Американската часта разузнавателна и анализаторска компания Stratfor (Стратфор) публикува широкообхватен анализ, в който показва три възможни сценария за пълномащабна война в Украйна. Самата Stratfor нашумя много и покрай "Уикилийкс", тъй като Джулиан Асандж публикува множество вътрешни имейли и документи за дейността на основаната през 1996 година агенция. Така "Уикилийкс" показа много мръсни тайни на американската агенция, която е известна в САЩ и като "тайното, частно ЦРУ".
Stratfor периодично осъществява военно-имитационно моделиране. В този материал се привежда анализ на сценариите, в които руските и западните сили могат да встъпят в пряк конфликт в Украйна. От Stratfor предупреждават, че анализът съществено се отличава от другите им аналитични разработки и не е прогноза. Материалът е резултат от щателния анализ на военните възможности на Русия и НАТО, а така също и задържащите моменти, които пречат на тези сили. Това е анализ на пресичането на политическите намерения и политическата воля с отчет на сдържащите фактори плана на реалния военен потенциал. Даденото изследване не е окончателна оценка. Надяваме се, че благодарение на тази серия от статии, читателят ще разбере по-добре разположението на силите и вариантите на действия в украинската криза, а така също и реалните ситуации, които могат да възникнат във връзка с тяхното прилагане в случай на прекратяване на споразумението и ескалация на кризата, казват от Stratfor.
Военните позиции на Русия в Украйна са много уязвими и бяха постигнати с цената на огромни усилия, несъпоставими с реализираните политически успехи. Стратегическият бастион на Крим е пригоден за отбрана, но е заплашен от възможна изолация. Позицията на украинските сепаратисти и техните руски привърженици в Източна Украйна – е голямо препятствие, което може да се защити само с големи военни сили, изискващи огромни средства. Това не помага на Москва в постигането на нейната по-важна цел за защита на границите ѝ. Във връзка с това възниква въпросът дали Русия ще се реши на по-нататъшни военни действия заради интересите си към Украйна.
В търсенето на отговор на този въпрос Stratfor анализира шест основни варианта на военни действия, към които Русия може да прибегне – започвайки с неголеми действия и приключвайки с пълномащабно нахлуване и завладяване на Източна Украйна до Днепър. Ето какво представляват тези варианти.
"След това направихме оценка на силите и времето, които ще са необходими за провеждането на такива действия, за да се определи обемът на усилия и загубите, нужни за използването на подобни задачи, а така също и анализирахме руските възможности за осъществяването на такива действия във всеки един вариант.
За основа на оценката при разглеждането на тези сценарии в сегашни условия сме взели предположение за това, че единственият противник ще бъде украинската войска, вече участваща в дадения конфликт", пишат от Strafor.
----------------
Най-често се обсъжда вариантът за придвижване на Русия по южното крайбрежие на Украйна с цел присъединяване на Крим към позициите на сепаратистите на изток. Взимайки този сценарий, ние предположихме, че при планирането на военната операция, ще бъде създаден достатъчно широк фронт да се постави под контрол главният източник на водоснабдяване на Крим, какъвто се явява река Днепър. Освен това линията на отбрана ще бъде в максимално възможна степен съсредоточена върху Днепър, тъй като това е единствената в региона черта на релефа, пригодна за отбрана.
Целта на такава операция е да се създаде сухопътен мост, за да се обезпечи снабдяването на Крим и да не се допусне изолация на полуострова в бъдеще. Русия ще трябва да се придвижи с над 400 км навътре в територия от 46 620 кв. км, а така също и да подчини население от два милиона души.
За завладяването на такава територия и потискането на украинската съпротива ще е нужна армия с численост от 24-36 хил. души и време от 6 до 14 дни. При това на руския щаб ще му се наложи да отчита риска от идването на НАТО на помощ на Киев. Ако се случи това, Русия ще трябва да увеличи силите си до 40-50 хил. души.
В планирането трябва да се вземе под внимание възможната партизанска съпротива на местното население, което зад пределите на Донбас става решително антируско. Структурата и размерът на силите по борбата с партизанското движение обикновено зависят от числеността на населението и силата на оказваната съпротива. Естествено, вариантите тук са прекалено много. При такъв сценарий, ако населението е сговорчиво и податливо, ще бъде необходима противопартизанска група с численост от около 42 000 души.
Но ако партизанското движение придобие максимален размах, ще трябва руските сили, които ще се борят с него, да се увеличат до 43 хил. души. В дадения случай не се очаква такъв максимален размах, за разлика от градове като Днепропетровск, Харков и Киев. Ако няма външна заплаха, отбранителната войска и противопартизанските сили частично ще се дублират. Ако такава заплаха възникне, ще им се наложи да действат поотделно, от което числеността на войските, необходими за контрол на територията, може да се удвои.
Stratfor разглежда и още един подобен сценарий, който се състои в завладяването на цялото южно крайбрежие на Украйна и съединението на Крим и Русия с нейните войски в самопровъзгласилия се молдовски регион Приднестровие.
Логиката на действия при това е такава, че Киев ще бъде „отрязан“ от Черно море, а всичките интереси на Русия в региона ще се съберат като арка. Що се отнася до обема на силата и средствата, то Русия ще трябва да ги удвои в сравнение с първия вариант за създаването на сухопътен мост.
Ще е необходима атакуваща сила с численост от 40-60 хил. души, която ще трябва да преодолее почти 645 км и за 23-28 дни да завземе територия от 103 600 см. За отбраната ѝ ще трябват 80-112 хил. души. Към това трябва да се добави и необходимостта от провеждането на сложна и опасна операция по форсирането на голямата река Днепър. Освен това населението на този регион е около 6 млн. души и за контрол над него ще трябва противопартизански контингент с численост до 120 хил. души.
Първите два сценария имат един сериозен недостатък – позициите на Русия ще бъдат крайно уязвими. Те ще са разтеглени на голяма и основно, равнинна местност, и в един от сценариите трябва да се вземе предвид наличието на река Днепър. Удържането на такива позиции в случай на решително настъпление на съвременната армия ще е трудно, и дори невъзможно, смята Stratfor. Пътищата за снабдяване ще са много силно разтеглени, а във втория вариант снабдяването ще трябва да се осъществява през реката.
Третият вариант – завладяването от страна на Русия на цяла Източна Украйна плътно по река Днепър и създаването на отбранителна линия на левия бряг на реката. В плана на отбраната на завзетите територии този сценарий е най-логичен. На много места Днепър е широка река, има малко удобни места за операции по форсиране. По този начин отбраната може да бъде съсредоточена на няколко от стесненията. Това е най-разумният сценарий за Русия, ако тя поиска да предприеме военни действия.
Но в този случай ще са необходими огромни сили и средства. За завладяването на такава обширна територия с площ от 222 740 кв. км и за преодоляването на съпротивата на противника ще е нужна войска с численост от 91-135 хил. души, а настъплението ще е в дълбочина 402 км. Тъй като реката укрепва отбранителните възможности, силите на отбраната може да бъдат със същата численост, както и силите на настъпление. Но на тази територия живеят 13 млн. души, и за провеждането на противопартизански действия може да са необходими допълнително от 28 до 260 хил. души. Числеността на сухопътните войски на Русия е около 280 хил. души, затова за провеждането на настъпление ще трябва да се привлече значителна част от руската армия. А в случай на начало на активна партизанска съпротива на територията на Украйна, ще трябва да се задействат всички сухопътни войски на Русия - изцяло.
Един от положителните моменти от руска гледна точка се състои в това, че за провеждането на такава операция ще трябват само единадесетина дни, макар да се налага действие на голяма територия, защото Русия може да настъпи веднага в няколко посоки. От друга страна операцията ще изисква огромни мобилизационни усилия и задействането на огромна войскова част - затова за такива намерения на Москва ще стане известно по-рано, и Европа и САЩ ще узнаят за тях своевременно.
Stratfor твърди, че е проучила още два варианта, които са разновидности на вече разгледаните. Това е направено, в опита да се разбере ще може ли Русия да осъществи по-малко мащабни операции, с използването на по-малко сили и средства, решавайки същите задачи в сферата на безопасността. Разгелдан е сценарий, при който Русия завладява само южната част от Източна Украйна, задействайки при това значително по-малко сили и средства. При този случай руснаците ще имат незащитен фланг и ще се лишат от защита на река Днепър. Освен това е разгледан и вариант с незначително разширение на удържаните от сепаратистите територии в северна посока с завземане на цялата Донецка и Луганска области, за да осигури тяхната самодостатъчност. Да се осъществят подобни операции може, но те не дават много в крайна сметка, смята Stratfor.
Последният разглеждан от "частното ЦРУ" сценарий е най-ограничен по мащаб. В този случай Русия осъществява неголеми внезапни нападения по цялата дължина на границата си с Украйна, в опит да създаде заплаха за различни ключови обекти в този регион и максимално да разтегне боевата мощ на Украйна. В плана на изразходените от Русия усилия това ще бъде ефективно и икономично.
Тя ще може да постигне незначителни политически и военни цели, да пренасочи украинската армия от сегашната линия на съприкосновение, като цяло – да отвлече вниманието на Киев, а така също и да засили чувството на тревога у властите, тъй като украинците ще живеят с увереността, че Русия ще започне пълномащабно нахлуване, ако Киев не се съгласи на условията ѝ.
По всички разгледани сценарии, изводите се оказват непротиворечиви и напълно логични. Руската армия технически ще може да осъществи всеки от разгледаните варианти, но всички те имат сериозни недостатъци, смята Stratfor. Нито един от вариантите не осигурява постигането на военните и политически цели с ограничени и разумни сили и средства, смята американската агенция. Този извод не изключва тяхното осъществяване от руските военни, но говори, че при оценката на своите бъдещи действия ще трябва да се прави по-мащабен анализ на загубите и изгодите.
Нито едно теоретично моделиране не е в състояние да предскаже точно изхода от войната, но то дава на ръководителя представа какви действия да се предприемат и трябва ли да се предприемат изобщо, заключва Stratfor.
