За последната година се случиха важни събития, които ще бъдат предпоставка за бъдещото икономическо развитие на Сирия, пише анализаторът Борислав Боев в коментар за Actualno.com.
Военните победи край столицата Дамаск и освобождаването на йорданската граница несъмнено ще се отразят положително на икономиката на страната. Напредналата фаза на войната и затихването на голяма част от бойните действия естествено насочват вниманието към предстоящото икономическо възстановяване след войната. Дебатът за икономиката на Сирия ще става все по-актуален.
Ако погледнем картата с териториалния контрол, всички важни за икономиката територии са под контрола на правителството. Изключение прави единствено най-големия петролен басейн – Ал Омар, който се намира източно от Дейр Ез-зор. Някогашното индустриално „сърце“ на Сирия – Алепо бавно се завръща към предишния си ритъм на живот. Големите газови находища и фосфатните мини в централната част на страната вече дават дивиденти за сирийската икономика. Очаква се раздвижване и в туристическия сектор – перлата в сирийската пустиня – древният град Палмира ще бъде отворен за посетители. Курортите по Средиземноморското крайбрежие – Тартус, Банияс, Латакия също очакват раздвижване.
Що се отнася до участниците в икономическото възстановяване на страната, то предимство несъмнено ще имат основните съюзници, застанали на страната на Дамаск в конфликта. Освен инвестициите, насочени към енергетиката, Русия планира и изграждането на чисто нов терминал на международното летище в Дамаск. Иранските компании също се целят във възобновяването на разрушената енергийна инфраструктура. Китай неколкократно е заявявал намерението си за участие в следвоенната реконструкция на страната. Не всичко обаче изглежда толкова гладко.
За да се осигури траен икономически растеж, е нужно гарантирането на сигурността в страната. Палмира например все още е изложена на заплаха от набези на единични клетки на "Ислямска държава". Отварянето на Сирия към Западния свят също е необходимо условие, което на този етап обаче изглежда трудно за реализация. Страната все още се намира под ударите икономически санкции, въведени от администрацията на Барак Обама през 2011 г. Санкциите не позволяват на сирийското правителство да изнася петрол и петролни продукти за САЩ, а инвестициите на американски лица в Сирия са забранени. Въпреки че Доналд Тръмп спази предизборното си обещание за изтегляне от страната, промяната на санкционната политика спрямо Дамаск едва ли ще претърпи сериозна промяна през следващата година. Единственият начин за затопляне на отношенията със Запада към момента преминава през установяване на дипломатически контакти с по-голямата част от Арабския свят и някои европейски държави.
Политическите измерения в Арабския свят
Политическото урегулиране на кризата е друг критично важен елемент, нужен за възстановяването на страната. На този етап процесите в тази област са свързани с нормализацията на отношенията между арабските държави и официалната сирийска власт. През лятото на миналата година Йордания даде знак, че ще зарови томахавката с правителството на Башар Асад. Аман се съгласи да отвори най-големият граничен пункт, който години наред беше блокиран, защото падна под контрола на радикални групировки. Преди войната стокооборотът през този пункт е възлизал на 1 млрд. долара. През него минава много стратегически сухоземен търговски път, който е важен не само за Сирия и Йордания, но и за останалите държави от региона.
Възстановяването на правителствения контрол над столицата Дамаск е не само положителен знак за икономиката, но изпраща и силно политическо послание към останалия свят. От края на 2018 г. се наблюдава известно затопляне на отношението към Сирия от някои арабски държави като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн. На 23 декември топ съветникът на президента Асад Али Мамлюк направи изненадващо посещение в Египет, където се срещна с шефа на египетското разузнаване Аббас Камел. Седмица по-рано президентът на Судан Омар Ал Башир направи първото посещение на страна от Арабската лига в Сирия от 2011 г. насам. Има слухове, че страната може да бъде върната обратно и в Арабската лига. Членството на Сирия там беше замразено през 2012 г. Въпреки че връщането обратно в Арабската лига няма да донесе моментален икономически дивидент, то ще даде силен политически сигнал в посока възстановяване доверието към сирийското правителство. Признаването на легитимността на властта в Дамаск е необходимо условие за поетапното възстановяване на икономическите взаимоотношения на Сирия с останалия свят. Засега стъпките в тази посока се проявяват в отварянето на посолствата на някои от арабските държави в столицата Дамаск.
Позицията на Европа
Интересна ще бъде позицията на европейските държави - особено на тези, които преди войната имаха топли отношения с Дамаск. Франция продължава с агресивната си реторика срещу властта в Дамаск. Президентът Макрон заяви, че няма намерение да изтегля френските войски от страната. Другият голям партньор в Западната коалиция от държави, участващи пряко във военните действия в Сирия, Великобритания не показва, че има намерение да възстановява отношенията си с Асад. Останалите държави в Европа също наблюдават пасивно.
В медийното пространство се появиха слухове, че Италия има намерение да възстанови дипломатическите си отношения с Дамаск. Едно такова решение не би било изненада, с оглед на факта, че Италия имаше топли отношения със сирийската държава преди избухването на войната. Що се отнася до България, страната ни също имаше добре изградени търговски връзки с Дамаск. Сирия бе един от основните търговски партньори в региона на Близкия изток. По данни на Министерство на икономиката, в периода 2007 - 2010 г. годишният износ на България за Сирия възлиза на над 90 млн. щатски долара. Основните стоки, които нашата държава изнася са нефтени продукти, селскостопанска продукция и селскостопанска техника. За съжаление, началото на войната усложни икономическите отношения с Дамаск. Политическите на България и Сирия се влошиха, след като през 2012 г. бе закрита търговско-икономическата служба при посолството на България в Дамаск. Динамиката на събитията в Сирия и оставането на Асад начело на страната означават, че за възстановяване на търговските взаимоотношения ще трябва да се преговаря с неговото правителство. България трудно би започнала този процес самостоятелно. Ето защо е нужно цялостно затопляне на отношенията по оста ЕС-Сирия.
Реалностите Сирия днес изискват енергични действия. За своето икономическо възстановяване Сирия ще има нужда от помощ отвън. Това означава, че държавите и компаниите, които ще инвестират в инфраструктура, транспорт, туризъм, индустрия и енергетика, ще установят трайни позиции в региона. Измеренията са не само икономически, но и политически. В момента Европа има нужда от икономически тласък и настъпване на нови пазари. Икономическото възстановяване на Сирия е чудесна възможност за европейските компании, притежаващи солиден ноу-хау в съответните сфери. Преди войната много от тях имаха позиции в Сирия. Но за да се случи всичко това, се изисква майсторство в икономическата дипломация. Първата стъпка е Брюксел да признае, че Асад победи. Ако европейските ръководители продължат със статичния подход, е много вероятно да загубим възможността за участие в следвоенното възстановяване. Просто поръчките, печалбата и геополитическото влияние ще отидат при конкурентите ни.
