Световният дълг достигна 246 трилиона долара. Това е абсолютен рекорд, над три пъти повече от глобалния БВП - цената на всички продукти и услуги на планетата. Икономистите предупреждават: когато многотрилионната бомба, заложена под световната икономика, избухне, кризата ще бъде по-лоша, отколкото през 2008 г.
Откъде идва толкова дълг
Както следва от доклад, публикуван от Института за международни финанси (IIF), през първото тримесечие глобалният дълг се увеличи с три трилиона долара в сравнение със същия период на миналата година и постави нов рекорд: 246 трилиона. Това е почти 320% от глобалния БВП.
В развитите страни обемът на задълженията нарасна с 1,6 трилиона - до 177 трилиона. Основният принос традиционно идва от САЩ, където дългът достигна 69 трилиона. От тях 22 трилиона са държавни заеми, продължаващи да се натрупват благодарение на неутолимия апетит на федералното правителство.
През юли американският Център за политики за двупартийна политика (BPC) припомни: Съединените щати са изправени пред невъзможност за своевременно изплащане по дълга през септември, ако конгресмените отново не вдигнат тавана на националния дълг.
Той беше повишен. И следващите ограничения бяха отсрочени за две години - до 31 юли 2021 година. Тоест, те позволиха на правителството лесно да влиза в дългове. Според изчисленията на Министерството на финансите на САЩ, текущите заеми ще надхвърлят трилион за втора поредна година.
Анализаторите на IIF констатират , че огромната и неконтролиреума задлъжнялост е резултат от безотговорната политика на централните банки, пристрастени към печатането на пари и раздаването на кредити. Правителствата, компаниите и физическите лица трупат дългове за икономическо развитие. А когато растеж не се наблюдава, те заемат още повече, подпомагани от ниските лихви на най-големите централни банки. Дори преди Федералният резерв на САЩ да облекчи паричната политика, някои централни банки на развиващи се страни намалиха лихвените проценти.
Взимайте, докато дават
Според IIF най-голям принос за увеличаването на световния дълг имат страните с развиващите се пазари - техният дълг надхвърля 69 трилиона долара, което съответства на 216,4% от БВП. Най-висок относителен ръст е регистриран в Чили, Южна Корея, Бразилия, Република Южна Африка и Пакистан. При това значителна част е на корпоративният сектор, който почти достигна по своите дългове общия БВП на 30 развиващи се страни - 92.6%.
Получавайки безпрепятствен достъп до капиталови пазари, за две десетилетия развиващите се страни увеличиха корпоративния си дълг с 50 процента.
"Проблемът е, че тази група кредитополучатели няма достатъчен опит в управлението на дългове през няколко икономически цикъла. Когато започне спад, компаниите обрасват със задължения, които им е трудно да изплатят", обясняват от Института за международни финанси.
Китайската заплаха
Най-голямо притеснение предизвиква Китай, където икономиката се развива повече от десетилетие зъ сметка на нови заеми. В резултат дългът се увеличи четири пъти - до почти 300% от БВП. Корпоративният сектор, доминиран от държавните компании, е взел заеми от 21 трилиона долара - 155% от БВП. Това е почти две трети от общия дълг. За сравнение, корпоративният дълг на Япония е 100% от БВП, на САЩ - 74%.
За да се прецени мащабът на проблема, е достатъчен един поглед към пазара на корпоративните облигации. През 2018 г. в Китай тези ценни книжа бяха за 1,72 трилиона долара – индикатор, отстъпващ само на този в САЩ (5,81 трилиона). Тази година 42% от възникващия корпоративен дълг на развиващите се икономики бяха осигурени от китайски компании, което драстично увеличава риска от неизпълнение в близко бъдеще.
Вече много компании допускат неизпълнение на задълженията по облигации, обявявайки се във фалит. Миналата година 18 000 фирми фалираха в Китай, а нивото на неизпълнение на задълженията по облигации беше пет пъти по-високо от това през 2015 г. През 2019 г. се очаква друг рекорд.
Фактът, че високото и променливо дългово ниво на Китай заплашва с големи корпоративни неизпълнения по задълженията беще посочен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
"Забавянето на растежа и увеличаването на разходите за финансиране усложняват обслужването на дълга и са изпълнени с неизпълнение по задълженията. Това ще се отрази негативно на рентабилността на банките и ще доведе до проблеми с ликвидността", отбелязват от ОИСР, цитирани от РИА Новости.
Икономистите са сигурни, че настоящото състояние на нещата ясно показва, че фитилът на дълговата бомба под китайската икономика вече е започнал да пуши. Прекомерната задлъжнялост на фона на икономическо забавяне е ясен предвестник на рецесията. Подобна картина например се наблюдаваше в навечерието на световната финансова криза през 2008 г. В един момент глобалната икономика просто няма да може да усвои огромната и неконтролируема задлъжнялост. И идващата криза, както прогнозират финансистите, ще бъде много по-тежка и ще доведе до масово обедняване, мощна геополитическа нестабилност, социални вълнения и войни.
