Видимо е, че две тенденции се борят да доминират света след COVID-19. Това пише в свой коментар-анализ за Deutsche Welle политологът Евгений Дайнов.
Според него, едната тенденция е за връщането на "света преди", но в още по-зловещ вариант: продължаващо отслабване на гражданското общeство, засилване на авторитарните управления, продължаваща доминация на изискванията на пазара над изискванията на демокрацията, както и окопаване в мрачния свят на въглищата и петрола. Това, между другото, е в момента доминиращата тенденция в България.
Втората тенденция личи в неочаквано енергичната заявка на ЕС за "зелено възстановяване". Тази тенденция, ако бъде удържана, вкоренена и пренесена на нивото на националните държави, би могла да доведе до това "новото нормално" да е по-човеколюбиво, по-чисто, по-малко злобно и егоистично от предходното "нормално".
Задачите на единия и на другия Вацлав
Често подценяваме източноевропейския принос към общоевропейското мислене, но спорът между гореописаните две тенденции вече е провеждан веднъж. Това се случва в Чехия в началото на 1990-те години, още в този спор основните сблъскващи се визии за бъдещето са ясно очертани.
Става дума, разбира се, за дългия спор между Вацлав Хавел, президент на Чехия, и неговия министър-председател Вацлав Клаус (впоследствие два мандата президент на страната). Първият Вацлав си беше поставил задачата след края на комунизма да възстанови цивилизования начин на живот не само в родината си, но в цяла Европа - Източна и Западна. Вторият Клаус имаше задачата да рестартира чешката икономика в съкратени срокове без прекалено да се вълнува от цената. За Хавел най-важни бяха отношенията между хората, за Клаус - управлението с твърда ръка на икономическите процеси.
Хавел пише: "Привърженик съм на децентрализацията на властта. Подкрепям постепенното изграждане на пространства за развитието на разнообразно гражданско общество, в което централната власт ще прави само онези неща, които никой друг не може да свърши".
За Клаус обаче всичко, което не е пазар и централна власт, е комунистически саботаж: "Намираме се на кръстопът, където избираме съдържанието на нашето общество... дали ще създадем нов вид колективизъм, наричан гражданско общество, в което мрежи от "очовечаващи", благо-творящи, морало-градящи и на практика задължителни институции, наричани местно самоуправление, професионална саморегулация, публични институции, неправителствени организации, всякакви съвети, комитети и комисии ще успеят да се вклинят между гражданина и държавата".
Според Хавел, в едно добро общество хората влизат в най-различни и солидарни отношения помежду си. За Клаус гражданите трябва да имат само една връзка: с държавата, опосредствана от партиите; и минимални връзки помежду си.
Хищници и хипари
Във визията на Хавел човечно отнасящите помежду си граждани, освободени от излишна принуда, разбират своята принадлежност и отговорност към природната среда: "Политиците, събрани на международни форуми, могат да повторят хиляда пъти, че основата на новия световен ред трябва да е всеобщото уважение към човешките права, но това не може да значи нищо, докато този императив не произлиза от уважение към чудото на битието, чудото на вселената, чудото на природата, чудото на нашето собствено съществуване... (от) пълното разбиране, че сме закотвени на Земята и във вселената, разбирането, че не сме тук сами, нито пък съществуваме само заради нас самите, а че сме неотделима част от по-висши, тайнствени образувания, против които не се препоръчва да богохулстваме".
За Клаус човешките дела трябва да са подчинени на изискванията на икономиката, налагани императивно от силна централна власт. Той отхвърля идеята за съобразяване с природата със същото презрение, с което отхвърля гражданското общество. Както и следва да се очаква от подобни мисловни конструкции, в крайна сметка политиката на Клаус поражда тежко корумпирана и хищна стопанско-политическа среда, която Хавел е принуден да окачестви като "мафиотски капитализъм".
Клаус предлага едно "твърдо" общество на принуда и си представя човека като инструмент на икономиката. Хавел предлага една блага, почти хипарска република, в която подчинението е заменено с доброволно сътрудничество между хората, а всички те вкупом пазят природата като част от усилието да запазят себе си като хора - като трансцендентни създания.
Дълго време вървяхме по пътя на Клаус - и знаем много добре къде води той. Време е да изберем да заживеем в Хавелската Република. Натам сочат, макар все още плахо, заявките на ЕС от последните седмици. Дано и Европейската комисия, и Европарламентът този път се оправят с мисловната част на заданието по-добре, отколкото преди 25-30 години, когато изобщо не чуха спора между двамата Вацлавци. А той беше - и е - спор за бъдещето на Европа и на всеки неин обитател.
* Заглавието е на редакцията
