Силвио Берлускони планира да се завърне на политическата сцена. 85-годишният бивш министър-председател на Италия може да се превърне в централна фигура на изборите в страната на 25 септември. Това ще го направи популярен за още пет години.
Кариерата на Силвио Берлускони продължава десетилетия. Бил е имотен магнат, медиен магнат и три пъти министър-председател на Италия.
Но през последните години милиардерът стана по-малко видим. Поради заболяване той често присъства на партийни събития само виртуално, чрез видеовръзка. Освен това той е лишен от правото да заема публична длъжност за четири години заради обвинения в данъчни измами.
На 85-годишна възраст повечето хора се оттеглят и си почиват, но бившият италиански министър-председател реши да се кандидатира за поста. "Всички ще бъдат щастливи от това", каза той пред италианската радиотелевизия с неподражаемата си самоувереност.
Ако не се случи чудо, изборите на 25 септември ще доведат до победа на дясното в Италия и тогава Берлускони ще се превърне във влиятелна фигура от типа на сив кардинал, която ще бъде популярна още пет години.
"Връщам се от чувство за дълг", заяви Берлускони пред "Политико" в писмен отговор на въпросите на изданието. Според него Италия се нуждае от ценностите, които само неговата партия представлява. А те са необходими, за да се рестартира икономиката. "Родителите ми ме научиха, че когато изпитвам силно чувство за дълг, когато чувствам, че трябва да направя нещо, трябва да намеря смелост да го направя", каза трикратният министър-председател.
ОЩЕ: Силвио Берлускони ще се кандидатира за Сената на Италия
Той винаги се връща
В продължение на 20 години Берлускони доминираше в италианската политика и медии, но доскоро изглеждаше, че политическата му кариера е приключила.
Репутацията му бе накърнена от скандала с партитата "бунга-бунга", като свидетели разказват за оргии в луксозната вила на Берлускони край Милано. През 2011 г. в цялата страна започна дългова криза и се появиха опасения от фалит. След това Берлускони бе принуден да предаде управлението на технократа Марио Монти. Той бе обвиняван многократно в съда и в крайна сметка бе изключен от Сената през 2013 г., когато бе осъден за данъчни измами.
Но неочакваният ръст на националпопулизма през последното десетилетие даде на Берлускони възможност да се представи като отговорен, умерен политик, който подкрепя ЕС. През 2019 г. е избран за евродепутат, въпреки че рядко участва в гласуванията. Миналата година се създаде впечатлението, че Берлускони е напълно реабилитиран, тъй като се присъедини към голямата коалиция под ръководството на бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги, който стана премиер на Италия.
След това миналия месец, усещайки, че политическите ветрове духат в друга посока, той се присъедини към коалиционните си партньори и отказа да подкрепи правителството на Драги. Поради това трябваше да се свикат предсрочни избори, на които десницата със сигурност ще надделее. Трима министри от партията на Берлускони "Напред, Италия" подадоха оставка, като го нарекоха безотговорен и заявиха, че поставя партийните интереси над националните.
Берлускони заяви, че не е виновен за разпускането на правителството. Той каза: "Бихме предпочели правителството на Драги да продължи да работи до края на законния си мандат, т.е. до изборите през 2023 г. Но това не беше възможно поради безотговорното поведение на Движение "Пет звезди" и двусмислените маневри на демократите. Следователно нямаше друга възможност и беше решено хората да гласуват."
Днес Берлускони е младшият партньор в десния алианс, който включва крайнодясната партия "Италиански братя", ръководена от Джорджия Мелони, и антиимигрантската "Лига" на Матео Салвини. Нивото на подкрепа за Берлускони е далеч от славните дни на 2008 г., когато партията му събра 37% от гласовете. Понастоящем тя е около 8%. Но заедно партиите от десния алианс могат да получат около 45% от гласовете, което е достатъчно, за да си осигурят парламентарно мнозинство.
Десницата обаче трябва да привлече на своя страна не само италианските избиратели, но и международните кредитори, рейтинговите агенции, европейските правителства и институции. Те са силно обезпокоени, че най-дясното правителство в следвоенната история на Италия може да застраши демокрацията и италианските съюзи в ЕС и НАТО. Ако международните институции не се убедят, че силно задлъжнялата Италия е в сигурни ръце, лихвите по кредитите ще се покачат рязко, оставяйки на правителството малко пространство за маневриране.
Обрат в отношенията с Путин
Една от причините за това безпокойство е, че някои членове на алианса поддържат топли отношения с крайнодесни партии от други държави, като например испанската партия "Голос", както и с авторитарни лидери като унгарския министър-председател Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин.
През 2017 г. "Лига" подписа споразумение за сътрудничество с партията "Единна Русия", която е рожба на Путин, а Салвини искаше да пристигне в Москва през същата година с "мирна мисия", платена от руското посолство. Берлускони отдавна е приятел с Путин и дори е почивал в неговата вила. Този месец той беше принуден да отрече медийните съобщения, че е разговарял с руския посланик в Рим и че е солидарен с руската позиция.
Досега той е много неясен в критиките си към военната операция на Путин в Украйна. Но в интервю за "Политико" той недвусмислено осъди бившия си приятел: "Днес Русия провежда офанзива в Украйна. Тя нарушава международното право и воюва в сърцето на Европа."
Анализирайки премиерския си мандат, Берлускони казва, че се е опитал да подобри отношенията между Москва и Запада. Постигнатото в Рим през 2002 г. споразумение между Русия и НАТО "можеше да постави началото на нова ера, в която Русия щеше да бъде партньор и надежден събеседник". Той заяви, че е "дълбоко разочарован" от Путин.
Берлускони отрича, че някоя от партиите в десния алианс е екстремистка, като твърди, че коалицията е дясноцентристка. Той заяви, че тя "няма нищо общо с екстремистките движения в други страни": "Ние сме за Европа, за Запада, за НАТО, а либералната демокрация е единствената отправна точка за нас", каза бившият премиер. Той заяви още, че не би участвал в нито едно правителство, ако не е абсолютно сигурен в неговата "демократична коректност, чувство за отговорност и ангажираност към Европа и Запада".
По думите му лоялността на левоцентристите е под въпрос, тъй като в тяхната коалиция участва ултралява партия, която гласува против присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО.
Въпреки че напоследък Берлускони е незабележим, той е запазил способността си да предизвиква объркване и шумотевица. При обсъждането на президентската реформа миналата седмица той заяви, че ако законът бъде приет, президентът Серджо Матарела ще трябва да подаде оставка. Изявлението беше възприето като атака срещу Матарела, който е гарант на италианската демократична система за контрол и баланс, както и най-популярният политик в страната. Враговете на Берлускони обвиняват десницата в заговор за разрушаване на демократичната система на Италия и твърдят, че той иска да заеме президентския пост. Самият Берлускони отрича.
Не е изключено той да се стреми към втория по важност пост в Италия - този на председател на Сената. Изборът обаче ще бъде много спорен и съюзниците на Берлускони все още не са подкрепили кандидатурата му. Според осведомени източници предизборната кампания му е дала нова енергия. В своите видеобюлетини във Facebook Берлускони използва носталгията по 90-те години на миналия век и също така прибягва до изпитани трикове, като обещава намаляване на данъците и увеличаване на пенсиите.
Но дори и без да заема официален пост, Берлускони ще има значителна власт в новото правителство, ако успее да събере очаквания брой гласове.
"Ако той, както се очаква, получи 7-8%, това ще бъде нещо средно между ясна победа на десницата и смесен резултат. Той ще бъде от решаващо значение за оцеляването на коалицията. И можете да сте сигурни, че ще накара съюзниците си да го усетят", казва Даниеле Албертаци, професор по политически науки в университета в Съри.
В идеологически план в рамките на десния алианс има широко съгласие по предизборна програма, която включва намаляване на данъците и ограничаване на имиграцията. А крайнодесните партии едва ли ще се харесат на екстремистките си поддръжници. Но Берлускони може да очертае много червени линии, ако пожелае. "Напред, Италия" запазва позицията си в центъра, което означава, че е единствената партия, която теоретично е в състояние да промени подкрепата си към ляво или технократско правителство, без да понесе голяма загуба на гласове.
"Това е много важно и необходимо. В центъра той може да играе всякакви игри", казва Албертаци.
Слави Трифонов: Куп бивши премиери бяха осъдени, но липсва едно име
Автор: Хана Робъртс за "Политико"; Превод: БГНЕС
