Как изобщо стана възможна войната с Украйна? Отговорът трябва да се търси в алтернативната политическа "реалност", която бе конструирана в Русия през последните години с помощта на лъжи, манипулации и производство на фейкове. Тя беше така грубо съшита, че беше невъзможно да се повярва, че някой от хората, вземащи решения, истински вярва в нея. Но както стана ясно - явно вярва. И той се нарича Владимир Путин. Така започва анализът на журналиста от Meduza.io Максим Трудолюбов, чийто текст представяме със съкращения и без редакторска намеса.
В продължение на всички путински години руското ръководство водеше ожесточена, войнствена борба с обществената реалност. Политическите администратори преследваха всички форми на независимост и изтласкваха от общественото пространство активистите, политиците, журналистите със собствена позиция. Техните места бяха заети от фигури, чиято задача се състоеше в това да имитират дейност и да създават видимост. Мениджърите на президентската администрация се занимаваха с превръщането на всякакви самоорганизирани партии, групи и структура в изкуствени, управляеми "клетки".
Всичко истинско се обявяваше за чуждо, чуждестранно, външно, екстремистко, дори "терористично".
Успехите на мениджърите в разрушаването бяха впечатляващи. Тези "успехи" се постигаха с преки убийства, натиск и гонене на хората зад граница.
Путинските администратори се опитваха да управляват не само гражданското общество, но и спортните резултати. Логиката на честното състезание бе разбита - руските спортисти трябваше да са най-добри с цената на всичко, затова състезанията бяха заменени от допингова програма, призвана да нарисува за лидера картината на главозамайващи успехи.
Но да съзидаваш с престъпни методи, е по-трудно, отколкото да разрушаваш, затова в частта за построяването на мъртвата алтернатива путинският театър изглеждаше откровен провал на живото общество. В края на краищата онези, които ни превръщат в "други" или "нежелани", никога не са създали нищо сами, по собствена инициатива, с творческо вдъхновение и от сърце. Именно затова те не успяха да създадат своя обществена сфера - свое отворено пространство за дискусии, своя политика, свой, заслужаващ доверие анализ, социология и политическа наука, своя опозиция и преса.
Алтернативната реалност се превърна в криво огледало на живото обществено пространство: клоуни вместо политици, имитации вместо организации на гражданското общество, пропагандисти вместо медии и анализатори. Да се живее с това, беше лесно - може да не гласуваш за клоуните, да не четеш фалшивите анализатори.
Всичко беше така съшито с бели конци, че беше сигурно - конците ще се разплетат веднага щом отслабне силовата хватка на държавата. Причината за това отслабване би могъл да бъде някакъв естествен процес - икономическа криза, понижаване на популярността на лидера, смяна на поколенията във властта.
Кризата би "измела" от полето изкуствените фигури - "политиците" и "журналистите" просто биха изчезнали от ефира, тъй като те като машини работеха само докато бяха включени към държавното захранване.
Но днес ракетите, снарядите и бомбите носят на украинците и руснаците истинска смърт. Несериозното отношение към путинската алтернативна реалност беше разпространена трагична грешка, която направих и аз. Усещането за виртуалността на тази политика бе измамна. Декорациите не се превърната в отломки от позлатен гипс, камъните не се оказаха картонени.
Съзнавам дълбоко собствената си несъстоятелност в опитите да се разруши декорацията, докато това все още беше възможно - до войната. Бях сигурен, че ще рухнат сами.
Да се смята, че животът, съвестта, талантът и признанието се купуват и продават - е достоен само за презрение поглед върху света. Но това не е невинна грешка. Човек, който някога се е убедил в това, че всичко се купува и продава, че обществото може да бъде окупирано, подчинено и на негово място да създадеш собствена, платена от хората реалност, доведе не само своята страна, но и света до катастрофа.
Той не само повярва в своята платена реалност, но и я превърна в основание за действие в осезаемия свят. Сега е ясно, че планът му за кратка военна операция в братска държава е бил основан на създадената от него фикция. Той, очевидно е очаквал, че прилагането на сила от "истинска", т.е. "негова" държава ще доведе до мигновен разпад на "неистинската" украинска държавност. Той мислеше, че си има работа с декорация, построена по заповед на някакви враждебни нему сили - американци, европейци, чийто образ сам си беше нарисувал.
Той сякаш вярваше, че нарисуваният от него "рейтинг" ще се превърне в истинска подкрепа на действията му от срана на руското общество. Мислеше, че всички ще повярват в украинските "фашисти" и мисията му на освободител. Предполагал е, че Русия е готова за война и санкции.
Путин се убеди, че украинското общество е същият този театър, в който той с убийства и заплахи превърна обществото в собствено. Той мислеше, че украинците, от най-обикновените хора до ръководството на страната, ще се превърнат в колода от карти и ще признаят властта му. Президентът на Украйна е комедиен актьор, кметът на Киев - боксьор - кои са те изобщо? Путин явно действително е вярвал, че има психологическо и морално преимущество пред днешна Украйна и целия демократичен свят. Неговият поглед му попречи да види, че целият му "превес" е измислен от шутовете му. Неговите телевизии и медии години наред имаха един поръчител - самият той. Той се отрови със собствената си лъжа.
Путин няма никакъв морален превес - над никого. Преимуществото му е само във военната сила. Но за да се реализира това преимущество, е необходима ясна мисия, осъзнаване на правотата. Ясната мисия и осъзнаването на правотата в тази война е само у украинците. Вероятно Путин сега е изправен през избора да пусне или не в ход цялото разрушително оръжие, с което разполага. Това ще донесе още смърт и страдания и по същество няма да промени нищо.
Неговата война с реалността трябва да остане негова лична работа. Искаш да живееш озлобен към целия свят - живей колкото искаш. Но със сила, манипулации и лъжа натрапи своето присъствие на руския народ. Много години той постигаше своя "рейтинг" с всички достъпни му начини. Със сила и заплахи свърза със себе си руското общество, като обезцени идентичността на собствения си народ, който заедно с украинците воюваше в една обща и справедлива война.
Той отрови не само себе си, но и Русия. Путин предопредели това презрение, с което всички в света ще гледат не само на него, но и на нас - руснаците. Още дълги години няма да можем да убедим света в това, че "ние не сме такива", че това "не сме ние". Още дълги години след Путин ние ще трябва да изграждаме обществена система, свободна от политически декорации и фикции.
Русия загуби тази война морално, започвайки я. Независимо от събитията на бойното поле Русия загуби тази война като политическа, икономическа и обществена единица, като страна, като част от света. Някога думата "война" свързвахме с Великата отечествена. Сега тази дума има съвсем друго значение. Война без уточнения и прилагателни - това е война, която той започна и направи мен и всички руснаци отговорни за създадената от него катастрофа.
"Само да няма война" - думите, които Путин каза и забрави