С наближаването края на лятото Европейският съюз ще трябва да се справи с редица важни въпроси. Бюрократите в Брюксел ще бъдат изключително заети с преговорите относно излизането на Обединеното кралство от блока, с опитите на някои държави членки от Източна Европа да приложат антидемократични инициативи и с работата по реформите в еврозоната. Ето и някои от основните теми, които ще бъдат основни за ЕС през следващите месеци:
Преговорите за Брекзит
Обединеното кралство и ЕС ще проведат още три кръга от преговори за Брекзит преди срещата на върха през октомври. Именно тогава лидерите ще трябва да дадат своето съгласие за започването на втората фаза, посветена на това какви ще бъдат отношенията между двете страни след март 2019г.
Но вече има съмнения за това дали ще бъде постигнат достатъчен прогрес дотогава по първата фаза, засягаща въпросите за това как Лондон ще защити правата на европейските граждани и финансовите задължения на Великобритания към блока. Ако не се спази този график, то се увеличава шансът Обединеното кралство да напусне ЕС без сделка. А това би означавало никаква основа за бъдещо търговско споразумение и никакъв преходен период: нещо, което нито една от страните не иска.
Това прави следващите няколко седмици изключително важни. Британското правителство ще публикува документите, които ще разкрият неговата позиция по редица въпроси, докато преговарящите от двете страни се опитват да постигнат съгласие по сложни въпроси като границата между Северна Ирландия и Република Ирландия и ролята на Съда на Европейския съюз след Брекзит.
Върховенството на закона
През следващите месеци Полша може да бъде наказана от ЕС след провеждането на първото в историята на блока разследване на държава членка за нарушаване на върховенството на закона. Европейската комисия заяви, че миналия месец е било оказано прекомерно политическо влияние върху съдебната система в Полша. През юли Комисията изпрати на Варшава „официално уведомително писмо“, давайки на правителството един месец да отговори. Следващата стъпка ще включва окончателно предупреждение под формата на „обосновано становище“, след което може да бъде заведено съдебно дело.
Сблъсъкът между регулациите на ЕС и плановете на полското правителство да отслаби независимостта на съдебната система показва появата на нов разлом между Източна и Западна Европа. Освен това случващото се е изпитание за демократичните стандарти на блока. Едва ли въпросът ще бъде разрешен скоро и през следващите месеци това може да се превърне в ключова тема между ЕС и някои от държавите членки, докато блокът се опитва да балансира преговорите за Брекзит.
Реформите в еврозоната
През последните месеци вече започнаха дискусиите за това как да се реформира еврозоната, след като беше даден начален тласък с избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция. Засега няма консенсус между 19-те държави членки на еврозоната за това дали и как да се назначи министър на финансите, да се определи бюджет или да се създаде регионален Валутен фонд. Но се очаква преговорите да наберат скорост след изборите в Германия през септември. Засега най-голямата икономка в ЕС отхвърляше призивите за по-нататъшна фискална интеграция, но канцлерът Ангела Меркел изрази своето желание да обсъди допълнително тези въпроси в бъдеще.
Лидерите на държавите в еврозоната и финансовите министри многократно подчертаваха, че валутният съюз трябва да бъде променен за да се преодолеят бъдещи финансови сътресения. Дали ще има по-голяма интеграция в областта на банковия съюз и финансовите регулации ще зависи от политическите ограничения на държавите членки, както и от техните приоритети.
Контриол на инвестициите
Още септември Европейската комисия може да направи предложения относно възможните начини за по-добро следене на инвестициите от трети държави в ЕС. Това се наложи след призивите на лидерите, включително на Макрон, да се предприемат действия, така че индустриите на блока да бъдат защитени от придобивания от чуждестранни компании.
Разделението за това дали блокът трябва да предприеме по протекционистки подход остава дори когато държавите членки се борят с набиращия сила популизъм, подкрепян от гласоподавателите, които се чувстват изостанали от глобализацията. Някои от лидерите настояват, че ЕС трябва увеличи защитните си механизми, за да попречи на чуждестранни компании да придобият европейските индустрии. Според други обаче това ще бъде крачка назад спрямо поетия ангажимент за поддържане на отворен пазар, особено в момент, когато Европа иска да бъде глобален лидер в свободната търговия.
Ситуацията около Гърция
Преговорите за третия преглед на спасителните мерки за Гърция трябва да започне по-късно тази година, с надеждата разговорите да приключат и да бъдат предоставени дови заеми до януари. Най-вероятно обаче процесът ще се проточи, особено по отношение на въпроси като реформите в енергийния сектор и правителствените разходи за социални облаги.
След изборите в Германия вероятно отново ще бъде повдигнат въпроса за участието на Международния валутен фонд (МВФ)в спасителните програми за Гърция. Макар че МВФ се съгласи да отдели повече средства за Атина, това ще стане само при условие че нейните европейски кредитори облекчат дълга на страната: стъпка, на която Германия не е съгласна.
Гърция се надява, че ще успее да приключи спасителната си програма успешно по това време 2018г. Това означава, че следващите няколко месеца ще се критични за определянето на пътя за завършването на програмата и за това какво ще последва след това.
Bloomberg
