юли 2016 г., че "решението за засилването на морското присъствие в Черно море е поредната крачка към ескалирането на напрежението в региони на жизнена важност за Русия". "Тя си запазва правото да реагира съответно", добави той.
Интересно, но Дан Чиочою, заместник-началник на румънския флот по морското оперативно командване, заяви през януари 2017, че "приемайки, че няма радикални промени в морския потенциал на другите страни в региона, Руският черноморски флот скоро ще бъде равен или по-голям от обединените флоти на останалите страни по бреговете на Черно море".
Седем месеца по-късно адмирал Игор Касатонов, бивш командир на руския черноморски флот, потвърди думите на Чиочою. В своя статия, публикувана във в-к "Известия" на 21 февруари 2017 г. той заяви, че "Русия има всичките необходими ресурси, и материални, и морални, да поддържа върховенство в Черно море. Нашият флот има достатъчно сила да се противопостави на силите на НАТО в Черно море".
И двете изказвания трябва да ударят камбаната в София и в Анкара, но и двете държави виждат темата по различен начин. Те виждат във военното ангажиране на НАТО в Черно море провокация за Русия, а не руската милитаризация в Черноморския регион като провокация към НАТО.
Според многонационално проучване на "УИН/Галъп Интернешънъл", публикувано през февруари 2017 г., жителите на България, Гърция, Словения и Турция - всичките те страни членки на НАТО, биха избрали Русия за свой предпочитан партньор в отбраната. В резултат лидерите на двете страни желаят да останат неутрални.
Затова и Русия е постигнала своя първи тактически успех спрямо две от трите черноморски страни от НАТО без да изстреля и един куршум. Румънското военно и политическо водачество остава основния фокус на руското раздразнение и то може да очаква руски провокации.
Русия играе по различни правила
На пръв поглед, Русия едва ли иска да провокира НАТО. Въпреки това руските политици не говорят за червени линии като тези на запад. Те просто пресичат тези линии.
Руският президент Владимир Путин като върховен главнокомандващ може да реши да прекъсне веднага операциите на НАТО по море. Анексирането на Крим през март 2014 г. и руската военна намеса в Сирия през септември 2015 г. са примери на тази политика на свършените факти, която вече не може да бъде игнорирана, или да бъде игнорирана единствено на собствената глава на запада.
Представителите на НАТО може да кажат, че военното конфронтиране с Русия в Черно море може да доведе до загуби и у двете страни. НАТО може също така да се интересува от поддържането на статуквото в региона.
Москва, обаче, възнамерява да доминира региона, смятан от нея за "жизненоважен". Руското ръководство изчислява ползите от промяната на баланса на силата в своя полза.
Това не означава, че руската политика по някакъв начин е безразсъдна. Напротив - тя е преценена и взема предвид потенциално забавената природа на реакциите от страна на държавите членки на НАТО.
Контраатаката на НАТО може да дойде след 48-72 часа, докато руските планове обикновено предвиждат потенциална атака след не-повече от 24 часа. Но, разбира се, никой представител на Русия няма да признае, че подобни планове съществуват.
Военната конфронтация може да бъде предизвикана от всичко. Инцидент, морски или въздушен сблъсък могат да ескалират бързо. Имало е достатъчно морски и въздушни инциденти над Балтийско море и няколко над Черно море през последните години, за да докажат, че руските пилоти могат да действат безразсъдно.
Независимо дали България и Турция са готови да го признаят или не, Русия изгражда военно присъствие в Черно море. Промяната в баланса на силите в региона и настоящата милитаризация могат да докарат Русия и НАТО до ръба на войната.
В най-лошия случай кибератака, съпроводена от пропагандна и дезинформационна кампания, следвани от икономически санкции срещу трите крайбрежни страни, първо може да осакати националните валути и банковите институции. Военна операция след това ще бъде лесна.
Това може да не се случи сега и все още може да бъде избегнато. Но ръководството на Русия е непредсказуемо и трябва да се вземе на сериозно.
Balkan Insight
