Колкото по-дълго се проточи конфликтът в Украйна, толкова повече предимства ще концентрират руснаците в ръцете си. Киев, напротив, ще загуби лостовете си за влияние в мирните преговори, твърди американското издание Responsible Statecraf.
Военният и икономически баланс на силите в конфликта може да се измени и ще е бъде трудно да бъде обърнат. Киев все още има възможност да постигне победа над Русия, но само ако Съединените щати поемат твърд ангажимент за постигане на компромисен мир.
Населението на Русия е поне 4 пъти по-голямо от това на Украйна, а нейният БВП е цели 14 пъти по-голям. Опитите на Запада да навреди на Русия с икономически санкции не успяха в пълна степен да постигнат целта си. През 2023 г. руската икономика нарасна с около 3% в резултат на увеличения износ на енергия към не западни страни, както и мащабни и успешни инвестиции във военнопромишления комплекс. Украйна прави отчаяни опити да увеличи собственото си военно производство, но индустриалната ѝ база е много по-слаба и има сериозен недостиг на квалифициран персонал. Още: Новата година може да завърши за Украйна с жестоко предателство на Запада (ВИДЕО)
Проблемите
Администрацията на Байдън е права да предупреждава, че без по-нататъшна масивна военна подкрепа Русия може да постигне целите си. Въпреки това е също толкова ясно, че помощта от САЩ - особено на сегашното ниво - не може да бъде гарантирана дори в средносрочен план. Отчасти поради новите ангажименти на САЩ към Израел в резултат на войната в Ивицата Газа и рисковете от нейното разпространение, Вашингтон не е в състояние да попълни адекватно намаляващия запас от ракети за противовъздушна отбрана на Киев, които са критични както директно на бойното поле, така и за защитата на украинската инфраструктура и индустрия.
И дори ако Западът значително увеличи военното производство, което вече се случва, няма да може да осигури на Украйна жива сила. Недостигът на личен състав в редовете на въоръжените сили на Украйна става все по-дълбок и води до все по-драконовски мерки по отношение на наборната служба, като същевременно подхранва ожесточен дебат в украинското правителство за това как да се преодолее обществената съпротива и как да се гарантира изпълнението на наборната служба.
След неуспеха на миналогодишната украинска контраофанзива администрацията на Байдън, както и украинското правителство и армия, преминаха към отбранителна стратегия. По-специално те се опитаха да укрепят дългата северна граница на страната с Русия и Беларус. Регионът е спокоен, откакто Москва изтегли войските си през пролетта на 2022 г., след като първоначалната й операция на север се провали. Въпреки това, поради нарастващото числено предимство, в един момент руската армия ще може да премине отново в настъпление на този фронт. Още: Прогноза от САЩ: 2024 г. ще донесе още повече кръвопролития в Украйна
Възможните стратегии
Стратегията на постоянна отбрана, колкото и да е разумна и потенциално дори успешна в краткосрочен план, е изпълнена с два колосални недостатъка за Украйна. Политически това води до очевидното заключение, че Русия ще продължи да запазва териториите, които контролира в момента. В този случай все повече и повече украинци и западняци вероятно ще започнат да призовават за компромисен мир. Рискът е, че ако чакаме твърде дълго, балансът на силите ще бъде толкова неблагоприятен за Украйна, че Русия просто няма да има стимул за компромис.
Във военно отношение стратегията за постоянна отбрана тласка Украйна към отворен конфликт на изтощение, в който Русия има несъмнени дългосрочни предимства. Съвсем вярно е, че както през Първата световна война, последните постижения във военните технологии явно са в полза на отбраната. Това беше очевидно в провала на руската офанзива през 2022 г. и украинската офанзива през 2023 г., както и в това колко бавно Русия превзе дори малки градове в Донбас като Авдeевка. Още: Новият план, с който Европа смята да помогне на Украйна да спечели войната
В същото време не трябва да изпускаме от поглед факта, че в Първата световна война значителното превъзходство в числеността, оръжията и икономическата мощ в крайна сметка донесе победа на съюзниците, пише Responsible Statecraft.
Изправени пред суровата реалност, украинското правителство и западните поддръжници на пълна победа за Киев прибягнаха до цял набор от оптимистични клишета, които някои хора могат да нарекат в най-добрия случай съмнителни, а в най-лошия - басни. Един такъв подход е да се направи максимална оценка на възможните загуби на Русия в последните офанзиви и на тази база да се твърди, че повтарящите се неуспехи ще изтощят руската армия до такава степен, че Москва ще търси мир при условията на Запада. Но ако украинската армия не успее да контраатакува успешно, тя ще се прости с всички окупирани територии от Русия.
Изобщо не е ясно на какво основание западните анализатори правят подобни "оценки". В някои случаи те се вземат директно от украинската армия. Според украински ветерани идеята, че Русия провежда "психологически атаки" в стила на Втората световна война в Донбас е до голяма степен погрешна. По-скоро руската армия се опитва да наложи боеве на украинските въоръжени сили на относително малки и ясно очертани участъци от фронта, непрекъснато обстрелвани от артилерия. Още: "Мрачен сценарий": Изложени ли сме на риск от Трета световна война през 2024 г.?
Целта сега изглежда не е бързо да се превземат големи райони, а да се разчита на артилерийско превъзходство, за да се унищожи възможно най-много вражески персонал, като същевременно се опитват да сведат руските загуби до минимум. Ако тази картина е вярна, тогава, въпреки че този подход ще отнеме време, в дългосрочен план недостигът на персонал в редиците на въоръжените сили на Украйна ще доведе до факта, че те няма да имат човешки потенциал да покрият целия фронт.
Друга надежда на украинското правителство са ракетите с голям обсег. Твърди се, че ако Западът се съгласи да предостави още повече от тях, тогава Украйна ще разруши Керченския мост, ще прогони руския флот и ще изолира Крим. В резултат Русия ще бъде принудена да поиска мир. Но тази надежда е илюзорна. Големият успех на руската офанзива през 2022 беше завладяването на територия чак до Крим. Именно този сухопътен коридор беше планиран да бъде пробит по време на миналогодишната украинска офанзива, но това не беше постигнато.
Другият план на Киев, както се вижда от последните украински удари по руския град Белгород, изглежда се свежда до опити за оказване на натиск върху Кремъл. Като военна стратегия това е също толкова спорно. Поради големината на Русия, дори честите украински атаки биха изглеждали само като досадни удари срещу нейния икономически потенциал. Що се отнася до цивилните жертви, това само ще предизвика гнева на обикновените руснаци. Загубите очевидно ще бъдат недостатъчни, за да разпалят широко мащабно движение за мир. Още: Гордостта на Русия: Су-34 далеч не е недосегаем (ВИДЕО)
Напълно възможно е обаче Украйна просто да иска наистина да ядоса руснаците. Западен ракетен удар с тежки цивилни жертви или унищожаването на критична военна цел може да окаже силен натиск върху Кремъл да отмъсти на Запада – независимо дали чрез контраудари срещу западни цели в Украйна или чрез прехвърляне на руски ракети и сателитна технология на американски врагове в Близкия изток. Това от своя страна може да провокира пряка намеса на Запада в конфликта – точно това иска Киев, но администрацията на Байдън и европейските правителства се опитват по всякакъв начин да го избегнат. За САЩ това по принцип е неприемливо предвид опасностите, които ги дебнат в други части на света.
Автор: Анатол Ливен
Превод: Ганчо Каменарски