Журналисти от британското издание The Guardian са разговаряли в условията на анонимност с няколко десетки бивши и настоящи служителки на ООН от различни държави. 15 от тях са заявили, че са се сблъсквали на работното си място със сексуален тормоз и насилие или са чували за подобни случаи. Някои от тях, които са подали официални жалби, са срещнали заплахи за уволнение или са загубили работата си.
Служителите на ООН, сблъскали се със сексуален тормоз имат право да подадат жалба и да изискат вътрешно разследване. Но това може да влоши положението им. Седем от пострадалите жени са подали официални жалби и три от тях или са били уволнени или са се сблъскали със заплаха от уволнение.
Една от жените е загубила работата си след като е съобщила за изнасилване от страна на свой колега, въпреки че е имала медицински документ, както и показания на свидетели. По думите ѝ в ООН тези доказателства са били счетени за недостатъчни.
Друга жена разказва, че омбудсманът на нейната агенция отказал да ѝ помогне с подаването на жалба за сексуално насилие, тъй като бил заплашен от ръководството на ООН. Някои споделят, че колеги са ги съветвали да не подават жалби.
Юристът Алекс Хейнс разкрива пред изданието за случай от 2015 година, когато в една от страните в Централна Азия служителка на ООН е подала жалба за сексуален тормоз и в рамките на разследването е била разпитана от мъжа, срещу кого се е оплакала. По думите му това се случва често.
Бившият сътрудник на вътрешния надзор на ООН Петер Гало заявил, че се е сблъсквал с премълчаване на доказателства и изопачаване на факти по време на разследването на жалбите. „Единственото правило е да не се опозорява публично организацията“, казва Гало.
Случаите на посегателства и насилие в ООН често се случват в страни със слаба правосъдна система. Освен това, работещите зад граница високопоставени сътрудници на организацията имат дипломатически имунитет, поради което е по-трудно да бъдат привлечени под отговорност по съдебен ред.
Източниците на The Guardian от осем различни организации на ООН обръщат внимание на това, че ръководните длъжности често са заемани от мъже, а жените често работят по краткосрочни договори, което ги прави уязвими пред заплахата за уволнение.
Няколко източници на изданието (вкл. двама излезли в пенсия високопоставени сътрудници на ООН в Рим) са заявили, че са чували как мениджъри са предлагали на подчинените си издигане в кариерата в замяна на сексуални услуги.
„Казах му: „Не!“. Той просто ме игнорира … Когато всичко свърши, той ми каза: „Ако имаш нужда от препоръки, само ми кажи.“ Това разказва служителка на ООН, която е работила в Африка и която е била изнасилена от свой висшестоящ колега. Жената не е подала жалба.
Данните за мащабите за сексуалните посегателства в ООН са много малко. Но проверка, извършена в Обединената програма на ООН за ХИВ/СПИН показва, че почти 10% от 427 сътрудници в организацията са се сблъсквали със сексуален тормоз. Само двама са подали жалби.
Жена, която е работила в миротворческа мисия на ООН в Близкия Изток е споделила, че преди около 10 години е подавала жалба за сексуален тормоз и насилникът ѝ е получил дисциплинарно наказание. Тя не е сигурна, че днес той би бил наказан:
„Не бих ви посъветвала да се оплачете, ако не искате да преминете през ада. Това е ужасно, защото тази организация трябва да защитава всеобщите права. Ние сме такива лицемери…“
