Докато стоеше пред завода „Горки“ в Нижни Новгород в началото на декември и заобиколен от работници в сини якета, руският президент Владимир Путин засегна историята на региона. Той напомни как доброволци от Новгород са помогнали на Московското княжество да преодолее т.нар. „Смутно време“ в началото на 17 в. „Oбединената, централизирана и силна Руска държава започнала да се развива бързо“, отбеляза държавният глава и призова работниците да последват същата традиция. „С помощта на хора като вас, Русия ще продължи да се движи напред“, каза пред работниците Путин. В отговор, един от слушащите заяви, че „всички наоколи Ви подкрепят“, но това е по-скоро ангажимент, никой не се изненада.
На икономическия фронт, руската автомобилна индустрия наистина се движи напред, макар и бавно. След две тежки години, икономиката тръгна нагоре през 2017 г. Умелата финансова политика постигна това след рязкото падане на цените на горивата и санкциите срещу Русия. Централната банка доведе инфлацията до под четири процента след като тя бе над 16% през 2015 година. Бюджетната дисциплина успя да удържи дефицитите в нормални нива. При все това задвижваната от продажбата на нефт икономика бе в трудна ситуация дори преди рецесията. През 2013 година, при цена от 100 долара за барел, руският Брутен вътрешен продукт отчете ръст от само 1,3%. Тази година (2017 г. – бел.ред.) ще бъде под два процента, а без реформи Световната банка предрича да продължи да пада.
Тази икономическа ситуация представлява един от проблемите за Путин по време на подготовката му за президентските избори. Такъв нисък ръст скоро ще започне да се превръща в стагнация и укаже негативно влияние върху стандарта на живот, според експерти. Едно от нещата, които донесоха политически дивиденти за Путин по време на първите му два мандата бе среден ръст на БВП от 7%. След като изкара един премиерски мандат и се върна на президентския пост през 2012 г., Путин започна да насочва погледа на хората от икономиката към външната политика.
От изключително значение ще е каква програма ще предприеме Путин след изборите. „Всеки нов мандат има нова програма“, заяви Александър Ивлев, собственик на счетоводна фирма. Народните представители са съгласни от нуждата за промяна в икономиката, но между тях има разногласие. Наталия Орлова, главен експерт-икономист от банковия сектор, обобщи ситуацията по следния начин: „Има стратези и тактици. Според едни са нужни широкомащабни, структурни реформи, докато другите смятат, че такива огромни и бързи промени няма да свършат работа, като вместо тях трябва да се предприемат малки стъпки на изменение на системата“. Първият начин е защитаван от Алексей Кудрин, бивш финансов министър, докато втория намира подкрепа в кръга хора около сегашния министър Максим Орешкин.
Въпреки че двете групи работят в тясно сътрудничество, техните приоритете се различават. Стратезите смятат, че са нужни дълбоки промени в институциите защото само така би се съживила икономиката. Те говорят за рефинансиране на правоприлагането, пренасочване на средства от сферите на отбраната, образованието и здравеопазването, както и намаляване на държавната намеса в икономиката. От своя страна тактиците искат просто да подобрят начина на работа на институциите без да се прилага радикална промяна. Малки неща като по-добре обучен и действащ персонал, по-висока ефективност и по-предсказуема бизнес реда с цел намирането на инвестиции. „Няма да има голям план, защото големите планове не работят в наши дни“, отбеляза Орешкин.
Правителството се надява, че постепенните промени ще доведат до по-разнообразно развитие и по-широка гама на продуктите. Нова фискална система, имитираща тази в Норвегия, има за цел да откъсне икономиката от зависимостта от нефта. А когато цената на суровия петрол се вдигне, допълнителните средства ще бъдат използвани за създаването на резерв, който бе изразходван в последните години. Междувременно няколко нови лица, назначени от Путин, помогнаха за подобряване на рейтинга на Русия в класацията на Световната банка. Страната е поставена на 35-то място що се отнася до бизнес рейтинг, като през 2012 тя заемаше едва 120-то.
Все пак само това не е достатъчно за да се осигури летящ старт на икономически разстеж. Защото след успехите във второто тримесечие на 2017 г., в третото отново се стигна до спад. Въпроси от типа на „какви ще са новите американски санкции срещу Русия“ и как те ще бъдат приложени отказаха доста възможни инвеститори. Вътрешните инвестиции зависят твърде много от държавата. Около 90% от новиците капиталовложения през 2017 г. са дошли от три големи инфраструктурни проекта – строежа на петролопровод от Сибир към Китай, възстановяване на Москва и издигането на мост между Русия и Крим. Така нужната за Путин по-висока скорост на развитие на икономиката изглежда е трудна за намиране.
The Economist
