Украйна влезе в 2023 г. изпълнена с надежда. Нейните войски току-що бяха спечелили поредица от стратегически победи, първо в Херсон и след това в Харков, отвоювайки голяма част от загубената територия от руснаците. Изглеждаше, че вярата в бърза украинска победа в западните столици ставаше все по-силна.
В края на януари европейските и американските лидери вече не говореха дали да изпратят западни основни бойни танкове, а колко и кога. Тон даде Великобритания. Тя не само потвърди, че украинските въоръжени сили ще получат страхотния Challenger 2, но и оказа дипломатически натиск върху Вашингтон и Берлин да последват примера на Лондон. Те се поддадоха на британските увещания. При гарантирана доставка на танкове надеждите за предстоящата контраофанзива бяха големи.
Още: Сценариите за Украйна през 2024 година: Пет са най-вероятните
От еуфория към депресия
През 2024 г. настроението вече е съвсем различно. Контраофанзивата на юг не успя да нанесе решителен удар на силите на Путин. Руската икономика устоя на западните санкции, като бързо се милитаризира. Това от своя страна направи възможно осигуряването на непрекъснат поток от боеприпаси към фронта. Междувременно Украйна претърпя едни от най-тежките бомбардировки от началото на конфликта и трябва да мисли как да укрепва армията си с още войници.
Само преди няколко месеца Запада приветства упоритите защитници на Украйна като опора на либералните ценности и свободи, които ценим. Днес западните правителства дават да се разбере, че търпението им е на изчерпване, а с него и готовността им да предоставят военна и икономическа подкрепа на Киев - макар отново западните политически лидери да говорят колко смел пример за демокрацията са украинците.
Да обърнем гръб на украинския народ сега, толкова бързо и след месеци на жестоки битки, е не само знак за морален провал, но и стратегическа грешка.
Съмненията на правителствата относно целесъобразността на сегашната им подкрепа за дълбоко разрушителен конфликт без видим край са разбираеми и по свой собствен начин дори простими. Дори при най-добрия сценарий битките по почти цялата 1000-километрова фронтова линия вероятно ще стигнат до задънена улица в краткосрочен до средносрочен план.
Междувременно западните икономики и бюджети все още се възстановяват от пандемията и енергийния натиск. Глобалните вериги за доставки продължават да се променят, но ситуацията в Близкия изток ескалира и хутите все повече диктуват условията за търговия и преминаване през Червено море. По този начин те нанесоха нов удар на крехката световна икономика: Атаките в Червено море: Цените на петрола и газа - кой губи и кой печели (ВИДЕО)
И накрая, има един очевиден проблем: до една година републиканска администрация може да се върне в Белия дом. В същото време има заплаха американското финансиране за Украйна да спре. Дори настоящата администрация на Байдън трябва да се сблъска с непокорния Конгрес. Междувременно в ЕС прехвърлянето на средства за Украйна беше блокирано от унгарския премиер Виктор Орбан.
Картината изглежда мрачна. Украинската офанзива се провали и по-голямата част от фронта отиде в задънена улица, руската мощ расте, а Запада е разсеян от други проблеми. С по-малките си военни успехи през 2023 година, Киев се оказва в много по-остра ситуация от миналата година.
Още: Идиотското в анализите за Украйна и истинската опасност, работеща за Путин
Надеждата
Ситуацията обаче не е безнадеждна. Украйна увеличава вътрешното производство на оръжия, за да намали зависимостта си от Запада. Зимата благоприятства украинските въоръжени сили по свой начин: Киев ще може да укрепи, защити и консолидира териториалните придобивки, постигнати през изминалата година, докато Русия отчаяно се опитва да продължи напред. И, разбира се, десетки хиляди украински войници бяха обучени в чужбина. Украйна ще може да се възползва от затишието на бойното поле, за да организира тези части в сплотени батальони и бригади, липсата на които се усещаше ясно през лятото на 2023 година.
Москва ще отдели една трета от държавните разходи за военни нужди. Киев няма да може да "изпревари" руснаците, като изстреля повече снаряди от тях. Следователно той трябва да даде приоритет на системите за противовъздушна отбрана и контрабатарейната война, да обоснове необходимостта от прехвърляне на артилерия от европейските запаси и да задържи завоюваните позиции.
Ако това успее, Русия ще разбере, че разчитането на изтощението на противника не работи. Въпреки че изпреварва Украйна и ЕС по военно производство, икономиката ѝ все повече се ориентира към войната. Путин разчита, че Запада ще бъде първият, който ще се поколебае и решимостта му да се пречупи. Ако останем твърди, можем да го откажем от победата и дори да свалим режима му. В противен случай ни очаква руска победа, която през 2024 г. ще завърши не само с разпадането на независима Украйна, но и със смъртта на всички надежди за европейски суверенитет.
Още: САЩ да се събудят веднага: Засилващи се критики заради Украйна (ВИДЕО)
Автор: Робърт Кларк, за The Telegraph
Превод: Ганчо Каменарски
