Борис Джонсън, който е много вероятно да стане следващия премиер на Великобритания, обеща, че до 31 октомври страната ще напусне ЕС – дори и без споразумение. Но да нарушава обещанията си е негов запазен стил.
Ако в борбата за премиерския пост на отиващата си Тереза Мей не се случи нещо изненадващо, то Европа трябва да се готви за най-лошото – лидер на консерваторите и премиер на Великобритания ще стане един безпринципен лъжец. През 1988 г. журналистът Борис Джонсън беше уволнен от лондонския „Таймс“ за измислен цитат. 16 години по-късно, когато той вече беше депутат в парламента, той беше изваден от състава на кабинета в сянка, защото излъга ръководството на Консервативната партия във връзка с тогавашната си любовница.
Между тези две събития той прекара пет години в Брюксел като кореспондент на вестник „Дейли Телеграф”, който беше и остава неофициалната библия на Консервативната партия. Тогава Джонсън непрекъснато измисляше или разпалваше истории, опитвайки се да представи Европейския съюз по възможно най-абсурдния начин. Той не е особено загрижен за реализма на тези истории - например, той прогнозира, че ЕС ще въведе еднакви размери за „еврогробовете“ или ще създаде полицейско звено, което да наблюдава изкривяването на бананите. С неговите истории той налива вода на мелницата на евроскептиците от британската десница. Ставайки премиер, Джонсън едва ли би трябвало да се удивлява, че в Брюксел ще се отнасят към него без особена почит.
Това ви звучи жестоко? Но ето какво пише за него Макс Гастингс, редактор на „Дейли Телеграф“ в годините, когато Джонсън работи в Брюксел:“ Може да се спори по това какъв е той – негодник или дребен измамник, но не може да има съмнение в неговата нравствена несъстоятелност, основана на пренебрежението към истината. Ако той стане премиер, е много вероятно той да презира правилата и процедурите. Но той има и по-лоши пороци. Той е страхливец. Пред всяка аудитория той е готов да говори това, което тя иска да чуе; при това само час по-късно, без да се смущава, той може да заяви нещо точно противоположно. За добър човек Джонсън може да бъде смятан само от хора, които не го познават.“ Това пише Питър Келнър от Московски център „Карнеги“.
Все пак и в това мрачно кралство има лъч светлина. Безпринципността на Джонсън може да се оцени като нежелание да бъде скован от твърди идеологически рамки. По време на кампанията преди референдума от 2016 г. Той беше един от главните пропагандатори за напускането на Евросъюза от Великобритания. Но решението за това как да гласува взе в последния момент, като прди това написа две статии за медиите: една за излизане от ЕС, другата – против.
Поради това когато Джонсън гръмогласно твърди, че окончателното излизане на Велкобритания от Евросъюза до 31 октомври е „въпрос на живот и смърт“ , може смело да се предположи, че и след тази дата него не го грози политическа смърт. Дори и ако Великобритания не напусне по това време Евросъюза, Джонсън лесно ще се пренастрои, само за да остане премиер, та дори и в състава на ЕС.
Как може да го направи? Нека се опитаме да си представим как могат да се развият събитията, ако в края на юли Джонсън стане министър-председател. Той ще се опита да преразгледа споразумението за оттегляне от ЕС, което беше разработено от Мей и лидерите на останалите 27 държави-членки. На първо място, Джонсън ще търси отстъпки от ЕС за британската граница с Ирландия. Но ЕС няма да направи никакви значителни отстъпки, освен ако не се съгласи да преразгледа някои формулировки в политическата декларация за отношенията между Великобритания и ЕС в дългосрочен план, съпровождаща основното споразумение. Но такива редакции ще бъдат твърде незначителни, за да може тази версия на споразумението да бъде одобрена от мнозинството в парламента.
В този случай, в края на септември или началото на октомври, Джонсън ще обяви намерението си да изтегли страната от ЕС на 31 октомври без споразумение. Той може да поиска да се запази сегашният търговски режим без мита и граничен контрол и да се предложи обсъждане на търговски въпроси в бъдещите преговори. Но едва ли Брюксел ще се съгласи с това: ЕС живее според ясни правила, които не могат да бъдат отменени по прищявка на определен политик.
Поради това има голяма вероятност, че до средата на октомври Обединеното кралство ще бъде на ръба на Brexit без споразумение, което е изпълнено със сериозни икономически проблеми. За да се предотврати това, новото правителство ще трябва да предприеме няколко важни стъпки.
Струва си да се започне със закона, приет от парламента през април. Това е поправка на Акта за оттегляне от Европейския съюз, според който Обединеното кралство ще напусне съюза на 31 октомври, ако този закон не бъде изменен или анулиран.
Трудно е да се промени законът, но е възможно, ако промяната бъде подкрепена от министър-председателя. Може ли Джонсън да забрави думите си за „на живот и смърт? Напълно. И ето защо: парламентът не може просто да вземе закона и да го промени без подкрепата на правителството, но може ясно да изрази позицията си. И ако перспективата за излизане на Великобритания от ЕС без сделка стане реална, няма съмнение, че парламентът ще направи точно това.
През март Камарата на общините отхвърли възможността за оттегляне от ЕС без споразумение с 312 срещу 308 гласа. Оттогава броят на противниците на излизане без сделка само се увеличава. Седем депутати от Консервативната партия, които се въздържаха от гласуването, дадоха ясно да се разбере, че ще се противопоставят на опитите за излизане от ЕС без споразумение.
Освен това най-малко седем министри от кабинета на Тереза Мей, включително депутатът й Дейвид Лидингтън и министърът на финансите Филип Хамънд, открито се противопоставиха на Brexit без сделка. Като членове на правителството, те бяха принудени да подкрепят плана на Мей на гласуването през март, но при Джонсън най-вероятно ще напуснат правителството и ще бъдат свободни да гласуват за икономически разумно решение.
В края на октомври парламентът може да вземе политическо решение да се откаже от Brexit без споразумение, но без одобрението на премиера Джонсън няма да може да предприеме правни стъпки, за да блокира този сценарий. В този случай Джонсън ще бъде изправен пред труден избор: да се противопостави на парламента или да приеме, че Великобритания ще остане в ЕС след 31 октомври.
Конфронтацията с парламента е опасна за Джонсън. Срещу него може да бъде гласуван вот на недоверие, в който случай премиерството му ще бъде най-краткото в историята (сегашният рекорд от четири месеца бе поставен от Джордж Къннинг през 1827 г.). Джонсън не лъга толкова много и не се стремеше към върховете на властта, само за да я загуби едва за три месеца.
Най-лесният начин да останете на желаната позиция е да се съгласите с мнението на парламента и да оттеглите решението за напускане на ЕС. Това обаче неминуемо ще доведе до разцепление в рамките на Консервативната партия и може да предизвика и вот на недоверие към правителството.
Друга възможност е да се поиска от ЕС нова отсрочка и продължаване на преговорите. Но Брюксел ще се съгласи с това само ако Джонсън, първо, приеме позицията на ЕС по принципни въпроси като ирландската граница, и второ, накара парламента да подкрепи подобна сделка. И едното, и другото изглеждат малко вероятни.
В такъв случай за Джонсън остават два пътя. Първият е да се забави провеждането на нови избори и сформиране на нов парламент. Може би ЕС ще приеме това. Въпреки това, Джонсън може да не иска да поеме риска и да излезе на изборите, без да разреши проблема с Brexit. В края на краищата консерваторите не могат да ги спечелят, тъй като Партията Brexit, която е основана едва през януари тази година, набира популярност - на изборите за Европейски парламент през май тя получи 31% от гласовете. Малко вероятно е тя да постигне подобен резултат в националните избори, но дори и да спечели 10-15% (а тези гласове йизтичат към нея главно от консерватори), за Джонсън това ще означава поражение. Без споразумение с Партията Brexit, за каквото понякога се говори, но което изглежда малко вероятно, изборите просто ще забавят краха на кабинета на Джонсън с няколко седмици.
Вторият и последен начин е да се проведе нов референдум, в който на избирателите да бъдат предложени две възможности: или Великобритания напуска ЕС без сделка, или ще остане член на Европейския съюз. Сега Джонсън, разбира се, се противопоставя на това. Но да не държи на думата си е неговата корпоративна идентичност. Ако промени мнението си, няма да се случи нищо необичайно: той просто ще добави още един ред към внушителния си списък с неизпълнени обещания.
След прочитането на този текст може да изглежда, че е време да се залага на нов референдум, но тази възможност съвсем не е очевидна. По-скоро това е един от възможните начини за излизане от логическата задънена улица, в която британската политическа система може да се окаже през следващите седмици. Дали здравият разум ще надделее над егото на Джонсън и над мнението на парламента е само един от тези въпроси, който поставя пред Великобритания най-сериозната криза след Втората световна война.
Превод: БГНЕС
