Британските санкции срещу руснаците подкопават върховенството на закона, тъй като изискванията за налагането им са умопомрачително ниски. Освен това тези ограничения работят в полза на Путин, затвърждавайки у руснаците идеята, че Западът ги наказва всички. Това е основата на анализ, публикуван в британското издание The Spectator*.
"Не виждам нито един облагодетелстван от този безумен военен конфликт. Невинни хора и войници умират всеки ден. Това е недопустимо", написа руският милиардер Олег Тинков на страницата си в Instagram на 19 април 2022 г., по-малко от два месеца след като руският диктатор Владимир Путин стартира своята "специална операция" в Украйна. 634 000-те последователи на Тинков бяха изумени, когато прочетоха антивоенната му декларация: "Генералите се събуждат с махмурлук и осъзнават, че имат скапана армия. Разбира се, има идиоти, които рисуват буквата "Z", но 10% от всяка страна са идиоти. 90% от руснаците са срещу това братоубийство... Спрете това клане."
На следващия ден представители на Путин се свързаха с бизнес директорите на твърде приказливия магнат и заплашиха да национализират банката му, освен ако той не продаде акциите си за 3% от реалната им стойност. Шест месеца по-късно Тинков се отказа от руско гражданство: "Не мога и няма да бъда свързан със страна, която е започнала военен конфликт с мирния си съсед и убива невинни хора всеки ден".
И все пак британското правителство санкционира Тинков и го обвини в "облагодетелстване от руското правителство" за притежаване на предприятия "от стратегическо значение" за руската държава. "Всъщност този непредубеден предприемач изобщо не е олигарх. Състоянието му е в пивоварни, производство на храни, напреднали технологии и банкиране. Той е един от многото богати и дори обикновени руснаци, които по погрешка са били уловени в мрежата на санкциите на ЕС и Обединеното кралство", смята авторът на анализа*.
Правителството на Обединеното кралство санкционира 1471 руснаци, за които има "реални основания да подозира", че са замесени или в дестабилизиране на Украйна като заплаха за нейната независимост или получава финансова печалба от подкрепата за руското правителство.Но налагането на санкции даде на британските министри, а не на парламента, безпрецедентни правомощия и направи невъзможно съдилищата да разглеждат личните дела на санкционираните без надлежен процес. Последицата от това е, че банковите сметки на много обикновени руски граждани са замразени, без да се стигне до съд. Сред тях са директорът на лондонско училище, който се оказва руснак, и бившата съпруга на руски бизнесмен, въпреки че са разделени от 15 години. Руските магнати, които нямат държавни договори с руското правителство, са принудени да живеят с ограничени месечни суми и да чакат с години санкциите да бъдат премахнати. "Санкциите срещу много руснаци и някои олигарси са дискриминационни. Просто британският кабинет прие решението на Европейския съюз на доверие", ми каза Стивън Кей, старши адвокат с ранг "съветник на кралицата".
Последствията от тази практика за нарушенията на върховенството на закона са наистина плашещи. Решенията за наказване на конкретно лице в случая се основават на решението на изпълнителния орган - някакво министерство, а не на решение на съда. А качеството на доказателствата, необходими за вземане на решение, е изумително ниско. Много от случаите, които оправдават и прилагат санкциите на ЕС, съдържат абсурдно минимални стандарти за доказване – публикации в социални медии от някакъв вид, онлайн публикации, препечатани новинарски статии и корпоративни уебсайтове. Термини като "свързан с", "близки връзки с" и "сподвижник на Путин и Кремъл" се използват широко като критерии за налагане на санкции на конкретни лица. Разследвам и пиша за олигарси през последните 20 години и никога не бих се съгласил с такова ниско ниво на доказателства.
Както ми каза специалистът по икономическите санкции Робърт Далинг, "нивото на "разумно подозрение" е много по-ниско от стандарта за доказване в наказателни процеси (където съдебното жури трябва да е сигурно във вината на обвиняемия отвъд "разумно съмнение"). Това ниво също е значително по-ниско от гражданския стандарт на доказване (където съдът трябва да е сигурен във вината на обвиняемия въз основа на значително количество вероятности)".
Юристи и дори антипутински активисти са все по-загрижени за произвола и беззаконието на тази практика. "Като подкрепя Украйна, Обединеното кралство би трябвало да подкрепя върховенството на закона. Но всъщност то го подкопава", каза старши адвокат Стивън Кей и добавя: "Ситуацията напомня Втората световна война, когато обикновените германци, а не нацистите, бяха интернирани единствено, защото са германци. Губим от поглед защо се застъпваме за Украйна и чувството за баланс в легитимността. Трябва да бъдем по-селективни при налагането на санкции. Нашето правителство налага ограничения и на анти-Путин руснаците. Това е опасно за тези хора, тъй като ако оспорват тези решения с мотива, че всъщност са антипутински, тогава ще се изложат на обвинения в самата Русия. Освен това руснаците смятат, че всички санкционирани поддържат Путин, което в действителност често не е така".
Правителството на Обединеното кралство също изрази интерес към конфискуване на замразени руски активи и използването им за увеличаване на финансовата и военна подкрепа за Украйна. До момента не са правени промени в действащото законодателство в тази насока. Канада, например, промени своите закони за санкции, за да включи разпоредби за конфискация на активи. Сега канадските власти могат да се обърнат към съда за решение за окончателна конфискация на замразените активи. От канадски съд обаче не се изисква да решава дали е имало някакво нарушение или дори дали въпросните активи идват от законни източници.
Подобни действия в Обединеното кралство биха били изключително наказателни и поразително подобни на начина, по който руската държава конфискува активите на ЮКОС, защото неговият собственик Михаил Ходорковски финансира опозицията срещу Путин. Антикорупционни активисти като Грета Фенер, ръководител на Базелския институт за управление, фондация, която разследва олигарси и финансови престъпления, категорично се противопоставят на правилото за конфискация, дори ако мотивът е да се съберат средства за възстановяване на Украйна. "Конфискуването на активи без доказателство, че те са доходи от престъпление, е подобно на експроприация. Това се прави от диктатори, а не от демокрации, които поддържат върховенството на закона и международно признатите човешки права. Финансовата подкрепа за Украйна е жизненоважна и спешна. Но ако западните правителства подкопаят собствения си ангажимент към върховенството на закона, за да получат тези пари, тогава те нарушават самите принципи, които Украйна се бори да поддържа", ми каза тя.
За санкционираните руснаци – поддръжници и врагове на Путин – замразяването на техните активи без възможност за оспорване на доказателствата в съда е подобно на сталинските показни процеси от 30-те години на миналия век. "Това е много опасна тенденция - ми каза един санкциониран руски бизнесмен. - Бяхме признати за виновни от Запада без съдебен процес и без възможност да оспорим истинността на обвиненията срещу нас."
Министерството на външните работи на Обединеното кралство казва, че всяко лице под санкциите "има право да ги оспори и има законен начин да направи това". В най-добрия случай това е много далеч от истината. "Санкционираното лице може да поиска от министъра да промени или оттегли решението си. Така министерският контрол ще бъде окончателно завършен. Има и ограничения за разглеждането на делото, които не са в пълния смисъл на закона", ми каза Анна Брадшоу, водещ експерт по санкциите.
За адвокати, които имат смелостта да представляват руснаци под санкции, това е рискована работа. Един от тях получи смъртни заплахи, след като посочи, че тези хора имат право на процесуално представителство и отбеляза изключителната слабост на събраните доказателства срещу руския му клиент. "Чувал съм много критики, включително от политици, за това, че действам от името на хора, които са били заплашени със санкции заради връзката им с Путин. Но хората под санкции имат право на законните си права точно толкова, колкото и предполагаем изнасилвач или убиец, и аз ще продължа да действам от името на хората, независимо колко са нежелани за нашето общество", каза Дейвид Паник.
В частни разговори съдии от Върховния съд изразиха загриженост относно липсата на парламентарен и съдебен контрол върху санкциите срещу руснаците и как Обединеното кралство грубо нарушава разделението на властите между парламента, правителството и съдилищата. Но има още по-сериозна негативна последица от сегашната санкционна политика на Обединеното кралство: тя помага на Путин. "Западът направи огромна грешка, като наложи санкции на толкова много руснаци без ясни доказателства, че подкрепят Путин или финансират конфликта", каза ми опозиционен активист. Путин сега може да обвини Запада, че наказва целия руски народ и нарушава международното право, засилвайки неговите твърдения, че именно Западът се явява агресор, посочва той.
Идеята за санкциите срещу олигарсите беше, че те трябваше да убедят Путин да спре да се бие. Това е напълно нелепа и напълно недомислена стратегия. "Един западен дипломат ми сподели, че трябва да седнем с Путин (руснаците, които са против войната) и да го убедим да отмени "специалната операция". Това само показва пълното невежество на Запада. Просто ще имаме по-голям шанс да се окажем в затвора. Реалността е, че властта в Русия се държи от малка група длъжностни лица, назначени от Путин, предимно бивши служители на КГБ и ФСБ", каза ми санкциониран бизнесмен.
Разбира се, има олигарси, които са явно близки до Путин, подкрепят неговата "специална операция", получават търговски облаги и финансират неговата военна машина. Да, трябва да бъдат наказани със санкции. Но начинът на прилагане на тази политика беше правно съмнителен и политически контрапродуктивен още от самото начало. Както наскоро каза Олег Тинков: "Подкрепям решението на правителството на Обединеното кралство да наложи санкции срещу хора, които са про-Путин или подкрепят неговата "специална операция". Тъжно е, че Лондон погрешно помисли, че съм един от тези хора. Премахване на санкциите срещу мен би било справедливо и би послужило като сигнал, че западните санкции не са насочени срещу всички руснаци, а само срещу онези, които подкрепят Путин".
Пригожин: Санкциите срещу мен са основателни, няма да ги оспорвам
* Автор: Марк Холингсуърт. Автор на "Лондонград - от Русия с пари". Новата му книга "Агенти на влияние – как КГБ подкопа западните демокрации" ще бъде публикувана този април.
Превод: Ганчо Каменарски
