Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ще се възцари ли тоталният "Биг Брадър" благодарение на Китай и Индия?

07 януари 2019, 11:30 часа • 14901 прочитания

Ключовата тема на новата година е възможността от сериозен сблъсък и конфликт между значително подобрения капацитет на света за електронно наблюдение и отслабването на демократичния контрол. Противодействие на това са демократичния дух и гражданските свободи - и двете страдат по света. Те не са мъртви, но са болни, понякога изритани в ъгъла. Това пише в свой коментар, преведен от БГНЕС анализаторът на Reuters Джон Лойд.

Двете най-гъсто населени държави в света, Китай и Индия, в които живеят общо около 37% от световното население, въвеждат национални цифрови системи за мониторинг и класификация. Те съчетават събирането на лична информация, необходима за по-ясно гражданство, с капацитета за по-пълно наблюдение и намеса от страна на държавата.

Китайската система открито се стреми да наблюдава поведението на своите 1,4 милиарда души, възнаграждавайки онези действия, които държавата (комунистическата партия) определя като "добри" или наказвайки онези, които определя като "лоши". Тя е светската алтернатива на религиозно управляваните общества, замествайки божиите заповеди с критериите на държава, чиято управляваща партия претендира за виртуална непогрешимост чрез тълкуването на философията на Карл Маркс, подпомогната от светлината, осигурена от нейния президент – Си Дзинпин: "Мисъл за социализъм с китайски характеристики на нова ера", включена в момента в Конституцията на Китай.

"Социалната кредитна система" на страната комбинира технология за разпознаване на лице, глас и пръстови отпечатъци с мониторинг на публичното и частното поведение чрез използване на интернет, образователни възможности и социални мрежи, както и огромна мрежа от платени информатори, които съобщават за необичайни дейности. Китайското правителство използва тези елементи, за да създаде картина на социалните, политическите, професионалните и частните дейности на всяко лице - и награждава с точки, които подпомагат кариерния и други избори - или наказва антисоциалното или антипартийно поведение, като лишава гражданите от права, промоции и възможности за пътуване. Нейната цел е през 2019 година да бъде осигурено пълно покритие, за да може да всеки в страната да бъде наблюдаван от 2020 година.

Индийската Aadhaar ("фондация" на хинди) - национална технология за лични карти, цели да бъде всеобхватна като китайския модел, но не е предназначена да бъде толкова натрапчива. Тя започна като доброволна инициатива на софтуерния предприемач Нандан Нилекани, който иска да направи "всеки индиец видим за държавата". От миналата година тя обхваща вече няколко индийски щата и амбицията му е да стане задължителна, с планове за достъп до необходими стоки, висше образование, държавни субсидии и здравеопазване.

Заради тези "феномени", икономистът Реетика Хера написа в The Washington Post през август миналата година, че системата представлява "едно от най-наглите нарушения на личния живот и правата на човека, инициирано от правителството на една демократична държава".

Западните демокрации нямат дигитални амбиции с размера на Китай или Индия. Но след скандала "Сноудън" с Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС), на много от американските тайни служби бяха предоставени правни правомощия да наблюдават всички комуникации на своите граждани - макар и с официално повишени правни гаранции.

Сочени като пример за демокрация, САЩ е родното място и седалището на големите дигитални корпорации, които с Facebook начело сега са изправени пред все по-големи въпроси от страна на обществеността и правителствата относно способността им да запазят неприкосновеността на личния живот и борбата им с прокарването на реч на омраза и тайна пропаганда, маскирани като новини. Основателят на Facebook Марк Зукърбърг смята, че запазването на личната информация вече не е "социална норма".

Такива позиции стават все по-популярни в същото време, когато авторитарният свят увеличава размера си и става по-рестриктивен. В тревожно есе, публикувано миналата година, учените Яша Мунк и Роберто Стефан Фоу пишат, че "за период от четвърт век либералните демокрации са преминали от позиция на безпрецедентна икономическа сила към позиция на безпрецедентна икономическа слабост". И това поставя болезнено въпросът - отива ли светът към открит "Биг Брадър"?

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес