В края на тази седмица (бел. ред. - на 4 декември) Италия ще трябва да решава на референдум какво де факто ще е бъдещето на страната. Референдум, който в публичното пространство е известен като конституционна реформа, но всъщност е нещо много повече, коментира „Политико“.
На практика изборът е между вижданията на лявоцентристкия италиански премиер Матео Ренци и италианския политически феномен Бепе Грило. Подобно на българския премиер Бойко Борисов, Ренци заплаши да подаде оставка, ако на референдума Италия му каже "не". Ако вотът се превърне в антиправителствен, то Италия може дори да излезе от еврозоната, смятат немалко анализатори.
Това, което ще бъде гласувано на референдума в Италия, засяга 30% от италианската конституция. Поправките бяха одобрени на ниво парламент, но без необходимото квалифицирано мнозинство от две трети от депутатите. Затова обикновените италианци ще решават дали да бъдат орязани правата на горната камара на парламента им – Сената, дали да бъде намален броят на сенаторите и дали да бъдат увеличени правомощията на централната власт за сметка на местната. Ето и какво точно ще решава Италия на 4 декември:
1. Правомощията на Сената
Според предложението на Ренци броят на сенаторите трябва да бъде намален от 315 на 100. Освен това само определени закони ще трябва да се одобряват и от двете камари на италианския парламент. Не е ясно дали Сенатът ще бъде избиран пряко, но е сигурно, че 74 от сенаторите ще идват от местните парламенти в Италия, а 21 ще са кметове. Последните петима сенатори ще бъдат назначавани от президента.
2. Правомощия на централната власт
Италианците трябва да решат дали да ограничат правомощията на провинциите за сметка на Рим. Това е продължение на реформа, започната през 2001 година. Тогава местните парламенти получиха повече власт, като на практика правят закони във всички сфери, освен по отношение на фундаментални за държавата принципи като например правата на човека и това моментално предизвика колизии с централната власт – дори само защото централната власт може да обжалва пред Конституционния съд местен закон едва когато влезе в сила. Сегашната реформа е „поправка“ на предишната.
3. Изборен кодекс
Косвено италианците гласуват дали победителите на изборите да не получават допълнителни депутатски места, за да се формира стабилно мнозинство – така, както е в Гърция. Това би било плюс за хора като Грило, които твърдо отказват да влизат в коалиции, но не могат да спечелят избори с достатъчно голямо мнозинство, за да управляват сами.
4. В неизвестното
При изборна победа на Грило, съратникът му Луиджи Ди Майо се заканва да направи референдум за или против еврозоната. Това изправя на нокти мнозина, макар че в програмата на партията на Грило няма и намек за такова намерение
5. Бъдещето на Ренци
От самото начало на кампанията за референдума, Ренци превърна резултатът от него в лидерска надпревара. Матео Ренци иска всички реформи да се случат – искат ли обаче и италианците? Последните социологически проучвания сочат, че засега с между 6 и 10% води гласът „не“ пред този на „да“ т.е. Ренци губи. А негова загуба вече кара италианският банков сектор да се притеснява. Според статия на Financial Times осем италиански банки могат да се отзоват в много тежка ситуация, ако Ренци даде оставка. Всичките банки са сравнително малки – Monte dei Paschi di Siena, Popolare di Vicenza, Veneto Banca, Carige, Banca Etruria, CariChieti, Banca delle Marche и CariFerrara. Италианските банки имат проблемни кредити на обща стойност от 360 млрд. евро, а активите им са на стойност 225 млрд. евро – така че дори падането на малка банка може да повлече крак.
