По поръчка на "президента" на арменския анклав от проруски сепаратисти в Карабах Араик Аратюнян, бившият главен прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Луис Морено Окампо публикува доклад с гръмко заглавие: "Геноцид на арменците през 2023 г.".
Окампо напусна поста си още през 2012 г. и оттогава световните медии споменават името му само в контекста на корупционни скандали, в които е замесен, както и във връзка с прикриването на престъпни интереси. Въпреки това "експертното становище", изготвено само за 9 дни, привлече вниманието на редица световни медии - за него писаха The Washington Post, CNN, Forbes, ABC News, Associated Press и редица други издания.
ОЩЕ: Кремъл притиска Карабах да отказва хуманитарна помощ
На доклада на Окампо реагираха не само медиите, но и действащи юристи и правозащитници. Най-аргументираният анализ беше направен от Родни Диксън, експерт по международно право, с опит по казуси в страни като Афганистан, Кения, Великобритания, Грузия, Великобритания, Египет, Грузия, Сирия, Судан, Руанда, Югославия и др.
Експертна реакция
Становището на Диксън представлява особен интерес, тъй като той е специалист по обвинения за потенциален геноцид. Докато единственото дело, което Окампо е довел докрай през 9-те си години като прокурор в МНС, е обвинението срещу лидера на паравоенна групировка в Конго Томас Лубанга. А този казус е свързан с какво ли не друго, но не и с геноцид.
Коментарът на Диксън е от 5 точки с изключително правна аргументация. Най-важната теза е тази, в която експертът убедително доказва, че за "геноцид" не може да става и дума от гледна точка на международните норми.
Определението за "геноцид" предполага наличието на два съставни елемента: "физически" (извършване на конкретни действия) и "ментален" (намерение за унищожаване на група хора). В доклада "Окампо" и най-вече в решенията на Международния наказателен съд, на които той се позовава, липсват и двата съставни елемента. "Обвинението в геноцид е неоснователно", констатира Родни Диксън.
ОЩЕ: Има ли риск от нова война между Армения и Азербайджан?
Защо?
Друг важен момент, върху който акцентира Диксън, е "очевидната избирателност по отношение на "фактите" в доклада". Диксън пояснява, че Окампо говори за измислен "геноцид" заради блокирането на основното трасе за хуманитарни доставки към Карабах - Лачинския път. Но бившият прокурор умишлено пропуска да спомене съществуването на друг маршрут, който би могъл да се използва за хуманитарни доставки - пътя "Агдам - Ханкенди", който минава през азербайджанска територия.
Интересен факт е, че турското външно министерство вече реагира по темата с Лачинския път (коридор). "Турция следи отблизо дългогодишните дебати за Лачинския път и разбира основателните опасения на Азербайджан по въпроса. За съжаление, опасенията, изразявани от Азербайджан от доста време, не бяха взети под внимание и в резултат на това Азербайджан предприе мерките, които смята за подходящи в рамките на своите суверенни права", се казва в изявление на турското външно министерство, цитирано от БТА.
Според Турция няма оправдание за критиките срещу Азербайджан във връзка с Лачинския коридор, като в изявлението на турското външно министерство се добавя, че Баку полага "максимални усилия" за добронамерено отношение при хуманитарни случаи, включително медицински транспорт. "Нашето очакване от Армения е да избягва провокативни стъпки, да признае териториалната цялост и суверенитета на Азербайджан, да подкрепи използването на [пътя] "Агдам-Ханкенди" и други алтернативни начини за задоволяване на нуждите на арменското население в Карабах, както и да подкрепи усилията за реинтегриране на арменското население на Азербайджан", посочват от турското външно министерство.
Подобна пристрастност и некомпетентност на Окампо според Диксън може лесно да се обясни с ангажиментите му пред арменските сепаратисти. На 29 юли 2023 г. Арутюнян се обръща към Окампо с молба да коментира ситуацията в Карабах - това е публичен факт. Само 9 дни по-късно бившият прокурор изпълни "поръчката" на подкрепяните от Кремъл сепаратисти. Забележително е, че бившият прокурор на МНС, който с голям зор за 9 години е приключил едно дело, е успял да се ориентира в ситуацията в Карабах само за 9 дни.
"Не бива да се допусне рязкостта на доклада да вбие неоправдан клин между стремящите се към мир правителства на Армения и Азербайджан", категоричен е Родни Диксън.
Въпреки това властите в Ереван не се вслушват в думите на водещия експерт в областта на международното право. На 11 август 2023 г. Армения поиска от Съвета за сигурност на ООН да свика извънредно заседание по темата. Единственият повод за заседанието е докладът "Окампо", квалифициран от водещия световен юрист Родни Диксън като фалшифициран.
ОЩЕ: Армения иска ООН да се занимава с Нагорни Карабах
Очевидно е, че нито Арутюнян, нито премиерът на Армения Никол Пашинян ще спечелят от допълнителното напрежение в политическата обстановка в Южен Кавказ. Парадоксално е, че единственият печеливш от поръчания доклад и последвалия фарс с "извънредното заседание" на Съвета за сигурност на ООН е Москва. Световните медии предупреждават за това от началото на годината насам.
"Режимът в Русия манипулира арменското малцинство в азербайджанския Карабах, за да доразпалва етническите конфликти в Южен Кавказ…", коментира американският вестник The Washington Times.
Според изданието този сценарий напомня на други псевдоетнически конфликти, които "Кремъл е фабрикувал през годините в Грузия, Молдова и Украйна, за да запази сферата си на имперско влияние".
Според редица украински медии, руският президент Владимир Путин "използва арменските сепаратистки марионетки в Карабах за собствените си цели, точно както навремето правеше с осетинците и абхазците в Грузия и поддръжниците на "руския мир" в Крим и Донбас".
Заиграването със сепаратистките настроения в Карабах, според анализа на румънското издание на американското списание Newsweek, "позволява на Москва да продължава да поддържа военно присъствие в Южен Кавказ": "Точно както го прави от години в отцепилия се от Грузия регион Южна Осетия или в контролираната от Русия Източна Молдова (Приднестровието - б.р.)".
"Публикацията трябва да насърчи международната общност да удвои усилията си за постигане на траен мир между Ереван и Баку в съответствие с международното право”, гласи красноречивият призив на Родни Диксън, обобщаваш казуса с доклада "Окампо".
Мир в Нагорни Карабах: Армения се кланя на руския цар, Азербайджан - не
Автор: Игор Чаленко, политолог, ръководител на Центъра за анализи и стратегии (Киев, Украйна)
