Две компании, свързани с американския милиардер Робърт Мърсър, който е един от най-големите дарители в кампанията на Доналд Тръмп за президент, както и Facebook – това е невероятната история, разказана от журналистката Карол Гадуоладър в рубриката "Наблюдател" на авторитения британски ежедневник The Guardian за това как Brexit и Тръмп начело на САЩ станаха реалност.
Какво?
Това е един от въпросите, които се поставят на първо място, когато говорим за т.нар. обърната пирамида – най-популярният метод за писане на статии. В случая "какво" касае уникална стратегия - поведенческо микротаргетиране, която най-вероятно е помогнала решаващо за реализацията на Brexit, а нищо чудно и за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ. По същество стратегията представлява следното – събиране на необятна база данни за милиони и милиони потребители на Facebook от две свързани компании за анализ на информация (AggregateIQ и Cambridge Analytica), поели предизборните кампании за излизане на Великобритания от ЕС и тази на Доналд Тръмп за Белия дом. Събирането на данни е ставало чрез анкети, в които са участвали хора с профили във Facebook и на които се е плащало за участие. Едно от условията за участие обаче е било те да дадат достъп до своите профили в социалната мрежа. А оттам насетне за организаторите на анкетата е било достатъчно лесно да събират данни и за приятелите на съответните участници – без Facebook да попречи по какъвто и да е начин за това.
Но не е само Facebook. Организаторите на кампанията за Brexit – Vote Leave, които помагат и на Тръмп в изграждане на дигиталната му стратегия за изборите в "няколко ключови щата" (бел. ред. - припомняме, че Тръмп спечели вота благодарение на повечето спечелени щати, а не на абсолютен брой гласове), напълно легално купуват огромни бази данни и от други места. Например – от каталози за абонамент към медии до такива за самолетни пътувания т.е. в много широк диапазон. И след това невероятният по своя обем масив от информация се използва, за да бъдат убеждавани потенциални гласоподаватели да гласуват или да не гласуват в подкрепа на Vote Leave и на Тръмп. Това става чрез военни методи за психологическо въздействие – първо се прави съответен профил на целта т.е. гласоподавателя, като се отчитат неговите интереси и склонности в много широка палитра. След това се прави оценка доколко той може да бъде повлиян да вземе решение на съответните избори в подкрепа на конкретна платформа. И накрая потребителят бива "атакуван" онлайн – чрез подходящи визуални и текстови съобщения т.е. такива, на които по-лесно би повярвал заради убежденията си. Конкретен пример – онлайн данните за даден гласоподавател сочат, че той има афинитет по темата "патриотизъм". Тогава той бива "облъчван" с изображения и информация на мигранти, които "наводняват" неговата родина - дори това да не е точно обективната истина. Всеки ден, многократно и строго индивидуално. И така се повишава вероятността съответният гласоподавател да откликне на съответното политическо послание.
Добавете следната стратегия – отново чрез подходящи визуални и текстови послания, идващи под формата на "случайно" открити от самия потребител в интернет, се въздейства негативно върху склонноста му да подкрепя кауза. Например – умерен привърженик на демократите в САЩ т.е. на Хилари Клинтън бива засипван от съобщения за нейни недостатъци. Най-сериозният компромат срещу Клинтън беше този с имейлите, които нейната сътрудничка Хума Абедин е записвала на личния си компютър, докато Клинтън беше държавен секретар на САЩ. Явно нарушение на правилата, разкрито от тогавашния директор на ФБР Джеймс Коми малко преди фактическия финал на предизборните кампании. Действие, което самият Тръмп бурно одобри в свои изяви в Twitter през есента на миналата година. А през тази година Коми беше уволнен – официално защото не се справя с работата си и казал пред Конгреса, че откритите мейли със секретно съдържание на Клинтън са 12, а не 2, както всъщност било.
Ключът на поведенческото микротаргетиране е да бъдат намерени емоционалните фитили, които ще разпалят желанието и ще мобилизират съответните групи гласоподаватели да действат или да не действат. Умножете тези стратегии за въздействие по стотици хиляди, дори милиони гласоподаватели в среда, в която е ясно, че два политически субекта със своите две каузи имат доста изравнена подкрепа – така, както беше по отношение на Brexit и по отношение на битката Тръмп – Клинтън. И тогава се оказва, че който "убеди" един сравнително малък процент от принципно колебаещи се гласоподаватели, той печели!
Прочетете и ВТОРАТА ЧАСТ от историята и научете КОИ са хората, разработили и използвали тези методи в подкрепа на Тръмп и Brexit.