Когато сирийските бунтовници влязоха в Алепо през лятото на 2012 година, това беше върхова точка в тогавашния им все още млад и идеалистичен бунт, последвал бруталното смазване на протестите срещу правителството на Башар Асад.
Четири години и половина и стотици хиляди животи по-късно, про-правителствените сили, съставени от разнородни милиции и чуждестранни бойци, подкрепени от Иран, обсадиха и върнаха на Асад града, който правителството му не можеше да контролира последните години. Тази загуба на бунтовническите сили, както и събитията от последната година, може би бележат края на един етап и началото на друг период за бунта в Сирия.
Въпреки че имаше все още бунтовнически части в Алепо, те бяха блокирани в малък район в източните райони на града и беше въпрос на време сирийските правителствени сили да ги изтласкат или унищожат. Битките, обаче, преминаха в извършване на саботажи, нападения с крайпътни бомби и усложняването на ситуацията в града.
Русия и Турция постигнаха сделка за изкарването на десетки хиляди цивилни, попаднали в капана на сраженията и загубили домовете си при въздушните удари на руската авиация. Тази сделка беше нарушена още в първите часове на влизането ѝ в сила и декемврийските студени улици на Алепо отново бяха потопени в кръв. Про-правителствени милиции, подкрепени от Иран, атакуваха конвоите, изтеглящи цивилни – загинаха дузина и още толкова бяха ранени. След още няколко прекъсвания на евакуацията от силите на недоволния от сделката Иран, конвоите продължиха да изтеглят хора, макар и бавно – въпреки множеството автобуси, използвани за целта, евакуираните са едва 4 000. Междувременно, спирането на конвоите доведе до блокирането на 50 000 цивилни, изложени на студения зимен дъжд, изливащ се над Алепо, липсата на медикаменти, храна и питейна вода. Новини от квартали на града показваха, че се извършват редовни екзекуции от правителствените сили, което още повече нагнети обстановката.
В сделката за Алепо Иран успя да договори изтеглянето на цивилни от бунтовническите райони в съседната провинция Идлиб, където две селища – Фуа и Кафрая – са обсадени от опозиционни части. Това предизвика гнева на местните бунтовници в Идлиб, които запалиха част от автобусите, дошли да извозят жителите на Фуа и Кафрая. На кадрите въоръжени мъже съобщават, че няма да дадат на Иран да се разпорежда в Сирия.
С този епизод е на път да приключи 2016 година в Сирия. Но събитията от изминалите дванадесет месеца показват, че конфликтът тепърва се развива и навлиза вероятно в много кървава фаза.
Пречупването на бунтовниците в Алепо след четири години на сражения, две от които под наложена пълна блокада на Източно Алепо от правителствените сили, дава възможност на Башар Асад да се похвали с победа над някога най-големия по население сирийски град, служел като икономически и търговски център. Но курсът на конфликта едва ли ще се промени. Неговата ескалация беше подпомогната от интервенцията на руската армия през есента на 2015 година. Това, че Асад едва ли ще бъде свален за момента, стана ясно от идването на руските самолети, които в Сирия извършиха едни от най-жестоките удари в наши дни. В момента, когато през 2015 година правителствените сили бяха пред колапс и мнозина анализатори предвиждаха, че Алепо и други райони в страната ще попаднат под бунтовнически контрол, официален Дамаск се обърна за помощ към съюзниците си. Не само Русия, но и Иран настани свои сили в Сирия, поставяйки в много случаи сирийските командири под прякото подчинение на Москва и Техеран. Този ход, обаче, спаси положението за сирийското правителство в краткосрочен план.
Но 2016 година показа, че едва ли ще видим края на войната. Бунтовниците продължават да контролират големи райони в Северозападна Сирия, голяма част от провинциалните части в Южна Сирия и няколко анклава около столицата дамаск и в близост до Хомс и Хама.
Алепо бележи обаче свиването на възможностите на бунтовниците, които няма да контролират нито един важен от големите градове в страната и с това правителството няма да вижда защо да преговаря с тях. Идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ вероятно ще стопира подкрепата за отделни фракции сред опозицията, което може да накара немалко бойци да търсят алтернативи.
Това, което може да се очаква в този нов период на сирийската война, е още кръвопролитие. Правителството, подкрепено от ирански и руски сили, ще направи всичко възможно да възвърне контрола си над останалите райони на страната, както обеща Асад по-рано тази година. Дали това ще се случи или не, е отделен въпрос. Ако вземем предвид, че на правителствените сили им отне три години, за да могат да отговорят на бунтовниците в Алепо, можем да предположим, че за райони като Идлиб или Дараа, където бунтовническите сили са свежи и в много по-голям размер от тези в Алепо, на Асад ще му е по-трудно.
През декември силите на "Ислямска държава" също отбелязаха триумф. За съжаление, 2016 година за джихадистите предложи възможност да променят част от тактиката си следствие на загубите в Северна Сирия и Ирак. "За съжаление", защото новата тактика може би ще е още по-ефикасна от последните две години.
"Ислямска държава" контролира все още огромни райони в Източна Сирия. Докато вниманието на правителствените сили беше съсредоточено в Алепо, джихадистите завзеха отново древния град Палмира, изтласквайки частите на Асад. В ръцете на радикалната група попаднаха десетки муниции и бронирана техника, включително над 40 танка. Защо всичко това се допусна, е въпрос на интерпретация.
През 2016 година видяхме освен руска интервенция, също и турска директна намеса. В Северна Сирия Анкара привлече няколко фракции от Свободната сирийска армия в новата формация "Щитът на Ефрат".
Тези бойци, подкрепени от турската армия, нападнаха районите на Ислямска държава в граничния град Джараблус и до днес вече са изтласкали джихадистите напълно от граничния район между Турция и Сирия, обсаждайки и важния град Ал Баб, който служи за отправна точка за операции на "Ислямска държава". Щитът на Ефрат също така разкъса на две кюрдските кантони в Северна Сирия, което вероятно е била една от задачите на турската армия при намесата ѝ в Сирия. Всички тези събития се случиха под погледа на САЩ и още по-важно – на Русия. Впрочем, именно неочакваният съюз между Москва и Анкара доведе до промяна на силите в северните райони на Сирия. За него писахме по-рано през година, още през октомври, когато нямаше и помен от офанзива на сирийското правителство в Алепо и обсада на Ал Баб от турската армия и бунтовнически фракции. Впоследствие, участващите в споразумението на Турция опозиционни фракции бяха разкритикувани сериозно от други бунтовници за това, че не са помогнали в Алепо, а се сражават в други райони.
И когато говорим за "Ислямска държава", турските части, сирийските бунтовници и режимът в Дамаск, не можем да не погледнем към кюрдите.
Силите на Отрядите за самозащита (YPG), местните клонове на Кюрдската работническа партия (ПКК), както и други формации в Северна Сирия, отбелязаха едни от важните събития за 2016 година. Формирането на Сирийските демократични сили с подкрепата на САЩ сериозно наклони везните. В тази формация се включиха и части от Свободната сирийска армия, а главна цел беше изтласкването на "Ислямска държава" от нейните територии в Североизточна и Северна Сирия. Скоро обаче, плановете се промениха. При готвената в синхрон с офанзивата в иракския град Мосул атака над "столицата" на "Ислямска държава" град Ар Ракка, възникнаха противоречия. Арабски и кюрдски командири се скараха кой ще води нападението на предимно арабския град, а местните активисти откровено заплашиха, че кюрдските сили не са добри дошли. При това положение офанзивата намали своята инерция и от това се възползва "Ислямска държава".
Кюрдските сили продължават да контролират големи райони в Северна, Североизточна и Северозападна Сирия. Тези зони са обявени за част от кюрдския регион Рожава или Западен Кюрдистан. Това означава, че кюрдските милиции няма да отстъпят пред нищо, за да защитят онова, което са завзели. Не след дълго конфронтацията със сирийския режим дойде. Тя беше очаквана предвид национализма на управляващата партия Баас, отричаща кюрдския въпрос. Сблъсъци избухнаха в град Хасаке и Камишли – двата главни кюрдски града в Сирия – и по-сериозен конфликт беше предотвратен от Щатите и Русия. Но тези събития от 2016 година подсказват, че през следващите дванадесет месеца можем да очакваме подновен вътрешен конфликт между правителствените сили и кюрдските милиции, независимо че в Алепо кюрдските части застанаха в последния момент на страната на Асад.
Както споменахме по-рано, в Южна Сирия също имаше събития през 2016, които са също важни, макар и да не бяха отбелязани така широко от международните медии.
Там през март тази година беше даден нов тласък от страна на подкрепените от Запада и арабските държави бунтовници. Първоначалната цел беше да се изтласка "Ислямска държава" от районите в близост до границите с Йордания и Голанските възвишения до столицата Дамаск. Кампанията е задвижвана от секретния Команден център за военни операции (известен като МОС), базиран в Аман, Йордания. В него работят служители на разузнаването на Йордания, САЩ, Великобритания и арабските държави от Персийския залив и изигра важна роля в активирането и организирането на бунтовническите сили, борещи се срещу Башар Асад.
Примирието с местните сили на сирийското правителство, постигнато с помощта на ООН, до голяма степен спря сраженията между про и анти-Асад силите на юг. Това спомогна на бунтовниците да започнат съгласувана атака срещу "Ислямска държава", водена от южната военна формация в състава на Свободната сирийска армия, т.нар. Южен фронт. Докато основните сили остават на място, за да отговарят на възможни нарушения на примирието с Асад, около 4500 бойци, включително групи, обучени за операции през нощта от американските специални чати в Йордания, са преразпределени за нападение на позициите на джихадистите в Джумле, Шаджаре, Куеуе, Бейт Арар, Абдийн и язовирът Сехм ал Джолан в провинция Дараа.
Двете основни групи, свързвани с "Ислямска държава" в този район, са Харакат Ал Мутанна и Бригадата на Мъчениците от Ярмук, които обявиха в края на май, че се обединяват в Армия на Халед бин Уалид. Бойците от Джейш ал Джихад, водени от Абу Мусаб ал Фануси, също се присъединиха в новата фракция. Реорганизацията най-вероятно се случи заради натиска от бунтовниците от Свободната сирийска армия.
Предишните опити да се реорганизира йерархията и структурата на командване в южните бунтовнически групи доведоха до вътрешни битки, но в крайна сметка се създаде един бунтовнически алианс, способен да осигурява победи срещу силите на Асад, подкрепени от Русия и Иран. В месеците преди примирието на ООН, обаче, бунтовниците загубиха град Шейх Мискин от сирийската армия, което доведе до сериозно преосмисляне на стратегията им. Днес имаме отново опит за създаване на нова тактика, а това засега не влизаше в плановете на сирийското правителство. Южна Сирия е особено важна, а бунтовническите позиции са на километри от центъра на Дамаск.
Очаква се, че в момента, в който опозиционните сили спрат сраженията с "Ислямска държава", ще обърнат поглед отново към столицата и това ще един много по-различен от Алепо фронт.
Алепо определено стана главна тема на 2016 година по отношение на Сирия. Това се случи не заради стратегическата важност на града. Ако трябва да погледнем през призмата на стратегията, Палмира, която е под контрола на "Ислямска държава", е по-важна за правителството в Дамаск, отколкото Алепо. Но в Алепо се видя апатията и безтегловността, в която е изпаднала международната общност. Бруталността, която сирийските правителствени сили и руската армия проявиха не срещна никаква особена съпротива от останалите държави, ако не броим традиционните и полуавтоматични заклеймявания.
Алепо през 2016 година е символ на смъртта на уважението към международното право и правилата на войната. По улиците на Алепо международното право беше използвано по един напълно легален начин в името на извършването на напълно неморални и осъдителни действия.
В Алепо всички нарушаваха безобразно човешки права и закони. Бунтовническите сили ограбваха домове и изгаряха фабрики. Те се фрагментираха и започнаха да се бият един срещу друг, подобно на квартални банди, борещи се за контрол върху улиците. От казарми на армията бяха иззети огромно количество муниции, оръжия, ракети – включително произведени в България. Вакуумът и хаосът в града създадоха възможност да влязат отвън радикални групи, които, макар и да нямаха предимство в числеността и присъствието си в Алепо, често успяваха да смажат местните бунтовнически части, а затворите на Джабхат ан Нусра (днес Джабхат Фатах ал Шам) се напълниха с активисти и бойци от Свободната сирийска армия.
Алепо се превърна в символ на пропадането и разделението. За изминалата година жертвите в сирийската гражданска война минаха 600 000. 2016 година доведе до още по-големи разрушения. Цели градски центрове са сринати, а руските бомби почти изравниха със земята Източно Алепо.
Сирийската държавна телевизия предаваше на живо през деня, когато правителствените сили навлязоха в бунтовническите квартали. Репортерите преминаваха през руини, съобщаващи победата на правителството на фона на разрушени сгради и изоставени домове. Никакъв сигнал за живот не се виждаше на кадрите, освен екипите на армията.
Онова, което можем да очакваме през новата година в Сирия, е още война. "Ислямска държава" държи все още огромни територии в страната. Джихадистите се намират едва на 200 км от столицата Дамаск и от Палмира те през планинските пустинни райони могат да нанасят атаки във вътрешността на правителствените зони. "Ислямска държава" успява да прехвърля бойци от Ирак в Сирия и обратно, което дава възможност на организацията
Може да се очаква ръст на атентатите. Можем да очакваме повече офанзиви и контраофанзиви в Северна Сирия. Бунтовническите сили са все още в големи размери, а почти цялата провинция Алепо е извън правителствен контрол. В Южна Сирия тепърва се очаква отварянето на нов фронт.
Кюрдските сили може би ще опитат да атакуват отново Ар Ракка, но по-вероятно е да застопорят позициите си в Северна и Североизточна Сирия, като целта е да се съединят кантоните, един от които – Африн – е откъснат от турско-арабските сили в състава на операцията Щитът на Ефрат. Какво ще се случи – дали ще има открит сблъсък между тези части? Остава да разберем тепърва. Очаква се конфронтация и по други две линии – правителствените части в Алепо и турските сили, които са на 40 км от града, а също и между кюрдите и Асад.
Интересно е да се проследи какво ще правят в Сирия през 2017 и руските и ирански сили. Докато за Москва операцията в страната включва най-вече спасяването на Асад, то за Иран става дума за желание да се контролира де факто територията на Сирия. За това намекнаха не само управляващи в Техеран – желанията на Иран се потвърждават с присъствието на хиляди бойци под командването на Революционната гвардия и генерал Касим Сюлеймани, който беше почти постоянно в Алепо, за да наблюдава развоя на събитията. Кръстосвайки между Ирак и Сирия, Сюлеймани налага волята на аятоласите в съседните държави. За разлика от Ирак, където Техеран не среща почти никаква вътрешна съпротива, в редиците на сирийската армия мнозина националисти не са доволни от прекомерното присъствие на Иран, станало още по-видимо през 2016.
Автор: Руслан Трад
