По време на първото си пътуване до Азия като президент на САЩ, Джо Байдън отправи най-силното досега предупреждение към Китай, че Вашингтон е решен да защити Тайван с военни средства в случай на нападение. Американският президент сравни потенциална китайска атака срещу острова с нахлуването на Русия в Украйна и изглежда, коментарите му се отклониха от десетилетната политика на "стратегическа двусмисленост" на САЩ по темата.
След като Пекин изпрати 30 изтребителя край въздушното пространство на Таван, е неизбежно да си зададем въпроса: Ако Китай се опита да превземе острова, в състояние ли са САЩ и техните съюзници да го спрат? Тревожният отговор гласи: Възможно е да не са в състояние.
Анализатори твърдят, че Китай разполага с повече войници, ракети и кораби, отколкото Тайван или евентуалните му поддръжници (като САЩ или Япония) биха могли да вкарат в бойни действия. Това означава, че ако Пекин е твърдо решен да превземе острова с 24-милионно население, вероятно ще може да го направи.
Но има и една уловка - макар че Китай вероятно би могъл да надделее, всяка победа ще дойде на изключително кървава цена както за Пекин, така и за неговите противници.
CNN представя в свой подробен анализ няколко сценария на китайска атака срещу острова:
Морската война
Китай разполага с най-големия военен флот в света с около 360 бойни кораба - по-силен дори от този на САЩ, който се състои от малко под 300 плавателни съда. Пекин разполага и с най-модерния търговски флот в света, с голяма брегова охрана и, според експерти, с морска милиция - рибарски лодки, неофициално свързани с армията. Всичко това дава на Китай достъп до стотици допълнителни плавателни съдове, които могат да бъдат използвани за транспортиране на стотици хиляди войници, които според анализатори ще са необходими на Пекин за десантна инвазия.
Тези войски ще се нуждаят от огромни количества доставки. "За да може Пекин да има разумни изгледи за победа, НОАК (Народната освободителна армия) ще трябва да прехвърли заедно с войските хиляди танкове, артилерийски оръдия, бронирани машини и ракетни установки. Заедно с тях ще трябва да преминат планини от оборудване и езера от гориво", пише за The Diplomat Иън Ийстън - старши директор в Института "Проект 2049".
Прехвърлянето на сили с такъв размер през Тайванския проток на разстояние 177 км ще бъде дълга и опасна мисия. Причината е, че Тайван се запасява с евтини и ефективни противокорабни ракети с наземно базиране, подобни на "Нептун", с които Украйна потопи руския крайцер "Москва" в Черно море през април.
Все пак Китай може да реши, че загубите си струват, предвид численото му предимство, посочва Томас Шугарт - бивш капитан на подводница от ВМС на САЩ. "Там ще има стотици, ако не и хиляди (китайски) кораби, които ще погълнат тези (тайвански) ракети", казва той. Като оставим настрана ракетите, Китай ще се сблъска с огромни логистични пречки, за да направи десант с достатъчно на брой войници. Една военна мъдрост гласи, че атакуващите сили трябва да са повече от защитниците в съотношение 3 към 1.
"С потенциална отбранителна сила от 450 000 тайванци днес, Китай ще се нуждае от над 1,2 млн. войници (от общо над 2 млн. активни сили), които ще трябва да бъдат транспортирани с хиляди кораби", пише Хауърд Улман, бивш офицер от военноморските сили на САЩ. Той смята, че подобна операция би отнела седмици и че въпреки морската мощ на Китай, той "просто няма военни възможности и капацитет да започне пълномащабно нахлуване в Тайван в обозримо бъдеще".
Самолетоносачи убийци
Някои от проблемите, с които ще се сблъскат военноморските сили на Китай в Тайван, ще засегнат и военноморските сили на САЩ, изпратени да защитават острова (б.а. – Байдън вече обеща евентуална помощ). Военноморските сили на САЩ могат да разположат в Тихия океан самолетоносачи и десантни кораби, снабдени с изтребители F-35 и F/A-18, и ще разполагат с числено предимство в този район. САЩ разполагат с общо 11 самолетоносача в сравнение с двата на Китай. Въпреки това само около половината от тях са в бойна готовност във всеки един момент и дори те могат да бъдат уязвими.
О'Брайън и други анализатори посочват, че Народната освободителна армия разполага с повече от 2000 конвенционално въоръжени ракети, много от които е разработила с оглед на ценните самолетоносачи на ВМС на САЩ. Особена загриженост предизвикват китайските DF-26 и DF-21D - рекламирани от държавния таблоид Global Times в Пекин през 2020 г. като "убийци на самолетоносачи" и "първите в света балистични ракети, способни да се прицелват в големи и средни кораби".
Както казва О'Брайън, "САЩ е по-добре да внимават, мислейки за това, че в каквато и да е военна обстановка ще изпратят бойни групи самолетоносачи близо до Китай“. Други са по-уверени в американските самолетоносачи. Контраадмирал Джефри Андерсън, командир на Трета ударна група на ВМС на САЩ, действаща на самолетоносача USS „Ейбрахам Линкълн“, наскоро заяви пред CNN, че корабите му са повече от готови да се справят с ракетите, които потопиха "Москва". "Едно нещо, което знам за нашите американски кораби, е, че те са изключително устойчиви", каза той.
Въздушната война
Според анализатори Китай вероятно ще се стреми към въздушно превъзходство в началото на всеки конфликт и може да смята, че има предимство в небето. Справочникът на световните военновъздушни сили Flight Global за 2022 г. показва, че НОАК разполага с почти 1600 бойни самолета, докато Тайван има по-малко от 300. САЩ разполагат с повече от 2700 бойни летателни машини, но те покриват целия свят, докато всички китайски са в региона.
Във въздушната война Китай ще се поучи и от неуспехите на Русия в Украйна, в която Москва с месеци събираше сухопътните си сили, но не успя да омекоти терена за тях с бомбардировъчна кампания от въздуха. За Пекин е по-вероятно да подражава на тактиката на САЩ преди нахлуването в Ирак. Но дори във въздуха Китай ще се сблъска със значителни трудности.
Неуспехът на Русия бързо да установи контрол над небето в Украйна първоначално смая много анализатори. Някои от тях отдават провала на евтините противовъздушни ракети, които западните военни бяха доставили на Киев. Тайван има договори със САЩ за доставка на зенитни ракети Stinger и батареи за противоракетна отбрана Patriot. Освен това през последните три години Тайпе инвестира значителни средства в собствените си съоръжения за производство в рамките на проект, който след приключването му това лято ще утрои възможностите за произвеждане на ракети, според доклад на Janes от март.
От друга страна, Китай би имал предимство пред САЩ поради близостта си с Тайван. Наскоро беше разиграна военна симулация, проведена от Центъра за нова американска сигурност и тя стигна до заключението, че въздушен конфликт между САЩ и Китай вероятно ще завърши с „безизходица“.
Китай е "инвестирал в модерни самолети и оръжия, за да се бори със САЩ", а американските сили ще се сблъскат и с "голямото разстояние", казва генерал-лейтенант Клинтън Хиноте - заместник-началник на щаба на Военновъздушните сили на САЩ по въпросите на стратегията, интеграцията и изискванията. По-голямата част от американските военновъздушни сили, използвани във военната игра, оперират във Филипините, на около 800 км. източно от Тайван.
Военната игра симулира китайски сили, които започват кампанията си, опитвайки се да унищожат най-близките бази на САЩ в Гуам и Япония. Хиноте оприличи този ход на нападението на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 г., като заяви, че Китай ще бъде мотивиран от "много от същите причини". "Нападението би имало за цел да даде на китайските сили необходимото време за нахлуване и да постави света пред свършен факт“, твърди той.
Пекин разполага с нарастващ арсенал от балистични ракети с малък, среден и междинен обсег, които могат да достигнат тези далечни цели. Към 2020 г. НОАК имаше поне 425 ракетни установки, способни да поразят тези американски бази, според проекта China Power на Центъра за стратегически и международни изследвания.
Наземната война
Дори при сценарий, в който Китай е готов да поеме тези рискове и успее да изведе значителен брой войски на тайванския бряг, силите на Пекин ще бъдат изправени пред нова трудна битка. Тайван разполага с около 150 000 военнослужещи и 2,5 милиона резервисти. Цялата национална отбранителна стратегия се основава на противодействие срещу китайско нашествие.
Подобно на колегите си в Украйна, тайванците ще имат предимството на домашната територия, ще познават терена и ще бъдат силно мотивирани да го защитават. Най-напред НОАК ще трябва да намери подходящо място за кацане - в идеалния случай близо и до вътрешната част на страната, и до стратегическия Тайпе, който е до брега. Експертите са определили само 14 плажа, които биха отговаряли на изискванията, и Тайван е наясно кои са те. Инженерите на острова са прекарали десетилетия в копаене на тунели и бункери, за да ги защитят.
Тайванските войски също така ще бъдат сравнително свежи в сравнение с китайските си колеги, които ще бъдат изтощени от пътуването дотам и ще трябва да се придвижват към Тайпе през западните кални равнини и планини на острова - само по тесни пътища. Китайските войски биха могли да бъдат спуснати от въздуха, но липсата на парашутисти в НОАК прави това малко вероятно.
Друг проблем за китайските войски е липсата на опит на бойното поле. За последен път НОАК е участвала в активни бойни действия през 1979 г., когато Китай води кратка гранична война с Виетнам. Някои анализатори обаче изтъкват, че дори и изпитани в битка войски биха могли да се затруднят срещу добре мотивирани отбранителни сили, като отбелязват, че руската армия е затънала в Украйна въпреки неотдавнашния си боен опит в Сирия и Грузия.
Все пак, както и при другите сценарии, не само китайските сили могат да бъдат затруднени от липсата на опит. Войските на Тайван също не са били тествани, а в зависимост от сценария, пропуски има дори в опита на САЩ. Както казва Шугарт: "Няма нито един американски морски офицер, който да е потапял друг кораб в битка“.
Какви са възможностите Китай да атакува?
Разузнаването на САЩ твърди, че Китай прави активни опити да изгради армия, способна да завземе контрол над Тайван, дори да знае, че Щатите оказват подкрепа за правителството на острова. Заплахата за Тайпе от днес до 2030 г. е „остра“, каза ръководителката на американското разузнаване Аврил Хейнс по време на изслушване в Сената на 10 май.
Според директора на ЦРУ Бил Бърнс - конфликтът на Русия в Украйна е повлиял на изчисленията на Китай, когато става въпрос за опита за поемане на контрола над Тайван. "Очевидно китайското ръководство се опитва да разгледа внимателно уроците, които трябва да извлече от Украйна, за собствените си амбиции в Тайван", каза той. "Нито за миг не смятам, че това е намалило решимостта на президента Си Дзинпин с течение на времето да придобие контрол над Тайван, но мисля, че войната е нещо, което влияе на изчисленията им за това как и кога ще го направят".
От „Германския фонд Маршал“ твърдят, че е „малко вероятно“ Пекин да атакува Тайпе.
О'Брайън, професорът от Сейнт Андрюс, написа в The Spectator тази година, че всяка война за Тайван би довела до опустошителни загуби за всички страни, което би трябвало да накара техните лидери да действат внимателно, преди да ангажират войски.
Разбира се, анализаторите разглеждат и други опции освен пълномащабна инвазия. Те включват завземане на отдалечени тайвански острови или налагане на „карантина“ на основния остров, написаха миналата година Робърт Блекуил и Филип Зеликов в доклад за Съвета за международни отношения. Възможни цели на НОАК могат да бъдат остров Тайпинг - най-отдалечения аванпост на Тайван в Южнокитайско море; малкият остров Пратас - на 170 морски мили (320 км) югоизточно от Хонконг; островите Кинмен и Матсу, малки територии само на няколко мили от бреговете на континентален Китай; или Пенху в Тайванския проток.
Макар че победата на НОАК на всеки от четирите острова е почти сигурна, тя може да бъде постигната с цената на мобилизиране на подкрепа за Тайван в останалата част на света - по същия начин, както нахлуването на Русия в Украйна обедини Запада срещу Кремъл.
Блекуил и Зеликов заявяват, че вариантът с „карантината“ може да се окаже по-ефективен. "В случай на карантина китайското правителство на практика ще поеме контрола върху въздушните и морските граници на Тайван", пишат те. „Всичко, което се счита за войнствен елемент - като например американската военна помощ за Тайван - може да бъде блокирано или конфискувано като нарушение на китайския суверенитет. Междувременно Китай може да позволи на тайванското правителство да функционира нормално, с изключение на външните работи“.
Този вариант би имал едно предимство в очите на Китай - топката би била в полето на САЩ по отношение на това дали да използват сила, за да прекратят карантината. Тогава Вашингтон ще трябва да прецени дали да рискува война, която може да струва безброй животи.
