Без паника! Но светът все още не е победил окончателно чумата, заличила около 1/3 от населението на Европа между 1346 и 1353г. Според по-нови изследвания жертвите на "Черната смърт" са около половината жители на континента. Преобладава мнението, че причина за болестта през Средновековието е бубонната чума - зараза, предизвиквала няколко пандемии в хода на човешката история.
Изданието WhoWhatWhy* предупреждава, че не е невъзможно да се заразим например от бубонна чума и в наши дни.
Ако това ви се струва преувеличено, помислете за следното: В САЩ чумата в момента живее в бълхи, които живеят предимно върху дребни бозайници - катерици, зайци, прерийни кучета, мармоти, диви котки. Всички те обитават места, отделени от човешка популация. Затова и в момента болестта заразява рядко хора, но все пак има регистрирани случаи.
Но какво ще стане, ако събития, провокирани от изменението на климата - като наводнения, пожари и суша - доведат до масово изселване на тези дребни животни, от техния хабитат в нашия в търсене на по-гостоприемни райони? Последният пример за това бяха пожарите в Австралия и последиците от тях. Сега си представете това да се случи в голям, световен мащаб. Схванахте ли картинката?
Заразени животни вече живеят близо до хората. Доказателствата, подбрани в изследването, са основно за САЩ в новини като тези: Резерват за дива природа в Колорадо трябваше да бъде закрит през юли 2019 г. заради заразени прерийни кучета; В Уайоминг три бездомни котки бяха заразени от чума през втората половина на 2018 година. Показателна е и историята от Елмор, Айдахо, през 2018 г.: В края на май 14-годишно момче се оказва болно от чума. Никой не знае как се е заразил. Заподозрени носители на заразата са живеещите в близост до дома му катерици. Точно преди да се разболее момчето било в Орегон, където от 1990 г. до днес има осем потвърдени случая на чума при хора.
Тези единични случаи едва ли могат да се нарекат пандемия, но какво ще стане, ако тези събития изведнъж се увеличат в пъти?
В САЩ Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съобщава, че през последните десетилетия се отчитат средно седем случая на човешка чума всяка година. Те се появяват най-вече в резултат на това, че хората навлизат все по-навътре в хабитата на дивите животни и така се приближават към източника на болестта.
Ето карта, показваща къде са се появили случаи на човешки инфекции:
Чумата извън САЩ
По-голямата част от случаите се срещат в Африка, особено на Мадагаскар и Демократична република Конго.
През февруари 2018 г. "Списанието за зараждащи се инфекциозни заболявания" публикува статия за случаи на чума, възникнала през 2004-2014 г. в Демократична република Конго. Подозира се, че случаите са били 4 630, заедно с още 349 смъртни случая - всички регистрирани в една провинция.
През 2017 г. в Мадагаскар се появява огнище. От август до ноември 2017 г. е имало 2348 случая, а 202 са загинали от чумата. Притеснителното тук е, че по-големият процент от случаите са на белодробна чума - много по-агресивна форма на чумата и трудна за диагностициране, заради близките до пневмония симптоми.
В Перу през 2010 г. е имало друго огнище от 31 случая, всички в една провинция. През юли 2018 г. мъж от различна провинция в страната е починал от чума.
В Китай е регистриран два пъти пробив на болестта - през 2009 и 2014 г. Първият път: През август 2009 г. китайската държавна информационна агенция "Синхуа" съобщава за три случая на белодробна чума в град Цзикътан, провинция Цинхай, Северозападен Китай. По официални данни жертвите на болестта са 3, умрели в рамките на броени дни. Смята се, че още 9 души са били заразени. За да предотвратят разпространението на болестта, китайските власти поставят град Цзикатън под пълна карантина. Вторият пробив: През юли 2014 г. властите в Китай поставят 151 души под карантина в северозападния град Юмен, провинция Гансу след смъртен случай от бубонна чума. По предварителни данни починалият е 38-годишен мъж, който заболял след контакт с мармот, който живее в планинските райони, след като хранил кучето си с мъртвото животно.
Какво представлява чумата?
Чумата се причинява от бактерията "yersinia pestis". Живее в бълхи, които не са засегнати от болестта. Те обаче заразяват гостоприемниците си - малки гризачи, които се заразяват и умират оставайки опасни за всички наоколо.Различните видове бълхи са различно опасни. Отбелязан е паралел между нагънатостта на предстомахчето и способността на съответния вид да заразява. Най-опасна е плъховата бълха.
Чумата се предава по 3 основни начина:
- Чрез въздуха: При него чумните бактерии попадат в белите дробове, след като бъдат вдишани. Във въздуха попадат обикновено с пръските от кашлицата на заразени болни, по-рядко с вдигнат прах.
- С храна: При него чумните бактерии се приемат през устата със заразена храна или вода. Храната най-често може да бъде заразена чрез пипане от заразени хора или полазване/нагризване от заразени гризачи. Водата може да бъде заразена от попадане в нея на заразени гризачи или от просмукване на фекални води, заразени с бактерията.
- По пряк начин: При него бактериите попадат в организма чрез ухапване от заразено насекомо, най-често бълха.
Човечеството познава няколко форми на чумата: кожна, бубонна, чревна, белодробна и септична. Според изданието три са основните:
Бубонна чума. Най-често срещаният вид. Носи името на най-яркия си симптом - подутите лимфни възли (бубони), които обикновено се развиват през първата седмица след като се заразите. Може да се появят бубони в слабините, подмишницата или шията. Те могат да достигнат размерите на пилешко яйце. Други признаци и симптоми на бубонна чума: треска и втрисане; главоболие; умора или неразположение; мускулни болки.
Без лечение смъртността от бубонната чума е около 90% (това е и причината тя да е споменавана като страшната чума от легендите – след нея остават 10% оцелели, които разказват). При навременно, категорично антибиотично лечение прогнозата ѝ е добра. Древните египтяни са я лекували с пеницилин - по-точно казано с плесен (мухъл).
Септична чума, известна като черната смърт. Възниква, когато бактериите от чума се размножават в кръвния поток. Признаците и симптомите включват: висока температура и втрисане; крайна слабост; коремна болка, диария и повръщане; кървене от устата, носа или ректума или под кожата; шок; почерняване и смърт на тъкан (гангрена) в крайниците, пръстите, пръстите на краката, носа.
Белодробна чума. Засяга белите дробове. Най-малко разпространен тип, но най-опасен. Може да се разпространява от човек на човек чрез капки за кашлица. Признаците и симптомите могат да започнат до няколко часа след заразяването. Може да включва кашлица, кървава слуз (храчка), затруднено дишане, повръщане, висока температура, главоболие, слабост, болки в гърдите. Прогресира бързо и може да причини дихателна недостатъчност и шок в рамките на два дни след заразяването. Трябва да се лекува с антибиотици до един ден след появата на признаци и симптоми, или има вероятност да бъде фатална.
Сред инфекциозните болести белодробната чума е позната като "експресният влак на смъртта". До не повече от 2 часа от заразяването болният започва да кашля (и да пръска чумни бактерии). Без лечение смъртността от белодробна чума е 100% в срок от часове до минути от първите симптоми. При моментално и агресивно лечение с мощни и бързодействащи инжекционни антибиотици, по възможност в комбинации, прогнозата е съмнителна; във всички останали случаи е безнадеждна.
Човечеството познава три чумни пандемии: чумата по времето на император Юстиниан I, 541 г. сл. Хр. - убива половината от населението на Европа. Черната чума, 1348 г. сл. Хр. - убива милиони в Китай и Близкия изток - една трета до половината от населението на Европа и прекратява феодалната система. Третата пандемия е с белодробната чума, 1855 г. Разпространен на всички населени континенти. Убива 10 милиона в Индия и 2 милиона в Китай. Но по-малко от 2 000 са били заразени в Европа.
* Свидетелства за чумни епидемии в България: Според запазения в архива на Хилендарския манастир поземлен опис от 1366 г., има категорични сведения за обезлюдяване заради болестта на цели региони, какъвто например е този около село Конче, Радовишко. Това е резултат от втората чумна вълна, от която в Сяр умира константинополският патриарх Калист, и която византийските хроники отнасят към 1363 – 1364 г.
Как Европа се предпази от чумата през 19 век?
Докато Третата пандемия убивала милиони хора по целия свят, Европа е предприела стъпки, описани в статията от април 2019 г. в Proceedings of Biological Sciences: "От приетите мерки за превенция става ясно, че властите са били наясно с ролята на морската търговия за разпространението на чумата ... във Венеция през 1897 г. те организират карантина, с която контролират морския трафик от заразените райони, без да спират търговията, и регулират хигиената на кораби, пътешественици, екипаж и стоки, влизащи в Европа. Пруст отбелязва, че: "Както в предишната среща относно холерата, беше решено, че лечението, приложимо за корабите, трябва да се регулира от тяхното санитарно състояние при пристигането, а не от състоянието на пристанището на произход... Това е новият принцип, лежащ в основата на съвременната международна профилактика "... Правителствена конференция е препоръчала сложна система от регулации, които контролират превозвачите, идващи по суша и море от заразени региони ..."
Въпреки действащите разпоредби, Европа все пак преживява няколко огнища на чума по време на третата пандемия, но по-голямата част от тези огнища са били малки.
* В следващото видео (на английски език) можете да видите какви са факторите в градска среда, които спомагат разпространението на чумата или какво трябва да избегнем, ако не искаме историята да се повтаря:
* WhoWhatWhy е проект на разследващия журналист Ръс Бейкър. Той е дългогодишен разследващ журналист, работил за издания като Newsday и The New York Times, като е известен с книгата си "Семейство от тайни", посветена на семейство Буш и предполагаемите връзки на Джордж Буш-старши със скандали като "Уотъргейт" и убийството на Джон Кенеди.
