Дни след началото на инвазията на Русия в Украйна, Западът прие драстичната стъпка да блокират достъпа на Русия до над 300 милиарда долара от нейните валутни резерви. Оттогава измина повече от година и половина и сега западната санкционна коалиция е принудена да се гърчи по всякакъв възможен начин, за да избегне необходимостта да предприеме важни стъпки, които са очевидни от морална гледна точка. Говорим за конфискация на тези активи и използването им в интерес на Украйна.
Официалното оправдание за бездействието на коалицията са определени законови пречки. Но ако те наистина бяха първопричината за такава плахост, западните правителства биха направили всичко възможно, за да ги преодолеят: щяха да съдят за обезщетение съгласно съществуващите закони, щяха да променят законодателството (както Канада направи) и да подкрепят изявленията на влиятелни адвокати, че Москва не може да отиде на съд, след като самата тя е нарушила изискванията на международното право. Още: Замразени руски активи за Украйна: САЩ и Естония с нови стъпки
Димна завеса
Фактът, че това не се случва, доказва, че правните аргументи са само димна завеса за покриване на много по-егоистични причини за предотвратяване на конфискацията на руски активи. Най-важният от тях е страхът, че конфискацията на руски активи ще принуди други незападни страни да изтеглят собствените си резерви и инвестиции от Запада, в случай че един ден бъдат обект на същите санкции.
Това от своя страна може да доведе до дестабилизиране на световната финансова система и по-специално да намали броя на инвеститорите в долари и евро сред мениджърите на резервите на централната банка. Европейската централна банка отправи сериозно предупреждение, адресирано до европейските политици, в което настоятелно препоръча дори да не се облагат с данък европейските компании, получаващи свръхпечалби от блокирани руски активи - и това е максимумът, който санкционната коалиция като цяло е готова да разгледа в момента. Още: Докато Москва не плати репарации на Киев: Г-7 задържа стотици милиарди руски активи
На пръв поглед този аргумент изглежда разумен. Но той се разпада при по-внимателно разглеждане на фактите. Ако незападните правителства можеха да отговорят на конфискацията на руски активи чрез изтегляне на собствените си резерви от Запада, тогава този процес вече щеше да е задвижен от поне две събития: след самата заповед за блокиране и след като Г-7 обяви, че сметките ще бъдат деблокирани само след като Русия изплати компенсация на Украйна за причинените щети.
Други притежатели на големи резерви поне имат алтернатива на Запада: те могат да паркират официалните си притежания в Китай. Това решение идва с икономическа цена: неконвертируемата валута не е подходяща за тези, които следват принципите на разумно управление на резервите. И от политическа гледна точка няма особен смисъл. Колкото и лицемерно и егоистично развиващите се страни да гледат на Запада, никой не вярва, че Си Дзинпин може да устои на изкушението да използва финансовата зависимост като оръжие. Още: Фабрика за тайни: Как Пригожин и други от кръга на Путин са криели ценни активи
Какво следва?
Единствената реалистична перспектива е незападните икономики да решат изобщо да не натрупват такива огромни резерви и само леко да диверсифицират резервите, които имат. Някои признаци на първото вече се виждат. През 2022 г. световните резерви спаднаха с 8% в доларово изражение, въпреки че оттогава леко се възстановиха. Тъй като прекомерните излишъци са източник на международна нестабилност, няма нужда да се страхувате от тях. И бавният процес на диверсификация ще продължи във всеки случай, защото глобалната икономика се променя, пише британският Financial Times
Тоест очакваните последици от евентуална конфискация на руски резерви са доста ограничени. Но във всеки случай те трябва да бъдат претеглени спрямо вероятните икономически ползи. А това включва на първо място възможността да се предоставят на Украйна финансови ресурси, за да спечели, да се възстанови и да се подготви за влизане в Европейския съюз. Това ще създаде и полезен прецедент: всяка страна, която грубо нарушава правилата на международния ред, не може да разчита на неговите защитни механизми.
Други икономически аргументи се обсъждат само на четири очи. Един от тях гласи: Европа знае от своята история, че опитите да се иска обезщетение от победен враг могат значително да влошат ситуацията. Преди 100 години военните репарации, наложени на Германия, бяха толкова големи, че опитът да бъдат изплатени срина германската икономика. Още: Печалбите от замразени руски активи отиват в Украйна - ЕС е все по-близо до решение
В случая с Русия обаче принципът на прехвърляне не се прилага. Замразените резерви на Русия са излишъци, натрупани в миналото. Ако ги конфискуваме, руската икономика няма да има нужда да регистрира невероятни излишъци в бъдеще. Наречете го заблудата на Ваймар: няма паралели с грешките, допуснати при подписването на Версайския договор.
Фактът, че се обсъждат подобни аргументи, е знак за несигурност относно намеренията на Запада. Какъвто и да е изходът от конфликта, призивите за "разумно" отношение към Русия със сигурност ще стават все по-упорити в бъдеще. Това е още по-голяма причина да конфискуваме резервите й сега.
Автор: Мартин Сандбу
Превод: Ганчо Каменарски
